Решение № 8093 от 13.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2466/2014 г.

Решение № 8093 от 13.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2466/2014 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби - на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите и на "Стил Строй Метал" ЕООД, представлявано от управителя Юлиян Руменов Тачев против решение № 7159 от 19.11.2013 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. д. № 8852 по описа за 2012 г. на този съд. Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите обжалва решението в частта му, с която е постановена отмяна на Ревизионен акт (РА) № 2101200967/3.04.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1649/10.07.2012 г., на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП (понастоящем Дирекция "ОДОП") в частта, с която на "Стил Строй Метал" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период месец март 2011 г. в размер на 11 850 лв. по фактура № 0000000001/21.03.2011 г., издадена от "Лик корпорейшън" ЕООД с предмет на доставката танк контейнер. "Стил строй метал" ЕООД, гр. София, обжалва съдебното решение в частта му, отхвърляща жалбата на дружеството против същия ревизионен акт. Двамата касатори мотивират оплаквания за необоснованост на съдебното решение, довела до нарушение на материалния закон. По съображения, изложени в касационните жалби, се претендира отмяна на съдебното решение в неблагоприятните за касаторите части. Претендира се и присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срок и са процесуално допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил РА № 2101200967/3.04.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1649/10.07.2012 г., на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП (понастоящем Дирекция "ОДОП"), с който са установени задължения на жалбоподателя по ЗДДС в размер на 23 990.66 лв. главница и съответните лихви в резултат на непризнато право на данъчен кредит по доставки в данъчни периоди месец януари 2010 г., месец февруари 2010 г., месец март 2010 г., месец април 2010 г., месец май 2010 г., месец юли 2010 г., месец септември 2010 г., месец януари 2011 г. и месец март 2011 г. С решението си Административен съд - София град е отменил ревизионния акт в частта, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период месец март 2011 г. в размер на 11 850 лв. по фактура № 0000000001/21.03.2011 г., издадена от "Лик корпорейшън" ЕООД с предмет на доставката танк контейнер. Отхвърлил е жалбата в нейната останала част. Преди да разгледа спора по същество, съдът е изложил самостоятелни мотиви за валидността на РА и съответствието му с административнопроизводствените правила за неговото издаване, които не са предмет на оспорване и се споделят от настоящата инстанция. По жалбата на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София. Жалбата е неоснователна. По тази част от спора първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Правилно е разрешен спорният по делото въпрос, въз основа съвкупният анализ на всички относими писмени доказателства. Фактическите и правни доводи са поддържани и в производството пред първата инстанция, а решаващият съд ги е обсъдил задълбочено и последователно, без да е необходимо повторното им възпроизвеждане от настоящата инстанция, след като тя ги споделя изцяло. Предвид изложеното касационните оплаквания се явяват неоснователни. За да отмени ревизионния акт в частта за установените на "Стил строй метал" ЕООД задължения за ДДС за данъчен период месец март 2011 г., вследствие непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактура, издадени от "Лик корпорейшън" ЕООД, първоинстанционният съд е приел, че доставката на танк контейнер е реално осъществена. Според съда още в хода на ревизионното производство са представени достатъчно доказателства за реалното прехвърляне собствеността върху вещта, сред които: договор за доставка от 18.03.11 г., сключен между "Лик корпорейшън" ЕООД и "Стил строй метал" ЕООД, с който продавачът се е задължил да достави на купувача 1 брой танк контейнер за превоз на хранителни продукти; приемо-предавателен протокол от 21.03.11 г., с който е предадено владението върху един брой танк контейнер с индивидуален номер AIRU 9506060, в който е посочено и мястото на предаване на стоката; фактурата, с която контейнерът е закупен от предходния доставчик "Авитохол" КФТ, Унгария и ЧМР за транспорт на контейнера с посочения индивидуален номер от Будапеща, Унгария, до Варна, България. Наличието на предпоставките за възникване правото на данъчен кредит пораждат това право само по отношение на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Затова при преценката на органа по приходите дали е възникнало за получателя по доставката спорното право, същият има правомощието да провери реално ли е осъществена доставката, т.е. дали е възникнало данъчно събитие, което да се яви предпоставка за начисляване на данък от доставчика, за да може за получателя да възникване правото на приспадане на данъчен кредит. В реда на изложеното следва да се посочи, че в закона няма легално определение на понятието "неправомерно начислен данък" по смисъла на чл. 70, ал. 5, но по аргумент от противното това е всяка една хипотеза, при която начисляването на данъка е станало в нарушение на императивни законови разпоредби. И доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 8 ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит, то начисляването на данък при липса на реална доставка на стока или услуга е "неправомерно" по смисъла на чл. 70, ал. 5 от закона и е основание за непризнаване правото на данъчен кредит. От горното следва, че единственото основание, въз основа на което данъчният орган може да откаже признаване на данъчен кредит е да се докаже, че липсва реална доставка на стоката, по повод на която жалбоподателят е упражнил право на данъчен кредит по реда на чл. 71, ал. 1 във вр. с чл. 72, ал. 1 и 2 ЗДДС. В противоречие с предписанията на понастоящем действащия ЗДДС органите по приходите са обосновали изводите си, че липсват доказателства за фактическото придобиване на вещта, които са и основните доводи в касационната жалба. Правилно, като се е основал на представените писмени доказателства - договор, приемо-предавателен протокол, доказателства за придобиването на контейнера от прекия доставчик, инвентаризационен опис на наличните активи на "Стил строй метал" ЕООД (от който е видно, че танк контейнерът е вписан в инвентарната книга на дружеството и е заведен в счетоводството на ревизираното лице като наличен ДМА, различен от недвижими имоти и МПС, осчетоводен по сметка № 206 инвентар с местонахождение гр. Варна), съдът е счел, че РА в частта, с която е отказано на ревизираното лице да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит, съставлява материално незаконосъобразен данъчен акт и го е отменил. Като е достигнал до законосъобразни правни изводи, административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила в горепосочената му част на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. По жалбата на "Стил строй метал" ЕООД: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА в частта, в която е отказано право на данъчен кредит на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 вр. чл. 6, 9 и 25 ЗДДС по фактури, издадени от "Жерард репорт индъстри" ЕООД (правоприемник "Валдес консулт" ЕООД), "Мулти сорс мобайл къмпани" ЕООД, "Спирея сити" ЕООД, "Грейд импорт профешънъл" ЕООД, "Фидел консулт България" ЕООД (правоприемник "Соти мениджмънт" ЕООД и "Ситизен Инвест" ЕООД. Неоснователно касаторът поддържа, че съдът с общи и бланкетни мотиви е обосновал становището си, че не е доказано извършването на облагаеми доставки от горепосочените дружества. Съдът е изложил конкретни аргументирани мотиви по отношение доставките от всяко от горепосочените дружества и обосновано е приел, че не са представени доказателства за наличие на реално осъществени доставки. Така например, не са представени договори, приемо-предавателни протоколи, оборотни ведомости, доказателства за материално-техническа обезпеченост и кадрови ресурс, за собственост или наем на производствени помещения и др. Предмет на всички доставки са стоки, но не са ангажирани доказателства за тяхното получаване от ревизираното дружество, поради което и правилен се явява изводът на съда, че законосъобразно е отказано право на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС По отношение доставката от "Ситизен инвест" ЕООД с предмет "услуга по договор" административният съд правилно е релевирал факта, че по делото не са представени доказателства за конкретно извършени действия по договор за посредничество от 5.01.2011 г. и договор за консултантски услуги от 11.01.11 г., както и доказателства за предмета на доставката, а така също и за приемане изпълнението по договорите. В обобщени мотиви следва да се посочи, че правилно съдът не е възприел тезата на ревизираното дружество, че представените РА на доставчиците аргументират изводи в различна от очертаната по-горе насока. Макар с представените РА на доставчиците да не е извършена корекция на начисления данък, това не променя изводите на за липсата на доставка, в който смисъл са и мотивите на СЕС по дело С-642/11. С оглед на изложеното, решението на Административен съд - София град като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора съдебното решение следва да бъде оставено в сила и в частта на присъдените разноски и юрисконсултско възнаграждение. На дружеството касатор разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като не са представени доказателства за сторени такива. Юрисконсултско възнаграждение на касатора Дирекция "ОДОП" - София не следва да бъде присъждано, тъй като с първоинстанционното решение такова е присъдено в размерите по чл. 161, ал. 1, пр. посл. ДОПК. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение