Решение № 502 от 17.1.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Габъркова, подадена чрез пълномощника адв. Г. Пенчева, срещу решение 20 от 19.05.2022 г. по адм. дело 134/2022 г. на Административен съд Русе. Изложени са съображения за неправилност на съдебния акт, поради неправилно приложение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) във връзка с § 53, ал. 2 и ал. 3 за 2018 г. и § 7в, ал. 2 от Преходните и Заключителните разпоредби (ПЗР) на КСО, и поради това е направил необоснован извод във връзка с механизма на преизчисляване на пенсията. По подробно изложени в жалбата съображения, се иска отмяна на обжалваното решение и оспорения административен акт и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Русе в писмен отговор оспорва жалбата. Счита, че правилно е приложен материалния закон във връзка с преизчисляване на пенсията. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Русе е решение 2153-17-107/09.03.2022 г. на директора на ТП на НОИ Русе, с което е потвърдено разпореждане [номер]/01.01.2022 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване. С последното, на основание § 7е, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на КСО е преизчислена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на В. Габъркова. Съдът е приел, че пенсионният орган правилно е приложил разпоредбата на § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО. Решаващият състав е отхвърлил като неоснователно възражението на Габъркова, че пенсията й следва да се преизчисли като се включат увеличенията на същата с разпореждания от 2018 г. и 2019 г. Този извод е направен след анализ на относимите норми на чл. 100 от КСО, § 53, ал. 1 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на КСО от 2015 г. и 2018 г., и на § 7б и § 7в от ПЗР на КСО (в сила от 2019 г.). Съгласно посочените разпоредби пенсиите се осъвременяват ежегодно от 01 юли, а през 2017 г., 2018 г. и 2019 г. пенсиите за трудова дейност не подлежат на осъвременяване по чл. 100 от КСО, като нарастването им се извършва чрез преизчисляването им с по-голяма тежест на осигурителния стаж. Процентът на осигурителен стаж нараства от 1.1, на 1.26 през 2017 г., съответно на 1.169 през 2018 г. и на 1.2 през 2019 г., като след преизчисляване на пенсията със съответния по-висок процент за осигурителен стаж, размерът се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба, действаща от датата на отпускането на пенсията до преизчисляването й. С чл. 11 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за 2018 г. процентът по чл. 70, ал. 1 от КСО е определен на 1.169, а през 2019 г. 1.2 на сто. По същия начин е извършено и преизчислението по § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО с разпореждането, потвърдено с оспореното пред първоинстанционния съд решение, но е приложен още по-висок процент за всяка година осигурителен стаж 1.35 % за стажа от трета категория. След като е установил изложеното, административният съд е приел, че не е възможно преизчислението по § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. за 2018 г. и по § 7в, ал. 2 от ПЗР на КСО за 2019 г., към вече преизчисления по § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО размер на пенсията и е отхвърлил жалбата на Габъркова. Решението е правилно. От фактическа страна е установено, че с разпореждане 6 от 13.04.2018 г., считано от 03.06.2017 г., на В. Габъркова, на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО, е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С влезли в сила разпореждания на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Русе са извършвани осъвременяване, преизчисление и индексиране на отпусната на жалбоподателката лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, съответно: от 01.07.2018 г. с по-благоприятния размер, на основание § 53, ал. 2 и ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г.; от 01.07.2019 г., на основание § 7б, ал. 2 и § 7в от ПЗР на КСО и/или ПМС 136/06.06.2019 г.; от 01.07.2020 г., на основание чл. 100 от КСО и ПМС 107 от 28.05.2020 г.; от 01.07.2021 г. на основание чл. 100 от КСО и/или ПМС 200/23.06.2021 г. С разпореждане [номер] от 01.01.2022 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Русе, на основание § 7е, ал. 1 и 2 от ПЗР на КСО е преизчислена личната пенсия на жалбоподателката за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО, считано от 25.12.2021 г. При преизчислението е приложен процент за всяка година осигурителен стаж 1.35 % върху общия осигурителен стаж на Габъркова от III категория, който е 34 години 4 месеца и 15 дни, от който 16 години, 5 месеца и 2 дни стаж II категория, индивидуален коефициент - 1.820, средномесечен осигурителен доход за 06.2016 г. 05.2017 г. 789.50 лв. и доход за изчисляване на размера на пенсията 1436.89 лв. (789.50 лв. х 1.820). Посочено е, че процентът осигурителен стаж за определяне размера на пенсията, съгласно чл. 70, ал. 1 от КСО за 30 г. 3 м. х 1.35 % е 40.84 % и 4 г. 1 м. х 1.20 % е 4.90 %, или общо 45.74 %, който изчислен спрямо доход 1436.89 лв. формира сумата 657.23 лв. Изчисленият при използване на тези величини размер на пенсията е осъвременен със съответните коефициенти за 2020 г. - 1.067 % и 2021 г. 1.050. Окончателният размер, който е определен за изплащане на пенсията е 736.32 лв. По жалба на Габъркова разпореждането е потвърдено с решение 2153-17-107/02.03.2022 г. на директора на ТП на НОИ Русе. Административният орган се е мотивирал, че през посочените от лицето години, не е извършвано осъвременяване на трудовите пенсии по чл. 100 от КСО и това е регламентирано изрично с § 53, ал. 1 и § 7б, ал. 1 от ПЗР на КСО. През този период е бил установен друг ред за нарастването на пенсиите чрез преизчисляването им с по-голяма тежест в пенсионната формула за всяка година осигурителен стаж с процент 1.126 % през 2017 г., 1.169 % през 2018 г. и 1.2 % през 2019 г. През 2018 г. и 2019 г. пенсиите са преизчислявани в размер, който е по-благоприятен за лицето при увеличение с фиксиран процент 3.8 % през 2018 г. и 5.7 % през 2019 г. Доколкото приложеният процент на преизчисление, считано от 25.12.2021 г. 1.35 % надхвърля използваните предходните години проценти, то след определянето на съответната пенсия с новата по-висока тежест на стажа, не може да се извърши преизчисляване за периода 2017 г. 2019 г. с по-нисък процент. С оглед така установеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при наличие на фактически и правни основания за постановяването му, в съответствие с материалния закон и при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спорът е правен и се свежда до това, дали законосъобразно осигурителният орган е определил извършеното преизчисление на пенсията. Неоснователни са изложените оплаквания за неправилно определен размер на пенсията, поради неотразяване на преизчисленията, извършени през 2018 г. и 2019 г. Анализът на разпоредбата на § 7е от ПЗР на КСО сочи, че преизчисляването на пенсиите на това основание, за разлика от осъвременяването им по чл. 100 от КСО, не представлява увеличаване на стария размер на пенсията с точно определен процент, посочен от жалбоподателката, което намалява пенсията й с 71.55 лева. Преизчисляването на пенсиите в посочената хипотеза се изразява в ново изчисляване на първоначално определения размер със законодателно установената, в случая 1.35 % при по-висока тежест на зачетения осигурителния, върху който се начисляват всички осъвременявания, преизчисления и индексации на пенсията, съобразно нормативната уредба, действаща от датата на отпускане на пенсията на жалбоподателката до 24.12.2021 г. Видно от представените по делото разпореждания, върху пенсията на Габъркова след преизчисляването по реда на § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО са приложени две осъвременявания (за 2020 г. и 2021 г.), но не са приложени преизчисления за 2018 г. и 2019 г. Първото от двете е извършено на основание § 53, ал. 2 и ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г., като нормата е била изменена с § 3, т. 35 от ПЗР на ЗБДОО за 2018 г. (ДВ, бр. 99 от 12.12.2017 г., в сила от 01.01.2018 г.). От 2017 г. до годината, в която процентът по чл. 70, ал. 1 достигне 1.5, пенсиите не се осъвременяват по чл. 100. През 2018 г., освен преизчислението на пенсиите по реда на § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. (в редакцията за 2018 г.), е предвидено и увеличение по реда на новата за 2018 г. разпоредба на § 53, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. и на пенсионера се отпуска по-благоприятния от двата размера. Съгласно § 53, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г., размерът на пенсията, определен по реда на ал. 2, се сравнява с размер, определен чрез увеличаване на пенсията от преди преизчисляването, т. е. към 30.06.2018 г., с процент по чл. 70, ал. 1, изречение трето от КСО, или с други думи с процента на нарастване на процента за всяка година осигурителен стаж. Извършването на изчисления на размера на пенсията по реда на § 53, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г., не попада в обхвата на разпоредбата на § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО, тъй като не представлява осъвременяване, преизчисление или индексация. Това следва и от използвания от законодателя термин, а именно увеличение. По отношение на преизчислението, извършено през 2019 г. също не е направено осъвременяване на пенсията по реда на чл. 100 от КСО, а е извършено двойно изчисляване на пенсиите, като по реда на § 7б, ал. 2 от ПЗР на КСО техният размер към 30.06.2019 г. е увеличен с 5.7 % и по реда на § 7в, ал. 1 от ПЗР на КСО размерът е преизчислен с по-висок процент за всяка година осигурителен стаж 1.2 %, поради което важат направените по-горе изводи. Доколкото приложимия при преизчисляване на пенсията, считано от 25.01.2021 г. ред е специалният ред по § 7е от ПЗР на КСГ и той предвижда замяна на процентите осигурителен стаж, приложими в предходните години, с процентите по чл. 70, ал. 1 от КСО като база за изчисляване на пенсията, той изключва алтернативния ред по § 53, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО и § 7б, ал. 2 от ПЗР н КСО. Правилно първоинстанционният съд е приел, че извършеното преизчисление през посочените две години, които са спорни по делото, се явява обективно неприложимо при извършеното с разпореждането преизчисление, тъй като последното го поглъща поради определения с § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО още по-висок процент на тежест на годините осигурителен стаж. Изложените касационни оплаквания в обратната насока са неоснователни. Предвид изложеното и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяна и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение.