Решение № 378 от 7.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 214/2008 г.

Решение № 378 от 7.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 214/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 218а, ал. 1 ГПК (отм.). Н. Й. М. е подала касационна жалба срещу решение № 290 от 8.11.2007 г. по гр. д. № 2* от 2007 г. на Смолянския окръжен съд, с което е отменено решение № 239 от 10.06.2005 г. по гр. д. № 34 от 2005 г. на Златоградския районен съд и е отхвърлен отрицателният установителен иск за собственост по чл. 97, ал. 1 ГПК вр. с чл. 336, ал. 1 ГПК за имот пл. № 6* като част от УПИ ХVI-624-625 от кв.96 по плана на гр. Н., с площ за имота от 325 кв. м. ведно с изградената сграда от 35 кв. м. Правят оплаквания, че касираното решение е постановено при нарушение на съществени процесуални правила - чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) и чл. 218з, ал. 1, пр. 2 ГПК (отм.) както и че е материално неправилно и необосновано. Прави се искане за отмяната му и присъждане на разноските за всички инстанции. Ответниците Л. В. М. и З. Л. М. не са взели становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационната жалба допустима, защото е подадена от надлежна страна, срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за нея, в законовия тридесет дневен срок, който е започнал да тече на 16.11.2007 г. и е изтекъл на 16.12.2007 г., а жалбата е подадена на 13.12.2007 г. с вх. № 5* същата дата. С решение № 364 от 28.05.2007 г. по гр. д. № 234 от 2006 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение е отменено предходното съдебно решение, с което иска е бил отхвърлен и са дадени указания по приложението на закона. Решението е валидно, допустимо и частично правилно. Смолянския окръжен съд е отменил решение № 239 от 10.06.2005 г. по гр. д. № 34 от 2005 г. на Златоградския районен съд, с което предявеният от Н. Й. М. срещу Л. В. М. и З. Л. М. отрицателен установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), вр. с чл. 336, ал. 1 ГПК (отм.), който е бил обективно съединен с положителен установителен иск за собственост по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) на основание наследство и давност за жилищна сграда с площ от 35 кв. м., ведно с дворното място върху което е изградена, с площ от 325 кв. м., представляващо имот пл. № 6* който е включен в УПИ ХVI-624,625 от кв.96 по плана на гр. Н. са уважени и ги е отхвърлил. Правният интерес за предявяване на отрицателният установителен иск за собственост се обуславя от възможността, предвидена в текста на чл. 336, ал. 1 ГПК (отм.) действителния собственик на имота срещу който е насочено изпълнение за парично задължение да установи с отрицателен установителен иск, предявен срещу страните в изпълнителното производство, че длъжника не е собственик. В конкретния случай иска е предявен за да се установи, че З. М. не е собственик на имота, срещу който племенника му Л. М. е насочил изпълнение за свое парично вземане, за което е образувано изп. д. № 20 от 2003 г. по описа на С. изпълнителната служба, гр. З. Смолянския окръжен съд при новото разглеждане на делото е отхвърлил иска защото е намерил, че имота не е бил придобит изцяло от ищцата на оригинерно основание, а е останал съсобствен между наследниците на Л. С. М. при квоти по 1/4 идеална част за тримата низходящи и за Н. М., тяхна майка и съпруга на наследодателя . Този извод е обоснован и съответен на представеният доказателствен материал. Самата ищца в исковата молба е посочила, че имота е сънаследствен и до 1990 г. е ползван съвместно от всички съсобственици. След тази година в къщата живее само тя, но от 1998 г. в сградата, в която е имало "харем" (обор) с разрешението на останалите съсобственици е извършено преустройство и е обособена фурна със санитарен възел, която се експлоатира от предприятието на ответника З, който е едноличен търговец . Данни за това, че касаторката е променила анимуса си и от служене с общата вещ е преминала към своене на имота за себе си липсват извън това, че тя е живяла в една от стаите в сградата . Напротив както се спомена по-горе, по делото е установено, че през 1998 г. е дадено разрешение за строеж № 4 от 7.09.1998 г. на името на едноличния търговец ЕТ "З", който е извършил преустройство в сградата и я е пригодил за своите производствени нужди като е запазил една стая за живеене на майка си ищца и касатор . Свидетелят В. М. - баща на ответника Л също заявява, че къщата е съсобствена и че наследниците имат съзнанието, че тя макар да се ползва от двама от с собствениците - майката и брата З. М. продължава да се притежава в съсобственост. Решението е частично правилно и следва да се остави в сила, като в диспозитива на същото се отрази, че Н. М. не е собственик на имота по давност, а само на 1/4 идеална част, за която част е основателен както положителния така и отрицателния установителен иск. Производството е по втора касационна жалба и ВКС дължи произнасяне по същество. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.