Решение № 6131 от 9.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3663/2025 г.

ВАСПърво отделение09.06.2025 г.докладчик Лозан Панов

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение 4272 от 11.02.2025 г. по адм. д. 12156/2024 г. на Административен съд София-град, в частта, с която по жалба на М. С. И., гражданин на Сирия, е отменено Решение 11807 от 12.11.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет в частта, с която е отказано предоставянето на хуманитарен статут и делото като преписка е върнато на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет за произнасяне съобразно указанията, дадени с мотивите на решението, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. С. И., гражданин на Сирия срещу Решение 11807 от 12.11.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет в частта, с която му е отказано предоставянето на хуманитарен статут по реда на Закона за убежището и бежанците.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ Членове: /п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА/п/ ЛОЗАН ПАНОВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение 4272 от 11.02.2025 г. по адм. д. 12156/2024 г. Административен съд София-град (АССГ) е отменено Решение 11807/12.11.2024 г. (погрешно посочено като решение 11851 от 14.11.2024 г.), издадено от председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС), в частта, в която на М. С. И., гражданин на Сирия, е отказано предоставянето на хуманитарен статут по Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и преписката е върната на председателя на ДАБ при МС за ново произнасяне съгласно указанията на съда. Срещу съдебния акт е подадена касационна жалба от председателя на ДАБ, в посочената част, с доводи за неправилност на решението, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на съда за немотивираност на оспореното решение на органа в частта на отказа за предоставяне на хуманитарен статут на търсещия закрила. Позовава се на актуалните данни за състоянието на държавата по произход на чужденеца. Моли касационната инстанция да отмени съдебния акт в обжалваната част и да постанови друг с отхвърляне на жалбата на чужденеца срещу административния акт в съответната му част. В съдебно заседание касаторът се представлява от юрк. Хичовски. Ответната страна М. С. И., лично и чрез адв. Лютфиева, оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на решението в обжалваната му част. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. Предмет на оспорване в настоящото касационно производство е решението на първоинстанционния съд в частта, в която по жалба на М. С. И., гражданин на Сирия, е отменено Решение 11807/12.11.2024 г. (погрешно посочено като решение 11851 от 14.11.2024 г.) на председателя на ДАБ при МС в частта, в която на лицето е отказано предоставянето на хуманитарен статут и преписката е върната в тази част на административния орган за произнасяне съобразно дадените от съда указания. За да отмени административния акт в посочената част, първоинстанционният съд е приел, че след издаването му, в страната по произход на кандидата за закрила е настъпила съществена промяна в обществено-политическата обстановка. За този извод съдът се позовал на представените справки за ситуацията в Сирийската арабска република ЦУ-1852/23.08.2024 г. и МД-02113.12.2024 г. Въз основа на установените по справките данни, съдът се е мотивирал, че безогледното насилие в региона е достигнало толкова високо ниво, че съществували сериозни основания да се смята, че цивилно лице, върнато в провинцията, би било изправено пред реален риск да бъде изложено на сериозна заплаха по смисъла на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС относно стандартите за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила /Директива 2011/95/ЕС/. Административен съд София-град е формирал извод, че с оглед установената обстановка в Сирия административният акт в посочената част е постановен при неизяснена фактическа обстановка относно актуалното положение в държавата, вкл. относно конкретната област и населено място, от което идва лицето област Идблиб и по-специално гр. Африн. Според съда, в разглеждания случай следва да се приеме, че дори някои части на Сирия да бъдат определени като сигурни, връщането на търсещия закрила в тези части не може да бъде осъществено, защото в други части на страната, съществуват заплахи за живота на цивилното население, поради продължаващите въоръжени конфликти. Според съда преценката на административния орган е необоснована, тъй като не кореспондира с актуалните данни и случващото се в Сирия, което налага отмяна на акта в съответната част и връщане на делото като преписка на органа за ново произнасяне. При новото произнасяне е необходимо обсъждане и съобразяване на съществената промяна в обстановката на държавата по произход на кандидата. Решението в обжалваната му част е валидно и допустимо, но неправилно. Касаторът обосновано поддържа, че нововъзникналите обстоятелства по отношение на ситуацията в Сирийската арабска република след постановяване на процесното решение на председателя на ДАБ по същество не представляват юридически факти, годни да обусловят необходимостта от извършване на нова преценка на молбата за закрила в частта досежно предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. От представените по делото справки на Дирекция "Международна дейност" към ДАБ при МС не може да се направи извод, че ситуацията в страната по произход на молителя е претърпяла съществено негативно развитие, което следва да бъде взето предвид при формиране на волята на административния орган. От съвкупните данни, които се съдържат в информационните източници, се формира заключение, че макар да е имало краткосрочна ескалация на военните действия, в резултат на която бившият президент Башар Асад е бил свален от власт, след падането на режима, политическата и икономическата ситуация в Сирия всъщност е започнала да се нормализира. В представената пред касационната инстанция справка МД-02-200 от 08.04.2025 г. на Дирекция "Международна дейност" към ДАБ е цитиран бюлетин на ВКБООН, според който по оценки на Комисариата от 08.12.2024 г., до 03.04.2025 г. 372550 сирийски бежанци са се завърнали обратно в Сирия от съседни страни, а към 27.03.2025 г. 1, 05 милиона вътрешно разселени лица са се завърнали в районите си на произход. От справката става ясно, че е сформирано ново правителство с поставен акцент върху единството за възстановяване на държавата и са обявени основни приоритети в работата на новата власт. Налице са данни за посегателства на 08.03.2025 г. и 09.03.2025 г. върху цивилни лица от алауитското религиозно малцинство, към което молителят не се числи, но същевременно в публични изявления новият лидер на Сирия е обещал да потърси отговорност на всеки, замесен в нараняването на цивилните, като е сформирана и комисия, която да разследва деянията. Следователно, от наличните по делото писмени данни към произнасянето на настоящия съдебен състав следва да се приеме, че макар ситуацията в страната по произход на чужденеца да остава усложнена, към момента не са налице такива за съществуването на безогледно насилие в резултат от въоръжен конфликт в Сирийската арабска република, което да създава опасност за настъпването на тежки заплахи срещу живота или личността на намиращите се там цивилни лица, единствено поради факта на присъствието им на тази територия. Налице е информация за посегателства към цивилното алауитско малцинство, като е видно, че молителят не се числи към него, а и официалната власт се е ангажирала да накаже тези прояви. Съобразно горното необосновано е приетото на АССГ за наличие на предпоставките за прилагане на основанието по чл. 15, б. в) от Директива 2011/95/ЕС, транспонирано в текста на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, така както са тълкувани от Съда на Европейския съюз в неговото решение по дело С-465/2007 г. В допълнение по делото не се установяват елементи от личното положение на кандидата за закрила, които да намаляват степента на безогледно насилие, която следва бъде установена в страната му по произход, за да получи той субсидиарна закрила, както е приел административният орган. Не са налице данни М. С. И. да е бил обект на преследване по какъвто и да било признак преди да напусне Сирия, доколкото се установява, че той е напуснал страната на 18.07.2024 г., останал е в Турция 10 дни и на 19.07.2024 г. е влязъл нелегално в Република България. Искал е да отиде в Швеция, но приятелите му го посъветвали да остане в Република България. Твърди, че в гр. Дамаск живеят родителите му и трите му сестри. Не е членувал в политическа партия или организация, не е осъждан от редовната власт в държавата си на произход и не е имал проблеми с режима. От лицето не се твърди и не се доказва да е застрашен от предвидените в чл. 9, ал. 1 ЗУБ посегателства, включително той не е бил принуден да напусне страната си на произход поради тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт или други тежки посегателства. Предвид обстоятелствата от неговата бежанска история следва да се възприеме становището на касаторя, че чужденецът не е бил принуден да напусне родината си поради опасения от преследване или поради реална опасност от тежки посегателства върху живота и личността му. Настоящият състав приема, че по делото не са налице основанията за прилагане на принципа "non refoulment" (забрана за връщане), установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. При това следва да се отбележи, че преценката за спазване на посочения принцип ще следва да бъде извършена и при връщане на лицето в страната на произход, въз основа на актуалната информация към вземане на такова решение. Въз основа на изложеното, като е приел решението на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет в частта относно отказания на кандидата за закрила хуманитарен статут за незаконосъобразно и е върнал преписката за ново произнасяне на административния орган, административният съд е постановил неправилно решение в посочената част и същото следва да се отмени, като се постанови друго с отхвърляне на жалбата на М. С. И. срещу акта в съответната част. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение