Решение № 15854 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3847/2009 г.

Решение № 15854 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3847/2009 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба (неправилно наименована като жалба) на Румяна Паскалева Танева от София, срещу Решение № 1241/19.01.2009 г. по адм. д. № 6872/2008 г. на Административен съд - София-град, II адм. отделение, 35 състав. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на касаторката срещу Заповед № РД 22-059/9.10.2008 г. на зам. областен управител на област София, с която е постановен отказ да се уважи искането за обезщетение с жилищни компенсаторни записи. Приел, че заповедта е издадена от компетентен адм. орган и законосъобразно е приложен материалния закон, тъй като срока в който е следвало да се подаде молба от жалбоподателката, за присъждане на обезщетение в жилищни компенсаторни записи е изтекъл на 20.07.2005 г., а тя е подала същата с вх. № 94РР (13 на 06.03.2008 г. се Касае се за преклузивен срок, който е двумесечен от влизане на решението по чл. 7 ЗОСОИ и който бил изтекъл към датата на подадената от жалбоподателката молба, съдът отхвърлил жалбата като неоснователна. В настоящата касационна жалба като отменителни основания се навеждат доводи за допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалба е неоснователна. Касаторката е правоимащо лице, по смисъла на чл. 5, ал. 3 ЗОСОИ, тъй като притежаваното от нея жилище е било възстановено на бившите собственици, по реда на чл. 7 ЗВСОНИ с влязло в сила решение от 20.05.2005 г. по гр. д. № 1501/93 на СРС. Гражданският спор е бил висящ по делото, с оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 5 ЗОСОИ (ДВ, бр. 9/01.02.2000 г.) то е приложима разпоредбата на чл. 9, ал. 4 ЗОСОИ. Според същата разпоредба, жалбоподателката е могла да предяви искането си в двумесечен срок от влизане на решението в сила, т. е. до 20.07.2005 г., както правилно е прието от съда. Този срок е преклузивен и с изтичането му се погасява и правото на страната да реализира правата си. Този срок не подлежи и на възстановяване, независимо от причините на пропускането му, които отново се сочат и в касационната жалба. С оглед изложеното, обжалваното решение като правилен и законосъобразен съдебен акт следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение