Решение № 16170 от 18.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2553/2012 г.

Решение № 16170 от 18.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2553/2012 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Калоян Вълков Чешмеджиев, от гр. София, против решение № 1029 от 30.12.2011 г., постановено по адм. дело № 1014/2011 г. по описа на Административен съд София област. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът - директорът на Регионална дирекция "Гранична полиция" гр. Драгоман, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София област е отхвърлил жалбата против заповед № 2693/19.10.2011 г. на директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" гр. Драгоман, с която на Калоян Вълков Чешмеджиев е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от четири месеца. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с материалноправните норми на Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и правилна за приложението му, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Установено е, че дисциплинарно наказващия орган, на основание чл. 237, ал. 2 от ППЗМВР е разпоредил извършване на проверка и е определил комисия за това. В резултат на проверката е изготвена справка, от държавния служител са поискани обяснения и същият е дал такива, които са приети с изрична резолюция от дисциплинарно наказващият орган, а дисциплинарното наказание е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Законосъобразен е изводът на съда, че дисциплинарното наказание е наложено в преклузивния двумесечен срок от откриване на нарушението съгласно нормата на чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Правилно съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 223, ал. 1 и 2 от ППЗМВР и с оглед на събраните по делото доказателства законосъобразно е приел, че дисциплинарното наказание е установено на 27.09.2011 г., когато материалите от дисциплинарното производство са постъпили при дисциплинарно наказващият орган. Доводите в касационната жалба, че дисциплинарното наказание е установено на 16.08.2011 г., когато директорът на Главна дирекция "Гранична полиция" Драгоман е уведомен за постъпила докладна записка относно неспазване на служебните задължения от страна на жалбоподателя, са неоснователни. Писмото от 16.08.2011 г. е дало основание да се разпореди извършване на служебна проверка за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, но със същото не е установено дали държавният служител е извършил нарушение и в какво се изразява същото. По повод на писмото е издадена заповед за извършване на служебна проверка, назначена е комисия, разпоредено е за резултата от проверката да се изготви справка, с която да се запознае служителят. Следователно цитираното писмо е дало основание за образуване на дисциплинарно производство и с него не е установено нито нарушението, нито нарушителят, за да се приеме, че с неговото постъпване е започнал да тече срока за налагане на дисциплинарното наказание. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в предписаната от закона форма. Същата съдържа задължителните реквизити съгласно изискването на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. Доводите в касационната жалба за липса на форма на обжалвания административен акт, са неоснователни. В заповедта е налице изрично позоваване на изготвената по делото справка, в която допуснатите от жалбоподателя нарушения на служебната дисциплина са подробно описани. Служителят е запознат със справката и е депозирал възражения, поради което е бил наясно за вменените му дисциплинарни нарушения и правото му на защита не е било нарушено. Нещо повече по повод дадените възражения дисциплинарно наказващият орган е разпоредил назначената комисия да изрази становище, което е направено с писмено становище и е разгледано поотделно всяко едно от възраженията на Калоян Чешмеджиев. Законосъобразно и с оглед събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалноправната норми на ЗМВР и ППЗМВР. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че на 03.08.2011 г. при извършена гранична проверка, след като е установил, че грузинска гражданка представя грузински паспорт и италианско разрешително за пребиваване, обявени за невалидни от Италия и има съвпадение по сигнал по чл. 100а от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген (КПСШ), въведен от Италия, изготвя формуляри, като и в двата в поле 088 представя непълна информация относно изземването или не на документите и мотивите за това. Законосъобразно и с оглед на събраните по делото доказателства съдът е приел, че граничните органи в т. ч. и жалбоподателят са длъжни да изпълняват процедурите, регламентирани в конвенцията и да вземат мерките, предвидени в европейското и националното законодателство за обектите по чл. 100 от КПСШ. Графа 088 от цитирания формуляр изисква вписване на предприетите мерки след съгласуване, относно издирваните вещи, а не както е записано в случая, че лицето е пропуснато в страната на основание чл. на семейство на гражданин на Европейския съюз. С поведението си жалбоподателят не е изпълнил мерките по ХИТ-ове по чл. 100а от конвенцията и е вписал непълна информация във формулярите, като въпреки изричното искане в тази насока на 04.08.2009 г. Чешмеджиев изрично е отказал да изпрати нов формуляр, попълнен съобразно изискванията. Във формуляра не са отразени констатации, дали лицето е идентично с данните от паспорта и разрешителното; при граничната проверка дали е установено, че документите на грузинската гражданка са редовни, дали е установена злоупотреба със самоличност, които жалбоподателят е бил длъжен да попълни, а е посочил само основанието, послужило за взетото от него решене да пропусне грузинската гражданка в страната. Ето защо изводите на съда, че жалбоподателят е извършил дисциплинарно нарушение, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" е законосъобразен и обоснован. В случая по несъмнен начин по делото е установено, че държавният служител е извършил нарушение на чл. 226, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР, което е достатъчно основание за налагане на дисциплинарното наказание. Обжалваното решение е обосновано. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,