Решение № 4570 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12901/2009 г.

Решение № 4570 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12901/2009 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на РУ на МВР - Тетевен, чрез процесуален представител юрисконсулт Радослав Радков, против решение № 87/27.08.2009 г., постановено по адм. дело № 282/2009 г. на Административен съд - Ловеч, VI състав, с което е отменена заповед за полицейско задържане на лице рег. № 58/22.08.2009 г., издадена от полицейски орган при РУ на МВР - Тетевен. Касационният жалбоподател твърди, че решението противоречи на приложимия материален закон и е необосновано - касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Поради това моли съдебния акт да бъде отменен и да бъде постановено ново решение, с което жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, да бъде отхвърлена. Ответникът по касационната жалба - Тихомир Василев Стефанов, в писмено становище и чрез процесуалния си представител адвокат Стефан Стефанов в открито съдебно заседание, моли съда да я отхвърли като неоснователна, по изложени съображения относно правилността на съдебното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, намира, че като подадена от страна, участвала в първоинстанционното производство и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, касационната жалба е допустима, а разгледана по същество - основателна, поради следното: С оспорената пред Административен съд - Ловеч заповед рег. № 58/22.08.2009 г. е заповядано задържането на Тихомир Василев Стефанов за срок до 24 часа в РУ на МВР - Тетевен, като заподозрян за извършено престъпление по чл. 323, ал. 1 НК, на посочено правно основание чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР. С оглед приложените по делото доказателства, в т. ч. изслушаните в хода на съдебното производство свидетелски показания, обективиращи данни за извършени от лицето преди задържането му, действия по копаене на канал в собствен на трети лица имот /едното от които е негов баща/ и посочените в оспорената заповед, основания за издаването й, съдът необосновано е приел, че актът е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. В процесния случай, разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР е приложена във връзка с чл. 323, ал. 1 НК, инкриминиращ самоволното осъществяване на чуждо право. Установеното от фактическа страна налага извода, че актът е издаден именно при наличието на данни за извършено от лицето престъпление по посочения текст. Поради това, неправилно от първата инстанция е прието, че заповедта е издадена без да са налице материалноправните предпоставки по чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Противно на направените от административния съд констатации, в случая не са налице и допуснати при издаване на акта, съществени нарушения на процесуални правила. Още повече, че липсата на данни относно връчването на оспорената в първоинстанционното производство заповед на нейния адресат, не е ограничило правото му на защита срещу тази заповед и дори установено, не би могло да се приеме за такова съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което само по себе си да налага нейната отмяна. За да бъде законосъобразна принудителна административна мярка, наложена със заповед по чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР, следва да са налице данни, обосноваващи предположението, че е възможно лицето да е извършило престъпление. Такива данни несъмнено са били налице към момента на издаване на заповед № 58/2009 г. в 16.03 часа на 22.08.2009 г. предвид подадените преди това до РУ на МВР - Тетевен, сигнали по телефона и осъществените от полицейски служители действия в тази връзка, предшестващи задържането на Тихомир Стефанов. Поради това следва да се приеме, че заповедта освен, че е издадена от компетентен орган и съдържа необходимите реквизити по чл. 63, ал. 1 ППЗМВР е постановена при наличие на материалноправните предпоставки по посочената като правно основание за това, конкретна хипотеза на посочената норма. Във връзка с наведените в жалбата до АС - Ловеч, конкретни оплаквания, следва да се отбележи, че при издаването на заповед на горепосоченото правно основание, не е необходимо да са налице доказателства за осъществено от задържаното лице престъпление, а само данни, обосноваващи предположение в посочения смисъл. Без правно значение относно законосъобразността на заповедта са и останалите, наведени в жалбата твърдения за осъществени от полицейските служители нарушения на правата на лицето, след неговото задържане - от една страна те противоречат на данните относно конкретната фактическа обстановка, при която задържането е осъществено, а от друга - сочат на действия или бездействия на полицейските служители, последващи издаването на обжалвания акт, които поради това не могат да бъдат преценявани във връзка с неговата законосъобразност. Ирелевантни относно преценката на съда относно законосъобразността на заповедта за задържане са и обективираните в жалбата, по която е образувано производството пред АС - Ловеч, обяснения и квалификации на взаимоотношенията на трети лица - съсобственици на имота в гр. Тетевен, по повод действията на жалбоподателя, в който е издадена тази заповед. След като преценката на приложените по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, налагат категоричен извод, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, без при това да са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, нито противоречие с приложимия материален закон или неговата цел, решението на съда, с което същият е отменен като незаконосъобразен, е неправилно и следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което следва да бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство да бъде отхвърлена. Независимо от изхода на спора, предвид липсата на направено от касатора искане за присъждане на разноски, не следва да бъдат присъждани такива с настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,