Решение № 14962 от 27.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2763/2012 г.

Решение № 14962 от 27.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2763/2012 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Регионално депо за отпадъци - Монтана" ЕООД, с. Крапчене, Община Монтана, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 585/9.01.2012 г., постановено по адм. дело № 383/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ № 0401003095/30.12.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с Решение № 166/28.03.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че събраните по делото доказателства установяват всички кумулативно изискуеми предпоставки за признаване на правото на данъчен кредит по процесните фактури. Навежда довода, че осъщественото увеличение на финансовия резултат за 2006 г. и 2007 г. е осъществено в противоречие с приложимите материалноправни норми на ЗКПО (отм.) и ЗКПО. В тези насоки излага подробни съображения в жалбата и моли касационната инстанция да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отмени обжалвания РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново, чрез процесуален представител, с писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба, поради което моли съда да остави в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14 - дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на производството по адм. дело № 383/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново е законосъобразността и обосноваността на РА № 0401003095 от 30.12.2010 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - Велико Търново и потвърден с решение № 166/28.03.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново, с който за данъчни периоди м. 06. - м. 11.2006 г. и м. 01. - м. 05.2007 г. на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 7 429.03 лв. по 15 бр. фактури, издадени от ЕТ "Еди- мекс - Мариус Петров", гр. Монтана и е определен корпоративен данък за 2006 г. в размер на 2 729.30 лв. и за 2007 г. в размер на 1 894.99 лв. в резултат на извършено увеличение на финансовия резултат. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на съществени процесуални нарушения. Преценявайки неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е осъществил прецизен анализ на приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка, в резултат на което и с оглед на събраните в хода на съдебното производство доказателства е формирал извод, че доставките, обективирани в процесните фактури, издадени от ЕТ Еди- Мекс- Мариус Петров", гр. Монтана, не са реално осъществени. Въз основа на този решаващ мотив съдът е преценил като материално законосъобразно извършеното увеличение на финансовия резултат за 2006 и 2007 г. със сумите, представляващи стойността на посочените фактури. Посочил е, че при неустановеност на реалното извършване на доставките на дизелово гориво, финансовият резултат на дружеството правилно е увеличен с осчетоводените разходи за тези сделки. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено след обсъждане на събраните по делото доказателства съобразно доказателствената им сила и при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, в резултат на което са формирани обосновани и логически издържани фактически и правни изводи. Неоснователно е оплакването на касатора за необоснованост на изложените в атакувания съдебен акт мотиви досежно неустановеността на реалното извършване на доставките на дизелово гориво по процесните фактури. Независимо, че същите са осчетоводени от получателя, то както в ревизионното, така и в съдебното производство, недоказано е останало осчетоводяването им от доставчика. В тази връзка вещото лице по проведената СИЕ изрично е посочило, че не би могло да се ангажира с конкретен отговор досежно осчетоводяването на издадените фактури от ЕТ "Еди- Макс- Мариус Петров" поради обективната невъзможност да осъществи контакт с доставчика и да извърши в счетоводството му необходимите проверки. Действително, този факт сам по себе си не би могъл да обоснове категоричен извод за недоказаност на реалността на изследваните доставки, но при неустановеност и на разполагаемостта на дизеловото гориво от страна на доставчика, на мястото му на съхранение, на транспотирането му от доставчика до получателя, както и на предаването и приемането на стоката, съдът правилно е приел, че обективираните във фактурите доставки не са действително осъществени. Съобразно приложимите към данъчни периоди м. 06.- м. 11. 2006 г. разпоредби на чл. 64 във вр. с чл. 55, ал. 6 и чл. 65, ал. 4 от ЗДДС (отм.), възникването на правото на приспадане на данъчен кредит е обусловено от една страна от кумулативната даденост на законоустановените предпоставки на регламентирания сложен фактически състав, а от друга - от липсата на пречките, визирани в чл. 65 от ЗДДС (отм.). Съобразно ал. 4, т. 4 от посочената норма, данъчният орган следва да откаже право на приспадане на данъчен кредит по всяка една доставка в размера по ал. 5, ако се установи, че за нея или по предходна доставка, доставчикът не е представил доказателства от значение за определяне на данъчните му задължения в указания срок, вкл. и доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с нея и за определяне на предходните такива. В случая, както в хода на ревизионното, така и в рамките на съдебното производство, доставчикът ЕТ "Еди - Макс- Мариус Петров" не е ангажирал доказателства от значение за определяне на данъчните му задължения, поради което правилен е изводът на първоинстанционния съд за наличие на пречка за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит на получателя по тези доставки. Независимо, че в хода на делото от фактическа страна е установено, че стойността на фактурите и начисления по тях ДДС са отразени в подадените справки - декларации за ДДС за съответните данъчни периоди, то тези обстоятелства сами по себе си не доказват реалното изпълнение на доставките и счетоводната отчетност във връзка с тях. По аргумент от чл. 6 във вр. с чл. 63 и чл. 64 от ЗДДС (отм.) установяването на обективното извършване на доставките е определящо за признаването на претендираното материално право на данъчен кредит, поради което липсата на доказателства в тази насока е достатъчно основание да се приеме, че не са налице кумулативно изискуемите предпоставки за признаване на претендираното право на данъчен кредит по процесните фактури за данъчните периоди от 2006 г. Аргументи за обратното не могат да се извлекат от служебно известното на съда Решение на Европейския съд по правата на човека по делото "Булвест срещу България", което е постановено във връзка с различен фактически състав, при който спорът е концентриран само върху късното начисляване на ДДС, но не и върху реалността на доставките. При неустановеност на същите обаче, правилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че в тази й част релевираната жалба срещу РА е неоснователна. Настоящият състав не споделя доводите на касатора по отношение на отказаното право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 01.- м. 05.2007 г. и намира за правилни изложените от решаващия състав мотиви. Те са формирани в съответствие с доказателствата, събрани при ревизията и в производството по обжалване на ревизионния акт, както и с правилата за разпределение на доказателствената тежест, въз основа на които обосновано е прието, че не е доказано реалното извършване на доставките на дизелово гориво и е налице основание да бъде отказано право на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. В тази връзка съдът правилно е посочил изискванията за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит, едно от които е наличието на реално осъществени доставки по смисъла на чл. 6 отЗДДС. Тяхното установяване е в тежест на ревизирания субект, който е декларирал претендираното правото по процесните фактури. Същите, в качеството си на частен свидетелстващ документ не се ползват с материална доказателствена сила, поради което и не доказват, че удостоверените с тях доставки са действително осъществени, респективно - че е налице както основание за начисляване на ДДС от доставчика, така и основание за признаване право на приспадане на данъчен кредит от получателя. В частност, по отношение и на тези 6 бр. фактури не са представени доказателства за разполагаемостта на дизеловото гориво от страна на доставчика, на мястото му на съхранение, на транспотирането му от доставчика до получателя, както и на предаването и приемането на горивото. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че при доставки на стоки, представляващи родово определени вещи, преценката за реалността на доставките е свързана с прехвърлянето на собствеността, което се осъществява с отделянето им от останалите вещи от същия вид, но по делото не са ангажирани никакви доказателства за това. Неоснователни са наведените в тази връзка доводи на касатора досежно извлеченията от счетоводни сметки на доставчика /4532, 411, 501 и 702/, тъй като те могат да имат значение само на косвени доказателства за действителното изпълнение на доставките. При липсата на преки доказателства за тяхното осъществяване не би могло да се приеме, че счетоводните записвания отразяват реални стопански операции. Те не биха могли да се възприемат като верни и поради това, че не е установено, че представените извлечения са част от редовно водено счетоводство на доставчика. Ето защо, като е приел, че в тази си част жалбата срещу РА е неоснователна, съдът е постановил правилно решение, което не страда от релевираните касационни пороци. Идентичен извод следва и относно атакувания съдебен акт в частта досежно облагането по ЗКПО за 2006 и 2007 г., след извършено увеличение на финансовия резултат с отчетените разходи по фактурите, издадени от ЕТ "Еди - Макс- Мариус Петров", възлизащи общо на сумите съответно от 18195.31 лв. и от 18949. 83 лв. Предвид гореизложените мотиви за неустановеност на реалността на обективираните в процесните фактури доставки, касационната инстанция намира за обосновани и материално законосъобразни изводите на съда за наличие на предпоставките по чл. 23, ал. 2, т. 13 във вр. с чл. 15, ал. 3, т. 2 от ЗКПО (отм.) за увеличаване на финансовия резултат на дружеството за 2006 г. с разходите, произтичащи от сделки по глава първа, раздел IV от ЗКПО (отм.). Отново поради липсата на доказателства за реалност на доставките по фактурите от 2007 г. и в съответствие с посочената като основание за извършеното преобразуване разпоредба на чл. 26, т. 2 ЗКПО правилно е прието за законосъобразно осъщественото увеличение на финансовия резултат със счетоводните разходи, които не са документално обосновани. Във връзка с наведените от касатора доводи следва да се посочи, че съобразно чл. 10, ал. 1 ЗКПО един счетоводен разход е документално обоснован само когато отразява вярно стопанската операция, а такова обективно съответствие не е налице при разходи по фактури, доставките по които не са реално осъществени. Всичко гореизложено обоснова крайния правен извод на касационната инстанция, че обжалваното решение не страда от релевираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора, в полза на ответника по касация не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като в проведеното открито съдебно заседание страната не е представлявана от юрисконсулт. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение