Решение № 122 от 7.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7108/2013 г.

Решение № 122 от 7.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7108/2013 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Светослав Асенов Аврамов в качеството му на директор на дирекция "Данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 836/5.04.2013 г., постановено по адм. дело № 3700/2012 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отменен РА № 031200710/22.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 453/10.08.2012 г. на директора на същата дирекция за установени задължения на ЕТ "Тоник-Тодор Николов" - гр. Разград за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) и по чл. 48 ЗДДФЛ за данъчен период от 2005 г. до 2008 г. в общ размер на 31 298,16 лв. и лихви за просрочие в размер на 21 887,73 лв. Обжалва се решението и в частта за разноските. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно според касатора съдът е отменил ревизионния акт поради допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с връчването на уведомлението на ревизирания субект по чл. 124, ал. 1 ДОПК и в тази връзка са изложени подробни доводи в касационната жалба. Останалите оплаквания са свързани с необсъждане от съда на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, като по този начин според касатора съдът не е извършил цялостен анализ на писмените доказателства, събрани в хода на производството. Иска се отмяна на обжалваното решение, включително и в частта за разноските и отхвърляне жалбата на едноличния търговец срещу ревизионния акт, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба ЕТ "Тоник-Тодор Николов" - гр. Разград чрез процесуалния си представител адв Красимира Кънчева я оспорва в депозиран по делото писмен отговор с искане за присъждане на направените по делото разноски, както и по доводите, изложени в писмена молба, имаща характер на писмена защита. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е отменил РА № 031200710/22.05.2012 г. за установени задължения на ЕТ "Тоник-Тодор Николов" - гр. Разград за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48 ЗДДФЛ за данъчен период от 2005 г. до 2008 г. в общ размер на 31 298,16 лв. и лихви за просрочие в размер на 21 887,73 лв., приемайки, че са допуснати съществени процесуални нарушения в ревизионното производство по връчване на уведомлението по чл. 124, ал. 1 ДОПК, предвид че ревизията е извършена по особения ред по чл. 122, ал. 1, т. 4 и 5 ДОПК. Тези нарушения според съда са свързани с връчването на всички книжа, вкл. и уведомлението по чл. 124, ал. 1 ДОПК на електронната поща на ревизираното лице, за което няма данни последното да е посочвало като начин за връчване за целите на ревизията. Направен е извод от съда, че нередовното връчване на уведомлението има за последица неприложимост на презумпцията по чл. 123, ал. 1 ДОПК, съгласно която при определяне на данъчната основа се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба, когато стойността на имуществото на лицето явно съществено превишава размера на декларираните приходи и доходи. Според съда допуснатото съществено процесуално нарушение е неотстранимо в хода на съдебното производство. В тази връзка съдът е изложил мотиви, че не може да определи данъчна основа за ревизираните периоди по реда на чл. 122 ДОПК въз основа на събраните доказателства, както и да се позове на презумпцията по чл. 123, ал. 1 ДОПК, а следва да прецени законосъобразността на ревизионния акт единствено по отношение на приложението на материалния закон. Съдът е приел, че ревизионният акт е необоснован, тъй като липсва справката по чл. 57 ЗОДФЛ (отм.) и чл. 73 ЗДДФЛ за изплатени суми от фирми с оглед позоваването в ревизионния акт на установено несъответствие при проверка в "Информационни системи" на НАП. Решението на съда е неправилно постановено. Нередовното връчване на уведомлението по чл. 124, ал. 1 ДОПК не представлява съществено процесуално нарушение, което е неотстранимо и което да доведе самостоятелно до незаконосъобразност на ревизионния акт, както неправилно е приел първоинстанционният съд. Критерият за съществени процесуални нарушения, водещи до незаконосъобразност на административния акт следва да се преценяват в зависимост от възможността на засегнатото от акта лице да осъществи своята защита. В процесния случай, дори да се приеме, че не е следвало уведомлението да се изпраща на ревизираното лице по електронната поща, предвид на това, че няма данни по делото този адрес да е посочен за връзка с ревизиращите органи, това обстоятелство в никакъв случай не може да се приеме, че е осуетило провеждането на защитната позиция на ревизирания субект. Последният е имал възможността, както с възражението срещу ревизионния доклад, така и впоследствие при обжалване на ревизионния акт - по административен и по съдебен ред да ангажира доказателства и по този начин да реализира в пълнота правото си на защита. Като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Съдът в нарушение на разпоредбата на чл. 160, ал. 1 ДОПК не е разгледал спора по същество. Макар в мотивите на решението да е отразено, че констатациите на ревизионния акт (неправилно е посочено мотивите на ревизионния акт) са необосновани, което е във връзка с неправилното приложение на материалния закон - ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ, не е извършен анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, което прави и невъзможна проверката на настоящия съдебен състав на касационната инстанция за правилното прилагане на материалния закон. Предвид изложеното по-горе обжалваното решение подлежи на отмяна и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да постанови решение по съществото на спора след обсъждане на всички събрани по време на ревизията и в съдебното производство доказателства, както и на допуснатата и изслушана в съдебно заседание на 22.01.2013 г. съдебно-счетоводна експертиза (основно и допълнително заключения), за да се произнесе за дължимостта или не на определените с ревизионния акт задължения за преки данъци, каквото е задължението на съда по чл. 160, ал. 1 ДОПК. С оглед изхода на делото и на основание чл. 294, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 228 АПК не се присъждат разноски. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,