Решение № 15258 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5777/2010 г.

ВАСIII отделение13.12.2010 г.докладчик Еманоил Митев

Диспозитив

Отхвърля жалбата, подадена от Пламен Атанасов Николов от гр. Русе, срещу заповед № К-2929 от 16.03.2010 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение с държавен служител от МВР. Решението подлежа на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението до страните пред петчленен състав на Върховния административен съд.

Мотиви

Решение № 15258 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5777/2010 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Съдебното производство по чл. 233 от Закона на вътрешните работи (ЗМВР), във вр. с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по жалба на Пламен Атанасов Николов от гр. Русе, срещу заповед № К-2929 от 16.03.2010 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение с държавен служител от МВР. В жалбата се поддържа, че заповедта е постановена при съществено нарушение от административния орган на съдопроизводствените правила - същата не е мотивирана, не са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и не е конкретизирано деянието - отменителни основания по чл. 146, т. 4 във вр. с чл. 59, ал. 2 АПК. Административният орган в писмени бележки е изразил становище за неоснователност на жалбата и поддържа, че обжалваната заповед е постановена при спазване на основанията, посочени в чл. 146 АПК, за законосъобразност на административен акт. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна по чл. 147, ал. 1 и в срока по чл. 149, ал. 1 АПК. Съдът, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка на основание чл. 168, ал. 1 АПК на законосъобразността на оспореният административен акт и на посочените в жалбата основания, приема за установени следните обстоятелства по делото: С обжалваната заповед административният орган е приел, че жалбоподателят е извършил тежко дисциплинарно нарушение в периода месец май- август 2009 г., когато служебната му книжка е била на борда на моторен кораб, частна собственост, е позволил длъжностни лица да впишат в нея неверни данни за извършени плавания за времето, от 14.03.2009 до 05.07.2009 г., с цел да повиши квалификацията като корабоводител в гражданския флот в участъци по река Дунав, река Рейн и река Мейн; и служебната книжка е представена за регистрация на неверните данни в масива на дирекция "Морска администрация Русе", деяние станало обществено достояние. Административният орган е приел, че установеното поведение следва да се преценява като тежко дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР - други тежки нарушения на служебната дисциплина, които са несъвместими с оставането на служба в МВР, и на основание посочените законови разпоредби и чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР е наложил на жалбоподателя дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител от МВР. Към административната преписка за приложени: предложение за образуване на дисциплинарно производство № 755 от11.01.2010 г. до министъра на вътрешните работи; заповед № К 467/19.101.2010 г. за образуване на дисциплинарно производство на основание чл. 230, ал. 1 ЗМВР; покана за даване на писмени обяснения и писмени обяснения от служителя от 27.02.2006 г.; становище № К-2827/10.03.2010 г. до министъра на вътрешните работи от дисциплинарно разследващия орган; обобщена справка № 3807 от 26.02.2010 г. по чл. 243, ал. 1 ППЗМВР за резултата от разследването, с която на 4.01.2007 г. на основание ал. 3 се е запознал срещу подпис жалбоподателят, както и за правото му да даде обяснения и да представи доказателства. Преценявайки законосъобразността на обжалваната административна заповед на основание доказателствата към административното производство, становищата на страните и доводите в жалбата, съдът намира, че жалбата е неоснователна. Административният орган е изпълнил изцяло задължителната административна процедура по чл. 230 и 232 във вр. с чл. 231 и 243 ППЗМВР при налагане на дисциплинарното наказание "уволнение" за извършеното от жалбоподателя тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР. Установените извършени нарушения и поведението на служителя - позволил на длъжностни лица да нанесат неверни данни в служебната му книжка, законосъобразно са определени от административния орган като "друго тежко дисциплинарно нарушение" по чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, за което нарушение задължително се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Съгласно разпоредбата на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР други тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР са действия, несъвместими с етичните правила за поведение на държавния служител МВР, с които се уронва престижът на службата. Служителят на МВР е длъжен както по времето, когато е на служба, така и през свободното си време да има поведение, което съответства на изискванията за заеманата от него длъжност, както законосъобразно е приел и наказващият административен орган. Не може да бъде споделен довода на жалбоподателят, че след като сам е приел поведението си за укоримо и по своя воля е предприел действия за ограничаване настъпване на вредни последици от поведението му, отказвайки се да ползва служебната си книжка, то не следва да бъде санкциониран с най-тежкото наказание. Простъпката на Николов е морално укорима, не само поради факта, че е станала обществено достояние. Полицейския служител най- общо е призван да бъде блюстител на закона и правовия ред. Затова нарушаването на закона от такъв служител, манифестирано или не - е морално укоримо- несъвместимо е с морални норми на поведение, одобрени от министъра на вътрешните работи и оповестени пред личния състав на ведомството. Същото уронва и престижа на службата- авторитетът на МВР пред обществото, на което то служи, за да защитава здравето, живота и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктното спазване на закона. Следователно, достатъчно е наличието на такова поведение, което да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в МВР като институция и в частност към служителите от това министерство. А след като поведението на жалбоподателя е станало достояние на други лица - екипажа на моторния кораб, на чийто борд лицето се е намирало в соченият период, служители от "Морска администрация-Русе"- лично уведомени от Николов, че представената от него служебна книжка е с вписани неверни данни, то поведението му следва да се определи като уронващо престижа на службата По изложените съображения настоящата инстанция приема, че обжалваната заповед е законосъобразна и не са допуснати от административния орган при постановяване на заповедта посочените в жалбата нарушения, които да са основания за отмяна на заповедта по чл. 146, т. 3 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,