Решение № 10553 от 15.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1811/2018 г.

Решение № 10553 от 15.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1811/2018 г., VII о., докладчик председателят Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Д., подадена чрез процесуалният му представител адв. Анастасов, против решение № 440 от 18.12.2017 г., постановено по адм. дело № 229/2017 г. по описа на Административен съд - С., с което е отменен Акт за установяване на задължение (АУЗ) с № 2781-1 от 17.11.2016 г. в частта му, с която са установени задължения на ЕТ "Д. и Ви -Д. К." за такса битови отпадъци (ТБО) за 2013 г. общо в размер на 4604,29 лв. главница и лихва, за 2014 г. общо в размер на 8614,72 лв. главница и лихва, за 2015 г. общо в размер на 7897,50 лв главница и лихва и за 2016 г. общо в размер на 3394,29 лв. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяването на друго, с което жалбата против цитирания АУЗ бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски. Ответникът - ЕТ "Д. и Ви -Д. К.", чрез процесуалния си представител адв. Тодоров оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски по представен списък за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд С. е отменил, като незаконосъобразен АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК с № 2781-1 от 17.11.2016 г. издаден от А. М. - старши счетоводител на община Д., в частта му с която са установени задължения на ЕТ "Д. и Ви -Д. К." за такса битови отпадъци (ТБО) за 2013 г. общо в размер на 4604,29 лв. главница и лихва, за 2014 г. общо в размер на 8614,72 лв. главница и лихва, за 2015 г. общо в размер на 7897,50 лв. главница и лихва и за 2016 г. общо в размер на 3394,29 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че от представените по делото доказателства не е установено по безспорен начин предоставянето на услугите по сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждането в депа и чистота на териториите за обществено ползване от страна на О. Д.. Съдът се е позовал на допуснатата и приета по делото експертиза от която е установено, че имота на жалбоподателя не попада в заповедите на кмета на община Д. относно определените райони с организирано сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци за периода 2014 - 2016 г. След обстоен анализ на приложимата към казуса материалноправна уреда, първоинстанционният съд е направил извод, че в случая въпреки изрично дадените му указания органът не е доказал реалното извършване на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на чистота на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения. От друга страна съдът е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 62 във вр. с чл. 66 ЗМДТ, като размера на дължимите ТБО не е определен поотделно за всяка услуга, като това обстоятелство прави невъзможен съдебния контрол върху определения размер за съответната година. При изложените мотиви съдът е отменил оспорения акт в частта с която са установени задължения на ЕТ "Д. и Ви -Д. К." за ТБО, като незаконосъобразен. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ, за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 ЗМДТ за всяка услуга поотделно. Отделната дължимост за всеки вид услуга изисква отделното й определяне като стойностно изражение от страна на органа по приходите, а неспазването на това изискване в случая е съществено нарушение на закона. Според чл. 66 от ЗМДТ, таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности (т. 1 - т. 4). По силата на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. При тази законова уредба, както правилно е прел съдът, обстоятелството, че размерът на дължимите ТБО не е определен поотделно за всяка услуга, прави невъзможен съдебния контрол върху определения размер за съответната година. Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК в тежест на административния орган е да установи наличието на двете кумулативни предпоставки, обуславящи дължимостта на ТБО- принадлежност на имота към територията на съответното населено място и реално предоставяне на услугата. В настоящия случай, както правилно е прието за процесния имот, от страна на административния орган не са ангажирани доказателства, че същите попадат в границите на районите, в които общината престира услугите сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване Разпоредбата на чл. 71, т. 1 ЗМДТ гласи, че не се събира такса за: услугата по чл. 62, т. 1 и дейността по третиране на битовите отпадъци - част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, за имоти, които попадат в райони, в които тези услуги не се предоставят от общината. Дължимостта на ТБО за посочените услуги произтича от местоположението на имотите и такси се дължат, ако е налице предоставяне на услугата в съответния район посочен в заповед по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. В случая недоказано е останало наличието на правната предпоставка, от която възниква задължението за ТБО. В настоящия случай възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. Въз основа на правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят и от настоящата инстанция. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд- С. съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и при липсата на възражение за прекомерност, в полза на ответника следва да бъдат присъдени и направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1440 (хиляда четиристотин и четиридесет) лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение