Решение № 16627 от 12.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10185/2013 г.

Решение № 16627 от 12.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10185/2013 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Общински съвет гр. Варна, срещу решение № 1363/30.05.2013 г., постановено по адм. д. № 4573/2012 г. на Административен съд - гр. Варна, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени в частта му, с която е отменено Решение № 552-6/26 и 27.07.2012 г. на общински съвет гр. Варна за одобряване на ПУП-ПУР на СО "Изгрев" по отношение на проектираната улица, засягаща източната част на имот с идентификатор № 10135.2552.1612 и се постанови решение по същество, с което да се отхвърли жалбата на Пламен Иванов Панайотов от гр. Варна срещу посочената част на оспореното от него решение. Ответникът, Пламен Иванов Панайотов в писмен отговор, е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Варна, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на Пламен Иванов Панайотов Решение № 552-6/26 и 27.07.2012 г. на Общински съвет гр. Варна, с което на основание чл. 16, ал. 7 ЗУТ е одобрен ПУП- план за улична регулация /ПУР/ на СО "Изгрев", в частта на предвидената улица засягаща източната част на имот с идентификатор № 10135.2552.1612 и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. За да постанови решението си първоинстанционният съд приел, че оспореното решение, в частта му за предвидената улица VI-ти, засягаща източната част от имота, е в нарушение на чл. 11, ал. 2 и 3 от Наредба № 2/2004 г., поради което е незаконосъобразно поради нарушение на материалноправни норми. Решението е правилно. От заключението на вещото лице, неоспорено от страните и прието от съда, безспорно е установено, че от поземлен имот 1612 се отнемат площи за улица, минаваща в източната му част, която е проектирана VI-ти клас. В конкретния случай тази улица е предвидена да пренася движение от по-нисък към по-висок клас улица, т. е. от тази в северната част на имота също VI-ти клас, към улицата в южна посока, която е IV-ти клас. Съгласно чл. 11, ал. 2 от Наредба № 2/2004 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии, това е недопустимо, тъй като съгласно ал. 2 събирателните улици V-и клас са тези предвидени да събират движението от обслужващите улици и да го отвеждат до улиците от по-висок клас, от което следва, че процесната улица може да бъде такава от V-ти клас. С оглед изложеното при правилно прилагане на материалния закон и обосновано съдът е приел, че решението в оспорената му част за улицата в източна посока на имота на жалбоподателя, е незаконосъобразно и отменил същото. Правилно преписката е върната за ново произнасяне от административния орган, тъй като дали е необходима улица на процесното място или не, след като имотите, които тя би обслужвала, биха имали лице при урегулирането им към други улици, както и дали на същото място може да се предвиди улица V-ти клас, следва да се произнесе административният орган. Като се има предвид изложеното, както и изложеното в мотивите на решението, които настоящата инстанция споделя, не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Решението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. На ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски за касационната инстанция, които са поискани своевременно и са доказани в размер на 500 лв. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение в настоящия съдебен състав, на осонвание чл. 221, ал. 2, пр. 1 и чл. 143, ал. 3 АПК