Решение № 4686 от 3.5.2023 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Димитров против решение 988 от 27.07.2022 г., постановено по адм.д. 612/2021 г. по описа на Административен съд гр. Бургас. Касаторът в качеството му на наследник на Р. Моллова, адресат на заповедта и по която жалба започва първоинстанционното производство, навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът кметът на Община Царево, в писмен отговор, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Бургас отхвърля жалбата на Р. Моллова против заповед РД-01-104/17.02.2021 г. на кмета на Община Царево, с която, на основание чл. 178, ал. 6 ЗУТ, е забранен достъпа и ползването на неприет по установения ред строеж Преустройство на първи етаж на сграда самостоятелен обект с идентификатор 48619.502.311.1 по КК и КР на гр. Царево, чрез пристрояване и приобщаване с функционално ползване и допълнителен застроен обем на санитарно помещение с възложител Р. Моллова. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Констатира, че процесната заповед е издадена на основание чл. 178, ал. 6 ЗУТ. Излага съображения, че е налице строеж, който е пета категория, ползва се и не е въведен в експлоатация, поради което прави извод за законосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган кметът на Община Царево съгласно изискването на чл. 178, ал. 6 ЗУТ и предвид факта, че обектът е пета категория. Законосъобразен е изводът на съда, че административният акт е издаден в предписаната от закона форма като същият съдържа фактически и правни основания за издаването му. Правилно съдът приема, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в подкрепа на което са изложени подробни мотиви, които на основание чл. 221, ал. 2 АПК напълно се споделят от настоящата инстанция. Следва да се отбележи и че съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което ако не бе допуснато би се стигнало до издаване на административен акт с друго съдържание, което в случая не е налице. От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, по несъмнен начин е установено, че е налице пристрояване на санитарно помещение, приобщено към обема на сграда, което не е въведено в експлоатация и се ползва. Съгласно чл. 178, ал. 1 ЗУТ не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация по установения ред. За да е налице нарушение от този вид е достатъчно строежът да се ползва преди да е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация. При тази хипотеза са без значение обстоятелствата дали строежа е изграден със строителни книжа, поради което заповедта е издадена в съответствие с материалния закон. Доводът на касатора, че не е налице строеж, е неоснователен. От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните и приложенията към нея се установява, че на мястото на пристрояването съобразно отразеното в плана за застрояване е съществувала постройка с покрив, без да може да се уточни дали е имала фасаден зид. Видно от приложение 2 към експертизата, както и от писмото от 26.10.2018 г. на Община Царево до М. Димитров (л.75) е, че в имота съществуват двуетажна масивна жилищна сграда, стопанска сграда и самостоятелен санитарен възел от 1.8 кв. м. От показанията на свидетеля Г. Георгиев, който е участвал в строителния процес, се установява, че е налице пристрояване на първия жилищен етаж с изграждане на баня със санитарен възел, като свидетелят заявява: опитахме да направим санитарно помещение в самата къща, в едно килерче, но не се получи и трябваше да направим баня в едно като ниша извън къщата, за да има санитарен възел на самия етаж. Следователно по делото е установено, че е налице пристрояване, същото е извършено през 2015 г. и строежът не е въведен в експлоатация. Неоснователни са доводите на касатора, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 6 АПК. С административният акт е забранено ползването само на част от строежа, а именно пристрояването, което не е въведено в експлоатация, но не и на цялото жилище. Твърдението, че електрозахранването е спряно на цялото жилище е въпрос на точното изпълнение на заповедта, а не на нейната законосъобразност. Фактът, че чл. 40, ал. 1 ЗУТ разпорежда, че всяко жилище освен изброените в нормата помещения трябва да има и баня-тоалетна, е безспорен, но строежът следва да се извърши по предвидения за това в закона ред с издаване на необходимите строителни книжа и да бъде въведен в експлоатация. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуалния правила. Фактът, че съдът отказва да се отведе по искане на процесуалния представител на жалбоподателката в първоинстанционното производство, не представлява такова нарушение, тъй като в искането за отвод не са посочени факти, обосноваващи наличието на хипотезите на чл. 22, ал. 1 ГПК. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски, приложените доказателства, че същите са заплатени и на основание чл. 143, ал. 3 АПК следва да се осъди М. Димитров да заплати на Община Царево сумата 1250 лв., представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,