Решение № 4693 от 17.5.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Вратица АД срещу решение 440/10.12.2021 г., постановено по адм.д. 468/2021 г. по описа на Административен съд Враца, с което е отхвърлена жалбата на Вратица АД (в несъстоятелност) срещу акт за установяване на задължение по декларация 3639-1/10.06.2021 г., издаден от младши експерт в дирекция Местни данъци и такси в община Враца, потвърден с решение 1720/20.07.2021 г. на директора на дирекция Местни данъци и такси в частта, с която на дружеството са установени задължения за заплащане на такса битови отпадъци за периода 2016 г. 2020 г. в размер от 315 486, 25 лв. главница и лихви в размер на 94 597, 04 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна директорът на дирекция Местни данъци и такси в община Враца изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, 3639-1/10.06.2021 г., издаден от младши експерт в отдел "Местни данъци и такси" при община Враца, по отношение на Вратица АД (в несъстоятелност) са установени задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за периода 2016 2020 г. в общ размер на 579 969, 36 лева, от които 132 554, 88 лева дължима главница за данък недвижими имоти, с лихви за просрочие към 10.06.2021 г. 37 331, 19 лв. и такса битови отпадъци с дължима главница в размер на 315 486, 25 лева и с лихви за просрочие към същия период в размер на 94 597, 04 лева. В табличен вид са представени задълженията с посочено правно основание, година, размер, внесена сума, дължима главница, дължима лихва и общ размер на задължението за съответния период. Директорът на дирекция "Местни данъци и такси" в качеството му на ръководител на звеното по местни приходи в община Враца, на основание чл. 4, ал. 5 от Закона за местните данъци и такси, с решение 1720/20.07.2021 г. е потвърдил оспорения акт за установяване на задължение по декларация. Като доказателства по делото са представени заповеди на кмета на община Враца за определяне на границите на районите и услугите по чл. 62 от Закона за местните данъци и такси и решения на общинския съвет Враца за приемане на план сметка за проверявания период, съответно със стойностите на услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и обработка на битовите отпадъци в РДНО Враца. Представени с преписката са и декларации по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси за облагане с ДНИ с вх. 3268, 3269, 3270, 3271, 3272 и 3273 от 30.06.2010 г., пет броя декларации от 09.12.2016 г. за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване по чл. 15а, ал. 3 от Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Враца, както и заявления с вх. 123/28.12.2017 г. и вх. 200/20.11.2018 г. за определяне на такса битови отпадъци за нежилищни имоти според количеството на битовите отпадъци по чл. 14б, ал. 1 и ал. 2 от същия подзаконов нормативен акт. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност, с решение 440/10.12.2021 г., постановено по адм.д. 468/2021 г. по описа на Административен съд Враца, е отхвърлена жалбата на Вратица АД (в несъстоятелност) срещу акт за установяване на задължение по декларация 3639-1/10.06.2021 г., издаден от младши експерт в дирекция Местни данъци и такси в община Враца, потвърден с решение 1720/20.07.2021 г. на директора на дирекция Местни данъци и такси в частта, с която на дружеството са установени задължения за заплащане на такса битови отпадъци за периода 2016 г. 2020 г. в размер от 315 486, 25 лв. главница и лихви в размер на 94 597, 04 лв. Съдът е приел, че за база на изчисленията са взети декларираните от дружеството в декларации по чл. 14, ал. 1 Закона за местните данъци и такси с вх. 3268; 3269; 3270; 3271; 3272 и 3273, всички от 30.06.2010 г., данни за имоти с партидни 816089503_001; 816089503_002; 816089503_003; 816089503_004; 816089503_005; 816089503_006, относно местонахождението на имотите, отчетната им стойност и другите обстоятелства имащи значение за определянето на данъка, както и размера на самия данък. Приел е, че в акта за установяване на задължения по декларация за всяка от процесните години е посочена главницата, представляваща сбора от ставките за всяка една от услугите, а именно: ставката за услугите по сметосъбиране и сметоизвозване; ставката за услугите по поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и ставката за обезвреждането на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци. Размерът на всяка от трите такси бил определен поотделно за всяка конкретна година, за да бъде формиран общия размер на задължението. Приел е, че по делото са представени решения на общинския съвет Враца по приемане на план сметка за дейност "Управление на отпадъците" и "Чистота" за 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 година. Приел е, че условията, при които не се събира такса за някоя от услугите са посочени в чл. 71 от Закона за местните данъци и такси, като по отношение на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, е необходимо тези услуги да не се предоставят от общината, а по отношение на обезвреждането на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци когато няма такива. Приел е, че съгласно чл. 62 от Закона за местните данъци и такси, таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Приел е, че с оглед на различното съдържание на трите вида услуги по чл. 62 от Закона за местните данъци и такси и на различните цели, които се преследват, законодателят е въвел изисквания, които определят кога услугите са предоставени и кога се счита, че услугите не са ползвани. По отношение на първото изискване, е приел, че от представените и приобщени към делото заповеди по 63, ал. 2 от Закона за местните данъци такси, на кмета на община Враца се установява, че услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване са предоставени от общината за процесните периоди. В заповедите са определени и границите на районите, видът на предоставените услуги и честотата на сметоизвозване. Приел е, че имотите на Вратица АД (в несъстоятелност) се намират в строителните граници на гр. Враца, в район, в който съгласно заповедите на кмета са извършвани услугите по чл. 62 от Закона за местните данъци и такси. Приел е за установено, че от представените доказателства комплексно разрешително 5-Н1/2010 г. и решение 5-Н1-ИО-А1-ТГ1/2013 на МОСВ, Изпълнителна агенция "Околна среда", на територията на община Враца е налично функциониращо депо за битови отпадъци, генерирани на територията на община Враца, на чиято територия са и имотите на дружеството. Решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което обстоятелство изисква връщане на делото на друг състав на Административен съд Враца за ново разглеждане. Настоящата касационна инстанция счита, че обжалваното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неизясняване на относимите към спора факти и обстоятелства относно реализирани ли са в действителност всяка една от посочените в чл. 62 Закона за местните данъци и такси услуги за облагането с такса битови отпадъци. Таксата за битови отпадъци е една от местните такси, които се събират от общините по чл. 6, ал. 1, б. а от Закона за местните данъци и такси. Съгласно чл. 8, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси за услуга, при която дейностите могат да се разграничат една от друга, се определя отделна такса за всяка от дейностите. Предвид обстоятелството, че при таксата за битови отпадъци отделните дейности могат да се разграничат една от друга съобразно чл. 62 от Закона за местните данъци и такси таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване (за периода 2016 г. 2019 г.), за услугите по събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината (за периода 2019 г. 2020 г.). Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Съгласно чл. 66, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (редакция за периода 2016 г. 2018 г.) таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за: осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци - контейнери, кофи и други (по т. 1); събиране, включително разделно на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за третирането им (по т. 2); проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, включително отчисленията по чл. 60 и 64 от Закона за управление на отпадъците (по т. 3); почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване (по т. 4). Съгласно чл. 66, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (редакция за периода 2019 г. 2020 г.) дейностите по предоставяне на услугите по чл. 62 включват: събиране на битовите отпадъци и транспортирането им до инсталации и съоръжения за третирането им, както и осигуряване на съдове за събиране на битовите отпадъци, с изключение на разделното събиране, предварителното съхраняване и транспортирането на битовите отпадъци, попадащи в управлението на масово разпространени отпадъци по Закона за управление на отпадъците за услугата по чл. 62, т. 1 (по т. 1), третиране на битови отпадъци, необхванати в управлението на масово разпространените отпадъци, както и проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци и/или други инсталации или съоръжения за оползотворяване и/или обезвреждане на битови отпадъци за услугата по чл. 62, т. 2 (по т. 2), поддържане на чистотата на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места и селищните образувания в общината, предназначени за обществено ползване за услугата по чл. 62, т. 3 (по т. 3). Анализът на текста на чл. 62 от Закона за местните данъци и такси с оглед и на използваната терминология, че таксата се заплаща за посочените услуги предполага събирането и дължимостта на таксата за битови отпадъци при наличието на реално извършени услуги по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Така направените изводи не се отричат от редакцията на текста на чл. 71, т. 1 от Закона за местните данъци и такси, съгласно, която не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината, доколкото е възможно да бъде направен и евентуалния извод, че е достатъчно само установяването по определен начин, че услугата за сметосъбиране и сметоизвозване не се предоставя от общината, без да е необходимо реалното й фактическо предоставяне. Анализът на приложимите текстове от Закона за местните данъци и такси предполага реалното фактическо извършване на всяка една от посочените три услуги, за да възникне задължението за заплащане на таксата в тази й част (доколкото същата включва и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места). Аргумент в насоката, че таксата за битови отпадъци се дължи само когато трите услуги, които същата включва са реално осъществени е и текста на чл. 7, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, съобразно който местните такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата, както и чл. 8, ал. 1, т. 1 от Закона за местните данъци и такси, определящ един от основните принципи при определяне на размера на таксите, а именно принципа на възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата, който по начина, по който е определен несъмнено предполага дължима такса при наличието на предоставена услуга. Аргумент в тази насока е и чл. 8, ал. 3 от Закона за местните данъци и такси, който въвежда принципа, че размерът на таксата би следвало да възстановява пълните разходи на общината по предоставянето на определена услуга, като отклонение от този принцип е възможно да бъде осъществено с решение на общинския съвет и за защита на обществения интерес. Следва извода, че във всички случаи плащането и дължимостта на таксата за битови отпадъци предполага направени разходи от страна на общината по предоставената услуга или предполага реално извършена услуга, в процесния случай предполага реално осъществяване на всяка една от посочените три услуги. Аргумент в тази насока е и чл. 8, ал. 4 от Закона за местните данъци и такси, който също така обвързва размера, респективно дължимостта на таксата с реално извършените разходи по предоставянето на услугата. Следователно, анализът на приложимите правни разпоредби несъмнено предполага, че таксата за битови отпадъци като вид финансово вземане на общината се заплаща само за реално предоставени услуги. В процесния случай като доказателства по делото са представени заповеди на кмета на община Враца за определяне на границите на районите и услугите по чл. 62 от Закона за местните данъци и такси и решения на Общински съвет Враца за приемане на план сметка за проверявания период, съответно със стойностите на услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и обработка на битовите отпадъци в РДНО Враца, решения на общинския съвет Враца по приемане на план сметка за дейност "Управление на отпадъците" и "Чистота" за 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 година, заповеди по 63, ал. 2 от Закона за местните данъци такси, на кмета на община Враца, в които са определени и границите на районите, видът на предоставените услуги и честотата на сметоизвозване. Тези доказателства, обаче доказват наличие на намерение, но не и действително извършване на посочените услуги по чл. 66 от Закона за местните данъци и такси. В този смисъл следва да се приеме, че организирането на услугите по чл. 62 от Закона за местните данъци и такси и тяхното реално извършване не са доказани по делото. Съдът не е указал на административния орган, че в негова тежест е да докаже посочените факти, поради което по отношение на тези услуги не е доказано тяхното извършване, а съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като не е разпределил доказателствената тежест между страните по делото съгласно чл. 170, ал. 1 , като не е събрал относимите за спора доказателства. За установяването на тези релевантни факти могат да бъдат събрани доказателства за сключени договори с изпълнител на съответната услуга, справки за ръчно почистване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, двустранно подписани протоколи за извършен обем работа, рекапитулации, контролни листове, пътни листове, приемо-предавателни протоколи и други отчетни документи за извършените дейности по спорните услуги, както и заключение на съдебна експертиза, което въз основа на съответните документи да установи дали са извършвани посочените дейности. Следователно по делото липсват достатъчно и годни писмени доказателства, установяващи наличието на втората изискуема предпоставка за дължимост на оспорените такси битови отпадъци - реално предоставяне на услугите, поради което същата се явява недоказана, а изводите на съда за законосъобразно начисляване на дружеството на задължения за такса за битови отпадъци са неправилни като формирани при неизяснена фактическа обстановка. В нарушение на чл. 171, ал. 4 и чл. 9, ал. 3 и ал. 4 АПК първоинстанционният съд се е произнесъл без да е изяснил относимите към спора обстоятелства и без да е събрал доказателства относно реалното предоставяне на процесните услуги за периода 2016 г. - 2020 г. При така установеното настоящата касационна инстанция счита, че обжалваното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неизясняване на относимите към спора факти и обстоятелства относно реализирани ли са в действителност всяка една от посочените в чл. 62 Закона за местните данъци и такси услуги за облагането с такса битови отпадъци. Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено и делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, като се укаже на административния орган да представи доказателства за реалното извършване на видовете услуги по чл. 62 от Закона за местните данъци и такси, посочени по-горе и след събиране на всички относими към спора писмени доказателства съдът да се произнесе по съществото на спора относно дължимостта или не на установените с административния акт задължения за такса битови отпадъци. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 2 АПК делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда за попълване на доказателствата по делото и произнасяне след изясняване на горепосочените обстоятелства. При новото разглеждане следва да бъдат изяснени всички релевантни въпроси, като бъдат събрани и съответните необходими, относими и допустими доказателства, съобразно мотивите на настоящото решение. Разноските за производството следва да бъдат възложени по реда на чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Като съобрази направените фактически и правни изводи, съдът и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ и чл. 22, ал. 2 от АПК