Решение № 2038 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7698/2018 г.

Решение № 2038 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7698/2018 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на главния архитект на община К., против решение № 110 от 09.05.2018 г. постановено по адм. дело № 435/2017 г. на Административен съд - К., с което е отменен отказ за издаване на виза за проектиране, от 01.12.2016 г. на главния архитект на община К., по заявление на Л. Коларова и И. Коларов, относно ПИ с идентификатор 41112.504.1160 по КККР на [населено място] и делото, като преписка, е върнато на органа за ново произнасяне. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Ответниците: Л. Коларова и И. Коларов, чрез пълномощника им - адв. Пешев, оспорват касационната жалба като неоснователна. Претендират разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Оспореният отказ на главния архитект на община К. е по заявление на Л. Коларова и И. Коларов от 18.11.2016 г., за издаване на виза за проектиране за " Жилищна сграда с магазини и гаражи" в УПИ II-1160, 1161, кв. 396 по плана на м. [жк], [населено място], на основание чл. 133, ал. 6 изр. 2 ЗУТ. За да постанови отказът е прието от главния архитект, че не са налице предпоставките на чл. 133, ал. 6 ЗУТ за издаване на исканата виза за проектиране, поради това, че в изработвания проект за изменение на ПУП за м. [жк], [населено място], включващ имота на искателите, показателите за застрояване се различават значително от показателите по действащия ПУП от 2012 г., посочени в искането. Прието е от съда, при повторно разглеждане на делото, че оспореният отказ е материално незаконосъобразен, поради съществено нарушение на чл. 133, ал. 6 ЗУТ. Според него, след обсъждане на доказателствата по делото и заключението на СТЕ, е изведен извод, че са налице предпоставките на чл. 133, ал. 6, изр. 2, вр. с изр. 1 ЗУТ за издаване на исканата виза за проектиране, тъй като не е налице промяна в предвижданията, вкл. и показателите за застрояване на УПИ II-1160, 1161 / а по новия проект за изменение на ПУП - УПИ III-2127/, кв. 396 по плана на м. [жк], [населено място], по изработвания проект за изменение на ПУП за този квартал и имот, с предвижданията на действащия ПУП от 2012 г., което позволява издаването на виза. Подробно са обсъдени доказателствата и установените въз основа на тях данни за отсъствие на такава промяна в предвижданията и за неприложимост на разпоредбата на чл. 103а, ал. 3, вр. ал. 1 ЗУТ, както и че изменението на ПУП -ПРЗ е за имоти, урегулирани по реда на чл. 16 ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Установено е от съда, че към датата на издаване на оспорения отказ, изработения проект за изменение на ПУП-ПРЗ е върнат за преработка с решение на ОбЕСУТ, по Протокол № 6/04.03.2015 г., засягащо процесния имот. Съглано мотивите към това решение, връщането на проекта за преработка е обусловено от съществени нарушения, посочени в т. 1-9 от него /стр. 53/, част от които засягат и процесния имот. Към 01.12.2016 г., когато е издаден оспорения отказ на главния архитект, липсват данни за изработен и внесен за съгласуване с ОбЕСУТ при община К. преработен проект за изменение на ПУП-ПРЗ. При липсата на такъв преработен проект, изводите на съда, за незаконосъобразност на направения отказ, са правилни. Към този момент компетентният орган, в лицето на касатора, не би могъл да направи изводи за неоснователност на искането за издаване на виза по чл. 133, ал. 6, изр. 2, вр. изр. 1 ЗУТ, тъй като няма изработен проект за изменение на ПУП /в обхват и процесния имот/, който да е внесен за съгласуване в община К., от който да е видно предназначението и конкретните показатели за застрояване на имота, спрямо предназначението и показателите на действащия ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед от 14.09.2012 г. на кмета на община К.. Позоваването на върнатия за доработване проект за изменение на ПУП не е основание за отказ, защото с процедурата по връщането му, същият престава да бъде годен проект на одобрение, спрямо който да се преценяват предпоставките за приложение на чл. 133, ал. 6 ЗУТ. Поради това, само на това основание жалбата на ответниците Коларови е следвало да бъде уважена. Съдът, предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК, е обсъдил данните, съдържащи се в представеното решение на ОбЕСУТ по протокол № 19/30.08.2017 г., с който, след издаване на процесния отказ, е приет предварителния проект на ПУП-ПРЗ за[жк], [населено място]. При тази преценка и въз основа заключението на приетата СТЕ, правилно е отчетено, че липсват основания за промяна на направения извод за материална незаконосъобразност на отказа. По този предварителен проект е установено от в. л. - арх. Алексиева, че имотът на ответниците Коларови е отразен като УПИ III-2127 и в ПЗ към него "имотът е без означена матрица за устройствени показатели". Такива показатели са посочени за съседния имот - УПИ IV-1158, 1159, 2057 кв. 396, но според в. л. на база забележка към таблицата с имотите в проекта, тези показатели не се отнасят за процесния имот, а само за имоти, урегулирани по реда на чл. 16 ЗУТ, какъвто процесния имот не е. Установено е още, че одобреното от ОбС задание за изменение на ПУП също не съдържа устройствени показатели за този имот, като изискването по него е проекта да се изработи въз основа на копие от действащия ПУП-ПРЗ. Предвид изложеното касационната жалба и оплакванията в нея за незаконосъобразност на обжалваното решение, се явяват неоснователни. Неоснователно е и позоваването за нарушение на чл. 103а, ал. 3 ЗУТ / ред. към датата на издаване на отказа/, поради това, че спиране на действието по прилагане на заварения ПУП-ПЗ, обусловено от влизане в сила на новия общ устройствен план на [населено място], визира хипотеза, която е неприложима за случая, съобразено правилно от съда. Като правилно обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. На ответниците, съобразно направеното искане, се дължат разноски за касационната инстанция в размер на 800 лева общо, представляващи заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство на адв. Пешев, видно от договор за правна защита и съдействие - стр. 13. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение