Решение № 201 от 11.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 174/2009 г.

Решение № 201 от 11.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 174/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 346, т. 1 НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия И. М. Д. против въззивно решение № 243 от 30.12.2008 г. постановено по внох дело № 290/2008 г. на Великотърновския апелативен съд. В жалбата и в съдебно заседание от подсъдимия касационните основания не са конкретизирани като се твърди, че е нарушено правото му на справедлив и прозрачен процес и се иска въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В съдебно заседание служебно назначеният защитник поддържа доводи, че гражданския иск на Л. Ц. е явно несправедливо завишен, а по отношение наследниците на гражданската ищца Л. П. е уважен без основание. С писмено становище гражданските ищци молят решението на въззивната инстанция да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 111 от 18.12.2007 г. постановена по НОХ дело № 151/2007 г. Великотърновският окръжен съд е признал подсъдимия И. М. Д. за виновен в това, че на 28.02/1.03.2006 г. в гр. В. Търново, в условията на опасен рецидив, по особено мъчителен начин и с особена жестокост умишлено умъртвил Ц. П. Ц. на 52 г., поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6 пр. 2 и 3 и т. 12, пр. 1 го е осъдил на доживотен затвор при първоначален специален режим на изтърпяване. С присъдата съдът е осъдил подсъдимия да заплати на Л. Ц. Ц. на лично основание сумата 80 000 лв и като наследник на починалата в процеса гражданския ищца Л. П. сумата 30 000 лв, а на Д. П. И. сумата 30 000 лв, обезщетения за претърпени неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва върху присъдените суми от извършване на деянието до окончателното изплащане. С въззивно решение № 112 от 24.06.2008 г. постановено по ВНОХ дело № 111/2008 г. Великотърновският апелативен съд е отменил присъдата в гражданската й част и е прекратил производството по делото, а в наказателната част я е потвърдил. С решение № 476 от 17.11.2008 г. постановено по НД № 495/2008 г. Върховният касационен съд е оставил в сила въззивното решение в наказателната му част, а го е отменил и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд в гражданската част. С решение № 243 от 30.12.2008 г. постановено по ВНОХ дело № 290/2008 г. Великотърновският апелативен съд е потвърдил присъдата на Великотърновския окръжен съд в гражданско-осъдителната част. При тези данни настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд прие, че не следва да обсъжда и да отговаря на наведените доводи за "налудничавите" твърдения на обвинението и допуснатите нарушения при разглеждането на делото в съдебната фаза на процеса, довели доосъждането му за престъпление, което не е извършил. Присъдата в наказателната част е влязла в сила и по решените с нея въпроси относно извършеното деяние, авторството на подсъдимия, правната квалификация и наказателната отговорност се ползва с формална и материална задължителна сила. До отмяната й по установения процесуален ред е задължителна за всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани, в това число и за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието. Касационната проверка следва да обхване само правилността на съдебният акт постановен по внох дело № 290/2008 г. на Великотърновския апелативен съд, с който е проверена правилността на присъдата в гражданско-осъдителната част. Разгледана по същество жалбата в тази част е неоснователна. При повторното разглеждане на делото Великотърновският апелативен съд е осигурил на подсъдимия справедлив процес, като в съответствие с правомощията си и при съобразяване с указанията на ВКС, дадени в отменителното решение относно процесуалното правоприемство на наследниците на починалата в процеса гражданска ищца и представителната власт на нейния повереник да прави изявления и да поддържа граждански искове от името на наследниците, изцяло е проверил в гражданската част правилността на обжалваната от него осъдителна присъда. При нея е констатирал, че гражданските искове са доказани по основание, а по размер не са явно неспреведливо завишени. В мотивите на решението е посочил основанията, поради които не е възприел доводите против правилността на присъдата К. я е потвърдил не е постановил съдебният си акт при претендираните от жалбоподателя нарушения. Дъщерята и майката на починалия са от кръга на лицата, които могат да претендират заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния баща и син. Гражданските им искове са своевременно предявени чрез надлежно упълномощения повереник, в съдебно заседание са приети за съвместно разглеждане с наказателния процес и първоинстанционният съд правилно са е произнесъл по тях. Присъдената сума от 80000 лв на гражданската ищца Л. Ц., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния баща и при липса на съпричиняване от негова с., е справедлива за я обезщети за изживяните мъки и страдания. Съобразена е с принципа за справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и с практиката на съдилищата по този вид дела в настоящия социално-икономически период. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от действително изживяните болки и страдания от смъртта на починалия, а не от икономическите възможности на дееца, в какъвто смисъл е довода в писмената защита на жалбоподателя. Не е нарушен принципът за справеливост и при определяне размера на обезщетението в полза на майката на починалия. Законосъобразно въззивната инстанция е приела, че процесуалното правоприемство в случай на смърт настъпва по силата на закона, като от волята на правоприемника зависи да встъпи в процеса и да поддържа предявения от починалия граждански иск. Задължение на съда, пред който делото е висящо, е да укаже на правоприемника възможността да встъпи в процеса и да осигури упражняването на правата му. В съответствие с данните по делото мотивирано е приела, че наследниците на гражданската ищца Л. П. са встъпили в нейните права и са поддържали предявения от нея граждански иск. Този извод е направен при точна оценка на данните отразени в протокола от съдебното заседание на 7.11.2007 г., когато са събрани доказателства за смъртта и наследниците на Л. П. и е направено изявление от адв. Б, повереник на починалата и на предявилата на лично основание граждански иск Л. Ц., че наследниците желаят да встъпят в нейните права, както и на изявлението на гражданската ищца Д. П. при разглеждането на делото във въззивната инстанция, че поддържа извършените действия от адв. Б. Неоснователен е довода, че гражданската ищца Д. П., като сестра на починалия, не може да наследява неимуществени вреди и гражданският иск е уважен без основание. Тя е изключена от кръга на лицата, които могат да претендират заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на собствено основание. Не може да упражнява права в по-голям обем от упражнените от нейната праводателка и за първи път да предяви граждански иск, който носителят на правото на иск не е предявил. Разпоредбите на Гражданско- процесуалния кодекс, които са приложими поради липса на изрично уреждане на въпроса в Наказателно-процесуалния кодекс й предоставят правото да встъпи в правата на починалата и да поддържа предявения иск, което е направено в процеса. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Великотърновския апелативен съд не са допуснати поддържаните от жалбоподателя нарушения и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК