Решение № 6532 от 2.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13244/2018 г.
ВАСVIII отделение02.05.2019 г.докладчик т Маруся Димитрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5343/30.08.2018 г. по адм. д. № 10472/2016 г. на Административен съд – София град. ОСЪЖДА НАП-ЦУ-Дирекция "ОДОП"-София да заплати на "Даймънд ризортс Юръп лимитед" - клон България 3515,37 лв разноски за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 6532 от 2.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13244/2018 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП"-София моли да бъде отменено като неправилно решение № 5343/30.08.2018 г. по адм. д. № 10472/2016 г. на АССГ, с което е отменен РА № Р-22002215004835-091-001/12.03.2016 г. на ТД на НАП-София. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли, ако жалбата бъде уважена да му бъдат присъдени разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба "Даймънд ризортс Юръп лимитед" - клон България по съображения в писмени бележки моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № Р-22002215004835-091-001/12.03.2016 г. на ТД на НАП-София, с който за периода м. 6 -7 и 9 – 12. 2012 г., м. 1 – 2 и 10. 2013 г. и м. 1 – 2. 2014 г. е начислен ДДС за внасяне общо 42 650, 70 лв и са начислени лихви на основание чл. 25, ал. 7 от ЗДДС върху извършени авансови плащания, по които е закупен точков продукт, даващ право на купувача на хотелско настаняване в бъдещ период, в дестинация и хотел по негов избор. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за незаконосъобразно определяне на данъчните задължения на ревизираното лице в РА. Данъчната основа за облагане в РА е определена като разлика между кредитните обороти по сметка 703 – приходи от услуги и отразените в справките–декларации за съответните периоди стойности на извършените облагаеми доставки. В приходната сметка са отразени обороти от продажба на точки от таймшеринг система, както и приходи от комисионни, от отдаване под наем, приходи от правни и административни такси, според констатациите в РД. Обосновано съдът е приел, че не е доказано в проведената по общия ред ревизия приходите по сметка 703 да са в резултат на извършени облагаеми доставки, с настъпило данъчно събитие. В съответствие с процесуалните правила съдът е приел, че непредставянето на поискани доказателства в хода на ревизията може да послужи като основание за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4, 5 и 8 от ДОПК, но не е основание за определяне на данъчната основа за облагане по общия ред по преценка на органите по приходите, както са постъпили ревизиращите в случая. Обосновано съдът е приел, че от справката за преобразувани точки за таймшеринг в права на настаняване в "Болкан Джуъл ризорт" с посочена стойност на изразходваните точки, органите по приходите следваше да извършат проверка дали за всички услуги по настаняване във ваканционното селище е начислен и деклариран ДДС, какъвто анализ в РА и РД липсва. Правилно съдът се е позовал на решението по дело С-270/09 на СЕС, в което е прието, че при трансформиране на правата по точките в право за конкретно настаняване на собственика в конкретно избран хотел, услугата е достатъчно конкретизирана и облагаема в държавата членка, в която е извършено настаняването. При недоказана стойност на облагаемите доставки по настаняване във ваканционното селище правилен е изводът на съда за необоснованост на констатациите в РА. Съгласно решение С-419/02 на СЕО т. 48, за да стане данъкът изискуем следва да са известни всички елементи на бъдещата доставка, което в случая не е налице, след като при покупката на правата на точки от таймшеринг системата не е известно в кои дестинации и хотели ще бъдат упражнени правата по точките чрез избрано настаняване от купувача на точките. В същото решение в т. 50 СЕО приема, че се облагаеми осъществени доставки на услуги, а не плащанията за тях. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на разноски за касационната инстанция в размер 3515,37 лв за адвокатско възнаграждение, в които не е включен начисленият ДДС, тъй като ревизираното лице е регистрирано по ЗДДС и има право на приспадане на данъчен кредит за размера на начисления ДДС по фактурата. По искането на ответника за присъждане на разноски за първоинстанционното производство следва на основание чл. 248 от ГПК да се произнесе административния съд след връщане на делото в АССГ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,