Решение № 10761 от 28.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5169/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Л. П. К. и М. С. К., подадени чрез адв. Гогов, против решение № 57 от 04.01.2024 г., постановено по адм. дело № 12151/2020 г. по описа на Административен съд София-град, поправено с решение №7780 от 06.03.2025 г. по същото дело и по касационна жалба на Л. П. К. срещу решението за поправка на очевидна фактическа грешка. Жалбоподателите поддържат, че решение № 57 от 04.01.2024г., с което жалбите против заповед № РА-30-401/23.10.2023г. на главния архитект на Столична община са отхвърлени, е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. Молят да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта да бъде отменена. Претендират и направените по делото разноски. Жалбоподателката Л. К. излага доводи за неправилност на съдебното решение, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в първия съдебен акт, като твърди, че с решението не е отстранена очевидна фактическа грешка, а е потвърдена заповед, различна от обжалваната. Ответникът – главен архитект на Столична община, чрез юрк. Георгиева, изразява становище за неоснователност на касационните жалби и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Б. С. К. не изразява становище по касационните жалби. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби срещу решение №57 от 04.01.2024 г. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбите и доказателствата по делото, Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба на Л. К. срещу решение № 7780 от 06.03.2025 г. по адм. дело № 12151/ 2020г. е допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК, а разгледана по същество- неоснователна. Решението е поставено в производство по реда на чл. 175 АПК, образувано след като с определение № 1443/17.02.2025 г. Върховният административен съд прекратява производството по адм. дело № 11932/2024 г. по описа на съда, образувано по жалби на Л. К. и М. К. срещу решение № 57 от 04.01.2024 г., постановено по адм. дело № 12151/2020 г. по описа на Административен съд София-град и делото е изпратено на първоинстанционния съд за отстраняване на очевидна фактическа грешка, допусната в съдебния акт по отношение на номера и датата на обжалваната заповед. Административният съд констатира, че производството по делото е образувано по жалби срещу заповед № РА-30-401/23.10.2023г. на главния архитект на Столична община, с което на касационните жалбоподатели Л. К. и М. К. и на ответницата Б. К. е наредено да премахнат незаконен строеж. С решение № 57/ 04.01.2024г. жалбите са отхвърлени, но в съдебния акт погрешно са посочени номерът и датата на оспорената заповед. Тази очевидна грешка е поправена с решение № 7780/06.03.2025 г., постановено по адм. дело № 12151/2020 г. по описа на Административен съд София-град, предмет на оспорване, като навсякъде в текста на решение № 57/ 04.01.2024г. следва да се чете „заповед № РА-30-401/ 23.10.2020г.“ Разпоредбата на чл. 175, ал. 1 АПК предоставя на съда процесуална възможност по свой почин или по искане на страните може да поправи допуснати в решението очевидни фактически грешки. Целта на производството е да се отстранят допуснати очевидни неточности, пропуски или несъответствия, без да се променя формираната от съда воля. В случая правилно е прието, че при изписването на номера и датата на заповедта, предмет на оспорване, в решението на съда е допусната очевидна грешка. Тази фактическа неточност е отстранена с обжалваното решение, без да се променя волята на съдебния състав, формирана по съществото на спора, а доводът на касационната жалбоподателка в обратен смисъл е неоснователен. По тези съображения настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение. Съдебният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. Касационните жалби против решение № 57 от 04.01.2024 г., постановено по адм. дело № 12151/2020 г. по описа на Административен съд София-град, също са допустими, като подадени в срока по чл. 211 АПК и от страни, за които оспореният акт е неблагоприятен, а разгледани по същество- неоснователни. Решението на административния съд е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Изводите на първоинстанционния съд за издаване на оспорения административен акт от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила, са законосъобразни и следва да бъдат споделени. Преценката за компетентност на издателя е извършена от административния съд при съобразяване със заповед № СОА-РД09-934/01.07.2019 г. на кмета на Столична община за оправомощаване на гл. архитект на Столична община за издаване на заповеди за премахване на незаконни строежи по реда на чл. 225а от ЗУТ. Правилно е прието, че административният акт съдържа фактическите и правни основания за издаването му, като в този смисъл е съобразено установеното в съставeния по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт. С констативния акт са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая като местоположението, вида и характеристиките на незаконното строителство, извършителят (собственик/ собственици), както и времето на извършване на строежа. В съответствие с процедурата по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ актът е съобщен на заинтересуваните лица, като им е осигурена възможност да представят възражения (такива са постъпили и от всички адресати). Изводът на първоинстанционния съд за съответствие на оспорения административен акт с материалния закон също е правилен и следва да бъде споделен. Законосъобразно е прието, че оспорената заповед № РА-30-401/23.10.2020 г., издадена от гл. архитект на Столична община, с която на жалбоподателите Л. П. К. и М. С. К. и на ответника в настоящото производство Б. С. К. е наредено да премахнат незаконен строеж, представляващ „дървен навес“, находящ се в югозападния ъгъл на ПИ с идентификатор 68134.514.516 по КККР, УПИ II - за ОДЗ и трафопост, кв. 38А по плана на гр. София, м. „ГГЦ Зона В - 15“, с административен адрес: гр. София, ул. „Тимок“ № 5, район „Сердика“ - СО, е издадена при наличие на материалноправните основания за това. Съгласно нормата на чл. 225а ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице и както първоинстанционният съд правилно приема в случая предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. От събраните по делото писмени доказателства и от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза се установява, че предмет на заповедта за премахване е дървен навес, находящ се в югозападния ъгъл на ПИ с идентификатор 68134.514.516 по КККР, УПИ II - за ОДЗ и трафопост, кв. 38А по плана на гр. София, м. „ГГЦ Зона В - 15“. Обектът е с правоъгълна форма с приблизителни размери 3.00м/ 4,75м и височина от 2.10 до 2.60м. Изпълнен е от дървена носеща конструкция, с двукрила врата в южната част и двускатен покрив, покрит с керемиди. Разположен е на уличната регулационна линия, а от запад- на плътната ограда към ПИ с идентификатор 68134.514.197. Изграден е след 2003г. без одобрен проект и разрешение за строеж. При тези факти административният съд правилно приема, че предмет на заповедта за премахване е строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Строежът е от пета категория и е незаконен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като е извършен без одобрен проект и разрешение за строеж. Заключението на административния съд, че строежът не може да се определи като търпим и подлежи на премахване, също е правилно. От представените по делото писмени доказателства се установява, че навесът е изграден след 2003г. Този извод следва от факта, че строежът не фигурира в договора за покупка на имота от 2003г. (л. 51 от делото) и не е нанесен в одобрената през 2011 г. кадастрална карта. Следователно строежът попада извън времевия обхват на разпоредбите на § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ и § 16 от ПР на ЗУТ и не може да се определи като търпим. Само за пълнота следва да се посочи, че дори да се приеме тезата на оспорващите, че навесът е изграден през 1998г.- 1999г., то изводът, че строежът не е търпим остава непроменен. В тази хипотеза приложима би била нормата на § 16, ал. 3 ПР ЗУТ, според която незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени до обнародването на ЗУТ, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно ЗУТ, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон. В конкретния случай няма данни и твърдения за деклариране на строежа пред компетентния орган в законовия срок, поради което предпоставките в текста не са изпълнени и строежът не може да се определи като търпим. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, като са събрани относимите доказателства. Заключението на вещото лице по изслушаната съдебно - техническа експертиза е обсъдено от съдебния състав заедно с останалите доказателства. Решението е постановено след съвкупна преценка и анализ на представения по делото доказателствен материал, а правните изводи на съда са подробно мотивирани съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на решение № 57 от 04.01.2024 г., по адм. дело № 12151/2020 г. по описа на Административен съд София-град, поправено с решение №7780 от 06.03.2025 г. по същото дело. Съдебният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП) и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ касационните жалбоподатели следва да заплатят на Столична община общо сумата 110.00 евро, представляваща възнаграждение за юрисконсулт в касационното производство. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,