Решение № 383 от 8.12.2015 г. на ВКС по н. д. № 1125/2015 г.

Решение № 383 от 8.12.2015 г. на ВКС по н. д. № 1125/2015 г., I н. о., НК, докладчик председателят Елена Величкова Срещу въззивна присъда по внохд. № 198/2014 г. на Окръжен съд гр. Благоевград е подадена касационна жалба от подсъдимия Е. А. З. В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитник, с доводи за съществени процесуални нарушения, нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание. Частния обвинител и граждански ищец К. К., не е взел становище по жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата на подсъдимия основателна, в частта й за нарушения по чл. 314 НПК и по чл. 339, ал. 2 НПК и пледира за отмяна на постановената въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 22.05.2015 г. постановена по внохд. № 198/2014 г. на Окръжен съд гр. Благоевград е отменена присъда по нохд. № 651/2013 г. на Районен съд гр. Сандански, в частта й относно приложението на чл. 132, ал. 1, т. 2 НК и чл. 66, ал. 1 НК и вместо това подсъдимия Е. А. З., е признат за виновен, в това на 9.11.2010 г. в района на [населено място], да е причинил средна телесна повреда на К. К., поради което и на основание чл. 129, ал. 2 вр. с ал. 1 НК и чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от девет месеца. Намален е размера на наказанието лишаване от свобода за престъплението по чл. 144, ал. 3 НК, от една година на шест месеца. На основание чл. 23, ал. 1 НК е наложено общо наказание за двете престъпления - лишаване от свобода за срок от девет месеца, като на основание чл. 61, т. 2, чл. 59, ал. 1 и чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС е определен първоначален строг режим, за изтърпяване на наказанието в затвор. В останалата й част присъдата е потвърдена. Касационната проверка на въззивната присъда е само в частта й за престъплението по чл. 129, ал. 2 вр. с ал. 1 НК, защото в частта за престъплението по чл. 144, ал. 3 НК, въззивната присъда има характер на решение (изменен е размера на наказанието лишаване от свобода) и не подлежи на касационен контрол. Виж в тази връзка разпореждане от 28.07.2015 г. за зам. председател на ВКС и председател на НК на ВКС. ПО ЖАЛБАТА на под. З.: Основното оплакване в жалбата е за липса на мотиви, допуснато от въззивния съд, което е съществено нарушение по смисъла на НПК. Не бил направен анализ на обстоятелствата, които се приемат за установени, както и на събраният доказателствен материал, тъй като буквално била пренесена фактическата обстановка приета за такава от първоинстанционния съд. Липсвали отговори на поставени от защитата на подсъдимия въпроси и доводи, направени при първоинстанционното разглеждане на делото и поддържани и във въззивната инстанция. Липсвал отговор и на въпроса, дали деянието не е извършено при условията на неизбежна отбрана. Защитата поддържа "правилна квалификация" на деянието по чл. 132 НК Поддържа се и оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, защото били налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства и завишен размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Доводите са неоснователни. Въззивният съд е провел съдебно следствие, в което е разпитал подсъдимия и пострадалия, допуснал и изслушал комплексна психиатрична и психологична експертиза. Вярно е, че изложението в мотивите към присъдата е по скоро описателно, но волята на съда е ясно отразена на л. 87 (гърба) от мотивите и то е в смисъл, че единственото обстоятелство, което приема въззивния съд -различно от първоинстанционния такъв, базирано на заключението на посочената по горе експертиза е: -"отправените от К. по отношение на подсъдимия обиди, обективно са довели подсъдимия до състояние на силно раздразнение, но същото е останало в регистъра на негативните емоции, без да покрива критериите на афекта, като е налице запазване на годността за разбиране свойството и значението на деянието и ръководене на постъпките". Този извод изцяло почива на заключение на вещите лица, прието в съдебно заседание пред въззвният съд, без оспорване от страните по делото. Не е било необходимо въззивния съд да прави собствен анализ на събраните пред първоинстанционния съд доказателства и доказателствени средства, след като е приел, че в производството пред първоинстанционния съд, не са допуснати съществени процесуални нарушения по събиране и оценка на доказателствата по делото. Възразява се в касационната жалба единствено по недостатъци в първоначално издаденото медицинско свидетелство на пострадалия, което обаче установява само, че на 10.11.2010 г. при преглед на К. е установено: -травматични очила на двете орбити, хематом на дясна очна ябълка, подкожен хематом на окосмена тилна област на главата, подкожен хематом на лява подбедрица, фрактура на долна трета на дясна ръка и контузия на VII - ХI ребра . Пострадалия е насочен за ренгеново изследване с приложено по делото искане, което е изпълнено на 10.11.2010 г. Горното сочи, че в атакуваното медицинско свидетелство, не са налични сочените "недостатъци", особено като се вземе предвид и категоричното заключение на съдебно медицинската експертиза на в. л. д-р Л., че "пострадалия е получил счупване на лакътна кост, на дясна предмишница, по механизма на т. н. защитни увреждания". Заключението и по тази експертиза не е оспорено от страните и прието в съдебно заседание на 25.11.2013 г. от Районен съд гр. Сандански. Без основание е и оплакването за нарушение на чл. 339, ал. 2 НПК-където липсвали отговори на довод за наличие на предпоставките на чл. 12 НК. На л. 89 от мотивите на въззивния съд е посочено, че не е наличен елемент от състава на чл. 132, ал. 1 НК, защото липсва "друго противозаконно действие", от страна на пострадалия (наличие на такова фактическо обстоятелства не се твърди нито от подсъдимия, нито от защитата му) . Същия елемент, но като "противоправно нападение" е и в обсъждането на доводите за наличие на предпоставките на неизбежната отбрана, което прави обсъждането на доводите за "наличие на предпоставките на чл. 12, ал. 1 НК" ненужно, след като по фактите е прието, че спор с обиди и псувни е имало на инкриминираната дата и място, между пострадалия и св. О. С., но не и с подсъдимия. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. При определена размера на наказанието, което следва да бъде изтърпяно от подсъдимия за всяко от престъпленията, съда е съобразил всички обстоятелства от значение. Наказанието е при значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства, правилно е отчетена и обществената опасност на деянието и тази на подсъдимия. Определеното общо наказание от девет месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи ефективно е достатъчно и справедливо и не е в нарушение на чл. 348, ал. 5 НПК. Без основание са и доводите за завишен размер на присъдените обезщетения за неимуществени вреди, при определяне на които според защитата следва да се "съобрази тежкото семейно и финансово състояние на подсъдимия", а не претърпените от пострадалия болки и страдания. Довода очевидно няма как да бъде споделен и не намира опора в закона, дори само като се има предвид разпоредбата на чл. 45 ЗЗД. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановената въззивна присъда, в атакуваната й част, при спазване на процесуалните правила и закона, а подадената от подсъдимия жалба изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1 т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение