Решение № 8013 от 10.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3194/2013 г.

Решение № 8013 от 10.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3194/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 323 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) и чл. 145 - чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 328 от ЗСВ. Образувано е по жалба на Илмен Борисов Замфиров от гр. Плевен, против решение по точка 27.1 от протокол № 7 от заседание на Висшия съдебен съвет (ВСС), проведено на 21.02.2013 г., по дисциплинарно дело № 3/2011 г. по описа на ВСС, с което на основание чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ, му е наложено дисциплинарно наказание "намаляване с 15 % на основното трудово възнаграждение за срок от 1 г.". По съображения за незаконосъобразност на решението на ВСС по смисъла на чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК - неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона, се иска неговата отмяна. Ответникът - Висшият съдебен съвет чрез процесуалния си представител юрисконсулт Деница Захариева, в писмени бележки и в съдебно заседание моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Заинтересованата страна - административния ръководител, районен прокурор на Районна прокуратура - Плевен не взима становище по основателността на оспорването. Върховният административен съд, шесто отделение, счита жалбата за допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ, срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт, пред компетентния съгласно чл. 132, ал. 2, т. 3 от АПК съд. За да се произнесе по същество, съдът установи от фактическа страна следното: С решение по протокол № 42/15.12.2011 г. Висшият съдебен съвет (ВСС) е наложил на жалбоподателя дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност" за допуснати от него нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1, т. 2 и т. 5 от ЗСВ - системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони, действие или бездействие, което неоправдано забавя производството и неизпълнение на служебни задължения. С решение № 8476/13.06.2012 г. по адм. дело № 16428/2011 г. тричленен състав на Върховния административен съд, седмо отделение, е отменил решение на ВСС по протокол № 42/15.12.2011 г. С решение № 14155/12.11.2012 г. по адм. дело № 9591/2012 г., ВАС, петчленен състав, е отменил решението на тричленния в частта, с която е отменено решение на Висшия съдебен съвет по протокол № 42 от 15.12.2011 г. в частта, с която е прието, че Илмен Борисов Замфиров е извършил дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1, 2 и 5 ЗСВ. Следователно, петчленният състав е приел за законосъобразно решението на ВСС в частта, с която е прието за установено, че жалбоподателят е допуснал нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1, т. 2 и т. 5 от ЗСВ и е върнал преписката на Висшия съдебен съвет за ново произнасяне с друг акт само по отношение вида и размера на наложеното наказание със задължителни указания по прилагането на закона при определяне на същото. В изпълнение на задължителните указания на ВАС, с решение на ВСС по т. 43 от протокол № 7/21.02.2013 г. на Илмен Борисов Замфиров е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ - "намаляване с 15 % на основното трудово възнаграждение за срок от 1 г.". Предмет на процесното решение на ВСС е единствено видът и размерът на наложеното дисциплинарно наказание, тъй като съгласно влязлото в сила решение на петчленния състав на ВАС, със сила на присъдено нещо, е разрешен спора за виновното неизпълнение на служебните задължения от Илмен Борисов Замфиров - прокурор в Районна прокуратура Плевен, с което са осъществени дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1, т. 2 и т. 5 ЗСВ. Оспореното в настоящото производство решение е издадено в предвидената форма, взето е от компетентния по смисъла на чл. 311, т. 2 от ЗСВ орган, в границите на предоставените му правомощия, при наличие на необходимия кворум, прието е с изискуемото мнозинство (в случая с 15 гласа "за", 1 "против" и 4 "въздържали се"), поради което не са налице основания за отмяната му по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК. Настоящият съдебен състав, като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира за установено, че оспореното решение на ВСС е законосъобразно и не страда от твърдяните от жалбоподателя пороци, съществуването на които би обусловило наличието на отменителните основания по чл. 146, т. т. 2 - 5 от АПК. В хода на дисциплинарното производство са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. На база на правилно установените факти са изведени обосновани изводи, които са аргументирани в съответствие с приложимия материален закон. От данните по делото е видно, че в решението на дисциплинарния състав правилно и по безспорен начин е установена фактическата обстановка по случая, поради което същата не следва да бъде дословно преповтаряна в мотивите на настоящото решение. Доколкото Висшият съдебен съвет на заседанието, на което е прието обжалваното решение, не е изложил допълнителни мотиви към тези на дисциплинарния състав, следва да се приеме, че с тях се изчерпва от фактическа и правна страна обосноваването на дисциплинарните нарушения, за което е наложено дисциплинарното наказание на жалбоподателя. Формулираните от ВСС изводи са в съответствие с материалния закон и неговата цел, и почиват на вярно установените факти в хода на дисциплинарното производство. При определяне на наказанието са взети предвид: 1) от една страна - броят преписките - по 34 бр. - неизпълнението на задълженията, визирани в чл. 46 и 196 от НПК за постоянен надзор върху работата на разследващите органи и системното несвоевременно удължаване на срока за разследване по чл. 234 от НПК, и по 39 бр. - системно нарушение на срока по чл. 242, ал. 3 от НПК; и 2) от друга страна, 3-те преписки, по които Илмен Борисов Замфиров се е произнесъл с постановление за прекратяване, но задържайки делата в кабинета си без да изпрати съобщение на страните (едното от делата е задържал 4 години), което е проявена форма на бездействие при нормативно вменено на магистрата задължение за активно поведение. Неоснователни са твърдяните от жалбоподателя противоречия с целта на закона по налагане на дисциплинарното наказание. ВАС е приел за законосъобразно решението на ВСС, че Илмен Борисов Замфиров е извършил дисциплинарните нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1, 2 и 5 от ЗСВ. Както се посочи по-горе, решението е отменено от петчленния състав само в частта за налагане на най - тежката дисциплинарна санкция, поради липсата на изложени от дисциплинарния състав или ВСС убедителни мотиви за това. При новото разглеждане на дисциплинарното дело, предмет на настоящото производство, дисциплинарният състав се е съобразил със задължителните указания на ВАС при определяне вида на наказанието съразмерно с допуснатото от магистрата дисциплинарно нарушение. Извършеното от магистрата покрива от обективна страна състава на нарушенията по чл. 307, ал. 4, т. 1, 2 и 5 от ЗСВ, защото нарушава служебните си задължения. Изведени са фактически действия, които осъществяват лично поведение на дисциплинарно наказаното лице, довели до причиняване на негативния резултат, изразяващи се в забавяне на произнасянето му по възложените дела, неизпълнение на задълженията му, визирани в чл. 46 и чл. 196 от НПК, като не е упражнявал постоянен надзор върху работата на разследващите органи и чл. 234 от НПК, тъй като не е искал своевременно продължаване на срока на разследване. След като е установил наличие на гореизложения правнорелевантен резултат, органът е формулирал деянието (конкретното действие) и е изложил убедителни мотиви досежно неговата противоправност и причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Деянието на дисциплинарно наказаното лице е укоримо от гледна точка на дължимото поведение съобразно нормативните правила, а от обективна и субективна страна виновно осъществява елементите на фактическия състав на дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 1, 2 и 5 от ЗСВ, като актът за налагане на дисциплинарно наказание е постановен в съответствие с материалния закон, защото вменените на магистрата Илмен Борисов Замфиров дисциплинарни нарушения са доказани. Предвид изложеното актът за налагане на дисциплинарно наказание е законосъобразен. Съответстват на данните по делото фактическите констатации на дисциплинарнонаказващия орган относно релевантното поведение на Илмен Борисов Замфиров, правилно е приложен процесуалния и материалния закон, спазени са законовите предели на дискрецията на органа (при учредяването на която функция законодателят е заложил определена цел), преценена е формата и степента на вината на жалбоподателя за извършване на вменените му (и доказани) дисциплинарни нарушения, за които е ангажирана дисциплинарната му отговорност. При определяне вида и размера на наказанието, което е наложено на дисциплинарно отговорното лице, съгласно чл. 309 от ЗСВ е преценена тежестта на деянието, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, поведението на нарушителя и е определено съответстващото се дисциплинарно наказание. Изложеното обуславя извода, че жалбата срещу оспореното по настоящото дело решение на ВСС е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава. Разноски по делото не се претендират, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,