Решение № 2719 от 15.3.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Апостолов и Р. Апостолова-Хранова, чрез адв. Аврамов като процесуален представител, срещу решение 4177 от 23.06.2022 г., постановено по адм. дело 2113/2022 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлено оспорването им срещу заповед 18-178 от 06.01.2022 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) София за одобряване на изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. София за поземлен имот (ПИ) с идентификатор 68134.8551.279 и ПИ с идентификатор 68134.8551.357, като са осъдени да заплатят разноски в полза на СГКК София и А. Атанасов. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Претендира се отмяната му и присъждане на разноски за касационната инстанция. Ответниците - началникът на СГКК София и А. Атанасов, чрез пълномощниците си, в писмени отговори изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Правят искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция. По делото е постъпила и частна жалба от А. Атанасов срещу определение 7762 от 05.10.2022 г., постановено по същото дело, с което решението е изменено в частта за разноските, като присъденото в негова полза адвокатско възнаграждение е редуцирано от 1000 лева на 650 лева. Прави искане за отмяна на определението, постановено в производство по чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Ответниците по частната жалба - К. Апостолов и Р. Апостолова-Хранова изразяват становище за нейната неоснователност.. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение и за основателност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната и частната жалби за процесуално допустими като подадени от надлежни страни срещу неблагоприятни за тях съдебни актове и в срок. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд София - град е образувано по оспорване на К. Апостолов и Р. Апостолова-Хранова срещу заповед 18-178 от 06.01.2022 г., издадена от началника на СГКК София на основание чл. 51, ал. 2, т. 2 и чл. 54, ал. 1 и ал. 4 ЗКИР, за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. София, район Кремиковци, одобрени със заповед РД-18-61/27.09.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, за ПИ с идентификатор 68134.8551.279, като източната граница между него и ПИ с идентификатор 68134.8551.357, се нанася в съответствие с границите на УПИ XVI-279, кв. 73, м. [жк] по действащия регулационен план, одобрен със заповед РД-09-134/29.06.1994 г., по внесения проект и документ за собственост. С обжалваното решение оспорването е отхвърлено. За да постанови този резултат, съдът приема, че административният акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 54, ал. 4 ЗКИР, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Като се позовава на легалната дефиниция за понятието непълноти и грешки, дадена с § 1, т. 16 ДР ЗКИР, излага съображения, че претендираното изменение в кадастралната карта касае промяна на границата между процесните поземлени имоти, съгласно съществувалата регулационна такава към момента одобряване на кадастралната карта. Съдът приема за неоснователни доводите на жалбоподателите за нищожност на документа за собственост на А. Атанасов, тъй като оспорване на отразеното в нотариален акт следва да се проведе по общия исков ред. Намира за недопустимо позоваването от тяхна страна на придобивна давност в съдебно-административно производство. Излага съображения за липса на спор за материално право спрямо засегнатите от изменението собственици на съседния ПИ, тъй като представеният от тях предварителен договор от 09.03.1994 г. не установява собственически права. Приема, че депозираната пред Районен съд София искова молба не сочи на основание за спиране на производството по делото, доколкото разрешаването на спора с влязло в сила съдебно решение може да послужи за бъдеща промяна на кадастралната карта. Обосновава извод, че след като е налице несъответствие в данните за поземлените имоти по одобрената кадастралната карта и кадастралния регистър спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на кадастралната карта за територията, началникът на СГКК - София постановява законосъобразен акт на основание чл. 54 ЗКИР при спазване на относимите материалноправни разпоредби. Решението е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 1 ЗКИР, когато одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри съдържат непълноти или грешки, същите могат да се допълват или поправят от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение. Отстраняването им е едно от основанията за поддържане на КККР в актуално състояние - чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР. Според легалната дефиниция, дадена в § 1 т. 16 ДР ЗКИР, непълноти или грешки са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Съгласно чл. 54, ал. 2 ЗКИР, когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. Наличието на спор за материално право следва да бъде преценявано от компетентния административен орган във всеки конкретен случай и представлява самостоятелно основание да се откаже одобряването на внесения проект за изменение на кадастралната карта. В настоящия случай с оспорената заповед се променя източната граница на имота на заявителя, като нанесената между него и съседния ПИ се измества и се поставя в съответствие с регулационната граница. В резултат на това от ПИ с идентификатор 68134.8551.357 се отнема площ от 29 кв. м. Според заключението на вещото лице границите на имотите по скицата-проект за изменение на кадастралната карта съвпадат с отразените такива по действащия регулационен план от 1994 г. Данните по делото сочат, че жалбоподателите и заявителят в административното производство се легитимират като собственици съответно на ПИ с идентификатор 68134.8551.357 и ПИ с идентификатор 68134.8551.279, нанесени в одобрената през 2010 г. КККР по материализирана на място ограда, т. е. по материализирана граница, която отразява фактическото състояние по смисъла на § 1 т. 16 ДР ЗКИР. Действително тази граница се разминава според действащия регулационен план от 1994 г., каквато е и констатацията на вещото лице. Източниците на данни за границите на имотите към релевантния момент и тяхната приоритетност са предвидени в разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 1 - 5 от Наредба 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (отм., в относимата редакция към датата на одобряване на кадастралната карта - ДВ, бр. 16/2006 г.). При тази нормативна уредба съществуващите на място материализирани граници между имотите (т. 2), когато не са означени или посочени по реда на т. 1, са с предимство за определяне на действителното им положение спрямо тези по регулационния план, одобрен по реда на отменения ЗТСУ, които са регламентирани в т. 4. Следователно, границата на поземлените имоти е отразена съобразно действалите към момента на приемане на кадастралната карта материалноправни разпоредби. При тези данни не са налице предпоставките за отстраняване на непълнота или грешка в КККР на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР във вр. с § 1, т. 16 ДР ЗКИР, поради което изводът на административния орган и на съда в тази насока е неправилен. Дори и да се приеме, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 54 ЗКИР, то пред първата инстанция е представено копие на подадена от жалбоподателите пред Районен съд София искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК с петитум да се признае за установено по отношение на заявителя в административното производство и съпругата му, че ищците са собственици на площта, попадаща между кадастралната и регулационната граница на процесните имоти, предмет на оспорената заповед. Това обстоятелство, наред с изрично подаденото пред административния орган възражение, сочи на индиция за спор за материално право, въпреки че исковата молба е депозирана след издаване на административния акт. Наличието на такъв спор съгласно чл. 54, ал. 2 ЗКИР представлява отрицателна предпоставка за извършване на изменение на одобрената кадастрална карта по реда на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР до разрешаването му по общия исков ред. Исканата промяна е възможна след установяването със сила на пресъдено нещо на действителното положение относно собствеността на частта от имота, заключена между нанасената кадастрална граница спрямо процесните два имота и регулационната такава чл. 53а, ал. 1 ЗКИР. В настоящото производство нито началникът на СГКК София, нито административният съд могат да преценяват на кого принадлежи правото на собственост и затова този спор се явява пречка за одобряване на изменението преди решаването му по съдебен ред от гражданския съд. Предвид изложеното, като одобрява исканото изменение на КККР при липса на фактическите предпоставки за отстраняване на непълнота или грешка в КККР, както и при наличие на спор за материално право, административният орган издава незаконосъобразна заповед поради противоречие с разпоредбите на чл. 51, ал. 1, т. 2 и чл. 54 ЗКИР, която подлежи на отмяна на основание чл. 146, т. 4 АПК. Като достига до обратен извод, съдът постановява обжалваното решение в нарушение на материалния закон. Същото следва да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което да се отмени заповед 18-178 от 06.01.2022 г. на началника на СГКК София. При този резултат на отмяна подлежи и определение 7762 от 05.10.2022 г., постановено в производство по реда на чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, с което съдебният акт е изменен в частта за присъдените в полза на заинтересованата страна по делото А. Атанасов разноски. На същия не се дължат такива предвид постановената отмяна на оспорената заповед, издадена по негово заявление. Съобразно изхода на спора и с оглед своевременно заявеното искане от касационните жалбоподатели за присъждане на разноски за настоящото производство, Агенцията по геодезия, картография и кадастър следва да бъде осъдена да им заплати такива в размер на 70 лева за всеки от тях, представляващи внесени държавни такси. Претендираното със списъка по чл. 80 ГПК адвокатско възнаграждение за процесуално представителство за тази инстанция в размер на 780 лева не следва да се присъжда поради липсата на доказателства за реалното му извършване. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,