Решение № 833 от 20.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9574/2019 г.

Решение № 833 от 20.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9574/2019 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от А. Гъралийски от [населено място] срещу Решение № 1134/4.06.2019 г. постановено по адм. д. № 6/2019 г. по описа на Административен съд-Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Заповед № РД-15-466/21.11.2018 г. на Кмета на Община Белица. В касационната жалба се развиват оплаквания за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът в противоречие със събраните доказателства и в нарушение на законовите разпоредби е приел, че процесния строеж е незаконен, както и че от мотивите на съдебния акт не става ясно дали е налице хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 или чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Сочи се, че извода на решаващия съд за изцяло нов строеж е необоснован, тъй като от доказателствата по делото се установява че е извършен ремонт на съществуващо бунгало и същото е само разширено. Според жалбоподателя при това положение следва, ако се приеме че има незаконно строителство, то се касае само до новата част и следва да се премахне само тя и то ако не се застрашава стабилността на цялата постройка. Твърди се, че за строежа е налице удостоверение за търпимост, поради което и заповедта за премахването му е незаконосъобразна. Оспорва се и приетата година на строителство. Претендира се отмяна на обжалваното решение, след което да са постанови ново с което оспорената заповед да бъде отменена. Претендират се съдебни разноски за пред двете инстанции. В с. з. касаторът не се явява и не се представлява. Ответната страна-Кмета на Община Белица не се явява и не се представлява. Представя писмен отговор, чрез процесуалният си представител, в който развива подробни съображения. Иска решението на Административен съд-Благоевград да бъде оставено в сила. Претендират се съдебни разноски, съставляващи адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за правилност на обжалваното съдебно решение. Сочи, че по отношение на съдебния акт не са налице основанията на чл. 209, ал. 3 АПК, поради което същия следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, в настоящия си състав приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в законовия срок по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество същата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд-Благоевград е била Заповед № РД-15-466/21.11.2018 г. на Кмета на Община Белица, с която на осн. чл. 225а ал. 1 ЗУТ във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е разпоредено премахване на незаконен строеж, съставляващ "Дървена постройка върху бетонна плоча" с размери 7. 90/8. 00 м., със застроена площ от 63. 20 кв. м., находящ се в м. "Семково", в ПИ с идентификатор 03504.405.37 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Белица, общ. Белица. Адресат на заповедта е жалбоподателя А. Гъралийски, в качеството му на собственик. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата против заповедта, като е приел че е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, което я прави законосъобразен акт. Отговорено е на всички оплаквания в жалбата, като подробно са изложени мотиви за тяхната неоснователност. По съществото на спора е прието, че процесната постройка съставлява "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който според характеристиките си е от пета категория по чл. 137, ал. 1, т. 5 б. "а" ЗУТ, изграден през 2018 год, без строителни книжа-одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, което го прави незаконен. С тези мотиви са обосновани изводи за наличието на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, който подлежи на премахване и поради отсъствие на предпоставките за узаконяване или търпимост по § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ЗИД на ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт съгласно чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Правните изводи относно компетентността на органа издал акта и спазването на административнопроизводствените правила са обосновани и съобразени с приложимите правни норми и с константната практика на Върховния административен съд, поради което се споделят от касационния съд. Неоснователни са оплакванията на касатора за нарушаване на разпоредбите на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК при издаването на оспорената заповед. Последната е надлежно мотивирана, с излагане на фактическите и правни основания. Административния орган е индивидуализирал в достатъчна степен процесния строеж като е посочил площ, височина, конкретно местонахождение, вид и начин на изпълнението и по този начин го е определил еднозначно. Освен това административния орган се е позовал и на съставените констативни актове, поради което фактическите установявания в същите следва да се считат част от мотивите на заповедта. Не са налице твърдените от касатора противоречия между отразените в констативните актове и оспорения административен акт факти. И в двата констативни акта -№ 7/17.07.2018 г. и № 8/17.07.2018 год. е посочено че процесната постройка е изградена без одобрен инвестиционен проект и без разрешение за строеж, което е отразено и в заповедта на Кмета на Община Белица и е правното основание за премахването на строежа като незаконен. Не съставлява нарушение на административнопроизводствените правила обстоятелството, че констативните актове са съставени в отсъствието на касатора. Разпоредбата на чл. 225, ал. 3 не изисква актът да е съставен в присъствието на нарушителя, а същият да се връчи на заинтересованите страни. Видно от доказателствата по делото-известие за доставка, констативните актове са изпратени чрез "Български пощи" и връчени на А. Гъралийски. В указания 7-дневен срок лицето не е направило възражения, удостоверено с констативен акт № 1/17.10.2018 г., като оспорената заповед е издадена след изтичане на сочения срок. Правилни са и правните изводи на съда за законосъобразност на оспорената заповед. По делото безспорно е установено, че процесната постройка съставлява "строеж" пета категория, извършен без строителни книжа. Разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ определя като незаконен всеки строеж, който се извършва без одобрен инвестиционен проект или разрешение за строеж, каквито се изискват по чл. 148, ал. 1 ЗУТ. В случая процесната постройка представлява такъв незаконен строеж поради което премахването му е разпоредено законосъобразно. Събраните по делото доказателства пред първата инстанция изцяло опровергават твърденията на жалбоподателя, поддържани и пред касационната инстанция че в случая става въпрос само за разширяване на съществуващото бунгало, поради което не е налице незаконност на цялата постройка, а само на част от нея. Видно от заключението на в. л. неоспорено от жалбоподателя, процесната постройка е изпълнена като съществуващото на това място старо бунгало собственост на касатора е премахнато изцяло, тъй като е било напълно амортизирано, основата е увеличена до 7. 90/8. 00 м. и площта до 63. 20 кв. м. при площ на съществуващата сграда-10 кв. м. и върху новата бетонова площадка е изградена нова едноетажна постройка, с дървена конструкция/колони и греди/захваната за основите с анкерни болтове. При тези фактически установявания правилен е извода на Адм. съд-Благоевград че констатирания на място строеж е изцяло нов и поради това е неотносима цитираната от жалбоподателя практика на Върховния административен съд по въпроса, че когато има незаконен строеж, съставляващ част от цялостен строеж, на премахване подлежи само тя, доколкото това не се отразява на целия строеж. Правилен е извода на решаващия съд и за неотносимост на представеното Удостоверение за търпимост № 15/22.02.2018 г. към правния спор. Преди всичко това удостоверение касае премахнатото бунгало, а както се посочи по –горе процесната постройка съставлява изцяло нов строеж. Като такъв той следва да бъде реализиран при спазване правилата на ЗУТ за строителството, които включват и наличието на строителни книжа. Неоснователен е и другия касационен довод свързан с търпимостта на строежа с оглед годината на извършването му. Фактическите изводи на съда за реализиране на същия през периода май-юни 2018 г. е основан на събраните по делото доказателства-показанията на св. Пръшев, както и заключението на съдебно-техническата експертиза. В подкрепа на това следва да се посочи, че касатора е закупил премахнатото бунгало през м. март 2018 г. Следователно строителните дейности са започнали след тази дата. При това положение както правилно е посочил административния съд не е налице нито една от хипотезите на § 16 от ДР на ЗУТ, нито тази на § 127, ал. 1 от ЗИД на ЗУТ, тъй като крайния срок на строителство е 31.03.2001 г. Тук следва да се посочи, че тежестта да проведе пълно доказване на датата на строежа, спрямо която да се провери неговата допустимост по разпоредбите, действали по времето когато е извършен или по действащите разпоредби на ЗУТ е върху оспорващия. Вън от събраните доказателства други такива за момента на строежа не са посочени или представени от Гъралийски. Отсъствието на поддържаните касационни основания и на констатирани при служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК други пороци на обжалваното решение сочат на неоснователност на касационната жалба, поради което обжалваното решение на Административен съд Благоевград следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото следва да се уважи своевременно направеното искане за присъждане в полза на ответника на разноски за пред касационната инстанция, които съгласно представения Договор за правна помощ са в размер на 700 лв. При липса на възражение за прекомерност искането следва да се уважи в пълен размер. Водим от горното, Върховният административен съд, Второ отделение