Решение № 12706 от 24.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8288/2017 г.
ВАСII отделение24.10.2017 г.докладчик Севдалина Червенкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 217/26.05.2017 г., постановено по адм. дело № 431/2016 г. по описа на Административен съд Д. ОСЪЖДА "И. И." ЕООД да заплати на община Балчик сумата от 100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 12706 от 24.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8288/2017 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "И. И." ЕООД чрез адв. Станчев против решение № 217/26.05.2017 г., постановено по адм. дело № 431/2016 г. по описа на Административен съд Д. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Претендират се разноски. Ответникът - кметът на община Балчик, чрез юрисконсулт А. оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "И. И." ЕООД против заповед № 811/25.07.2016 г. на кмета на община Балчик, с която на основание чл. 225а ал. 1 ЗУТ е разпоредено премахването на незаконен строеж V категория, намиращ се в ПИ № 02508.86.55 по КК на гр. Б., представляващ 11 броя двойни или 22 броя самостоятелни клетки тип "бунгало", изпълнени с метална конструкция и стени тип "сандвич", както и навес от 85 кв. м. Съдът е отхвърлил оспорването като неоснователно. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи. В хода на административното и съдебното производство не са допуснати нарушения, които да се отразяват на правилността на обжалваното решение. Спорният въпрос по делото е дали процесните бунгала и навес представляват строеж по смисъла на § 5, т. 38 ЗУТ. Видно от съдържанието на приложените по делото КА, КП, инвестиционен проект, писмо на гл. архитект и категоричното заключение на СТЕ, обосновано административният съд е приел, че описаните в заповедта обекти представляват строеж по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5 и § 5, т. 38 ДР на ЗУТ и чл. 10, ал. 1, т. 9 от Наредба 1/2003 г. Същите са построени без строителни книжа в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ и представляват незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Във връзка с изложените в касационната жалба доводи настоящият състав намира, че е недопустимо позоваването на експертиза, приета по друго дело, като заключението й няма обвързващ характер. Противно на твърдяното в касационната жалба, адм. дело 431/2016 г. и адм. дело 539/2015 г., и двете на Административен съд Д., са с различен предмет. В съответните производства обект на контрол са били различни заповеди на кмета на община Балчик, издадени на различни основания и при различна фактическа обстановка. Действително и в двете заповеди се касае за едни и същи бунгала, но при издаването и разглеждането на обжалваната заповед № 811/25.07.2016 г. е отчетено, че процесните обекти вече са в готов вид поради извършени значителни строително- монтажните работи. Не е налице и нарушение относно вписания адресат на заповедта. Касаторът като собственик на имота, върху който се намира незаконния строеж и като възложител (видно от инвестиционния проект на л. 82) се явява адресат на оспорената заповед по аргумент от чл. 225а ал. 5, т. 5 и ал. 6 ЗУТ. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по следва да се присъди своевременно претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 144 АПК. По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав
Цитирани разпоредби
3- чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ
- чл. 10, ал. 1, т. 9
- чл. 5