Решение № 12038 от 28.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9155/2010 г.
ВАСIV отделение28.09.2011 г.докладчик Марио Димитров
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1005 от 17.05.2010 г. по адм. дело № 251/2010 г. на Административен съд - Варна, Трето отделение, ХХIХ състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 12038 от 28.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9155/2010 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от кмета на Община - Аксаково, чрез процесуалния му представител мл. юрисконсулт Весела Юнакова против решение № 1005 от 17.05.2010 г. по адм. дело № 251/2010 г. на Административен съд - Варна, Трето отделение, ХХIХ състав, с което е отменен отказа на кмета Община - Аксаково за издаване на скица и е върната административната преписка на административния орган за издаване на скица, като е определен срок до 7 дни от влизане на решението в сила, както и е осъдена общината да заплати разноски по делото в размер на 210 лева. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага, че първоинстанционният съд не е съобразил, че жалбоподателят не е представил доказателства за собственост на процесния имот и да обуслови правен интерес от издаване на скица, както и че е прекратено правото му на ползване на имота по силата на закона и не е уредил права по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Твърди, че имота е включен в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и няма одобрен план на новообразуваните имоти. Моли, да бъде отменено обжалваното решение и по същество бъде потвърден отказа на административния орган. Ответникът - Костадин Дичев Георгиев, чрез пълномощника си адв. Диана Аспарухова в писмен отговор оспорва жалбата и излага доводи, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура намира, че касационната жалба е неоснователна. Излага, че съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, и е приложил правилно нормативната уредба, както и че липсата на ПНИ не може да е пречка за издаване на скицата, тъй като е налице КП за местността, по който общината издава скици за имотите. Смята, че Костадин Д. Георгиев владее неоспорвано от никого имота, на което основание има правен интерес от издаването на скицата, като изрично е посочил, че същата е по повод издаване на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, по реда на чл. 587, ал. 2 и сл. от ГПК. Излага, че предпоставките за издаването му се преценяват единствено от нотариуса, като не съществува пречка впоследствие нотариалният акт да бъде оспорен по съдебен ред. Твърди, чу административният орган е бил длъжен да извърши услугата като издаде скицата и с отказа да бъде издадена същата, органът е предрешил един граждански спор, което е недопустимо. и правилно съдът го е отменил. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК касационната жалба е неоснователна. С решение № 1005 от 17.05.2010 г. по адм. дело № 251/2010 г. на Административен съд - Варна, Трето отделение, ХХIХ състав, е отменен отказа на кмета Община - Аксаково, обективиран в писмо № УТ-1-240 от 29.12.2009 г., за издаване на скица за снабдяване с констативен нотариален акт за имот пл. № 276, м. "До селото" по КП "Аксаково - разширение" от 1990 г., землище гр. Аксаково, по заявление вх. № УТ-1-240 от 1.12.2009 г. от Костадин Дичев Георгиев и е върната административната преписка на административния орган за издаване на скица, като е определил срок до 7 дни от влизане на решението в сила, както и е осъдена общината да заплати разноски по делото в размер на 210 лева. Съдът е приел, че се отнася до административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, с който е отказано извършване на административна услуга - издаване на скица за производство по издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка. Съдът подробно е изяснил предпоставките по издаване на акт по обстоятелствена проверка в съответствие с чл. 587, ал. 2 от ГПК, както и правомощията на административния орган по повод провеждане на това производство от нотариус, като е извел правилни правни изводи, които настоящият съдебен състав споделя напълно. Правилни са изводите на съда и по отношение приложението на чл. 19, ал. 11 от ЗСПЗЗ (отм., ДВ, бр. 62 от 2010 г.), както и че има действащ кадастрален план, но няма одобрен ПНИ, с който да бъде обоснован отказа. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да обуславят отменителни основания по чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Настоящият съдебен състав приема доводите на касатора за неоснователни. От доказателствата по делото се установява, че със заявление вх. № УТ-1-240 от 1.12.2009 г. от Костадин Дичев Георгиев е поискано издаване на документ /скица/, необходим за производство по обстоятелствена проверка и по което искане съответния административен орган е постановил изричен отказ с писмо № УТ-1-240 от 29.12.2009 г. Издаденият акт е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, който е постановен по повод признаване права на заявителя върху конкретен земеделски имот. Правният интерес е установен с отправяне на искане до административния орган за издаване на документ от значение за признаване на права по отношение на конкретен имот № 276, м. "До селото" по КП "Аксаково - разширение" от 1990 г., землище гр. Аксаково, за който заявителят желае да проведе производство по чл. 587 от ГПК. Първоинстанционният съд правилно е разгледал приложението на § 8 от ПЗР на АПК, като правилата на кодекса се прилагат и в производството по извършване на административни услуги, освен ако в специален закон не е предвидено друго. В съответствие с § 4, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ПЗР на ЗКИР, до одобряване на кадастрална карта и кадастрални регистри по реда на ЗКИР, скиците на недвижими имоти се издават по досегашния ред, а съгласно § 4, ал. 1, т. 3 от ПЗР на ЗКИР, плановете, картите и регистрите, одобрени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ се поддържат от ОСЗ. В случая за процесния имот № 276 правилно е установено от съда чрез приетата СТЕ, че има одобрен кадастрален план от 1990 г., който попада в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но няма одобрени помощен кадастрален план /ПКП/ и план на новообразуваните имоти /ПНИ/, в които имота е предвиден съответно с № 1800 по ПКП и като част от имот № 2039 от ПНИ. Действащата кадастрална карта и кад. регистри по реда на отменения ЗЕКНРБ и ЗТСУ се поддържат в актуално състояние от общинската администрация. В съответствие с Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, § 5 - скиците за недвижим имот се изработват съгласно приложение № 12 на Наредбата. Неоснователни са възраженията на касатора, че заявителят за извършване на административна услуга, не се е легитимирал като собственик или вещни права за имота, за който иска издаване на скица. Видно от приетото като доказателство - копие от разписен лист към КП от 1990 г. /л. 29/, имот № 276 - лозе е записан на заявителя Костадин Дичев. Обстоятелствата, че няма приключили производства по § 4 от ПЗР от ЗСПЗЗ и липса на одобрени ПКП и ПНИ, не обуславят основание за отказ за извършване на административна услуга, издаване на скица за имот, който по действащ кадастрален план е записан на името на заявителя. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема за неоснователни доводите на касатора за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение. Първоинстанционният съд се е произнесъл въз основа на събраните по делото и направил правилни правни изводи, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 3, ал. 2