Решение № 306 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11231/2009 г.

Решение № 306 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11231/2009 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Образувано е по молба, имаща характер на касационна жалба, от Иван Атанасов Илиев, от гр. София, против допълнително Решение № 401/13.07.2009 г. по адм. дело № 841/2007 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № РД-01-03-446/09.07.1998 г. на кмета на община-Павликени. Поддържат се оплаквания за неправилност, както в частта, с която е постановено необжалваемост на допълнителното решение, така и изцяло, поради което се иска отмяната му. Ответникът - кмета на община Павликени, не се явява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срок, срещу решение, което подлежи на касационно обжалване, поради следното: С молбата си, имаща характер на жалба, по която е образувано адм. дело № 841/2007 г. на АС - Велико Търново, Иван Атанасов Илиев е извършил обективно съединяване на две жалби, едната насочена срещу мълчалив отказ на кмета на община Павликени да издаде заповед за изменение на ЗРП от 21.09.2007 г., а втората - срещу Заповед от 09.07.1998 г. на кмета на община-Павликени за изменение на регулационната граница, в частта й, касаеща парцели III-953 и IV-954, кв. 83 по плана на гр. Павликени. Вторият от тези актове е издаден на основание чл. 32, ал. 1 от ЗТСУ (отм.), при действието му, поради което за обжалването му е приложим чл. 138, ал. 1 и ал. 5 от ЗТСУ (отм.), във вр. с чл. 33 и сл. от ЗАП (отм.). Поради това обжалваното решение, с предмет законосъобразността на Заповед № РД-01-03-446/09.07.1998 г. на кмета на община-Павликени, подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд, противно на постановеното от съда. При извършената касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, за валидност, допустимост и правилност на обжалваното решение, настоящият състав установи: Обжалваното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, поради просрочие на жалбата срещу заповедта на кмета от 09.07.1998 г., което я прави процесуално недопустима. Срокът за обжалване на тази заповед от касатора, съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗАП (отм.), е 14-дневен от изтичане на срока по чл. 22 от ЗАП (отм.), като последният тече от съобщението, а в случая от узнаването, тъй като няма данни за извършено съобщаване. В случая касаторът е посочил дата на узнаване за оспорения административен акт - 14.08.2007 г., на която е получил скица на УПИ IV. Тази дата е визирана от него в молбата му до кмета на община Павликени с вх. № 02-37-1976/20.08.2007 г. (на стр. 10), в молбата-жалба до Районен съд - Павликени (на стр. 2), в Скица изх. № 862/14.08.2007 г. (стр. 9) и в касационната му жалба по настоящето дело. Жалбата от Иван Илиев срещу заповедта е постъпила в Община Павликени на 24.09.2007 г., с вх. № ТРСЕ-02-37-1976/24.09.2007 г. и е адресирана до Районен съд - Павликени, т. е с 20 дни след крайния срок за обжалване, който е изтекъл на 04.09.2007 г. (присъствен ден). При тези данни, първоинстанционният съд е следвало да остави без разглеждане жалбата, като процесуално недопустима, поради просрочие, а не да се произнася с решение. Последното, като постановено по недопустима жалба е също недопустимо, за което касационната инстанция следи служебно и без да има оплакване от страните. Като недопустимо обжалваното решение следва да се обезсили, а жалбата на касатора срещу Заповедта на кмета на община-Павликени от 09.07.1998 г. в посочената по-горе част, следва да се остави без разглеждане и производството по делото да се прекрати. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение