Решение № 5841 от 14.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11967/2020 г.

Решение № 5841 от 14.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11967/2020 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Е. П. срещу решение № 4651/18.08.2020 г. по адм. д. № 6165/2017 г. на Административен съд – С.-град, с което са отхвърлени исковете срещу Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди общо в размер на 922 лв. на основание бездействие на орган при СДВР, считано от 20.06.2012 г. до 23.10.2017 г., от които имуществени вреди в размер на 900 лв., разлика между получените от ищеца дневни пари за командировки в страната през 2012 и 2013 г. и получените от него дневни пари за командировки в страната през 2016 г. и 2017 г, и имуществени вреди в размер на 22 лв. - разход за закупуване на карта за градския транспорт за срок от 1 месец в началото на учебната 2016/2017 г. за детето на ищеца, поради невъзможност да го транспортира до училище със служебен автомобил преди явяването му на работното място; както и са присъдени разноски на СДВР. Касаторът Е. П. твърди, че решението е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът сочи, че АССГ не се е произнесъл по искането му за присъждане на неимуществени вреди и законна лихва; неправилно е прекъснат процеса по събиране на доказателства, не му е връчен препис от писмения отговор на противната страна; не е уважена молбата му за отлагане на открито съдебно заседание, поради заболяване; не е надлежно установена фактическата обстановка по спора; в съдебния протокол не са отразени изцяло и точно показанията на свидетелите. С касационната жалба се представя отрицателен PCR тест. Касаторът моли за отмяна на решението и иска от съда да разгледа въпросите, по които е поискал защита. Ответната страна - Столична дирекция на вътрешните работи чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Производството пред Административен съд – С.-град е образувано по искове, предявени от Е. П. срещу Столична дирекция на вътрешните работи за присъждане на обезщетение за вреди, породени от бездействие на орган при СДВР да му връчи контролен талон към СУМПС за периода 20.06.2012 г. до завеждане на исковата молба. Първоначалният петитум на исковата молба е за присъждане на 137000 лв имуществени вреди – неполучени доходи. С определение от 27.09.2017 г. на ищеца са дадени подробни и конкретни указания за уточняване на исковата молба. С уточнение от 23.10.2017 г. ищецът заявява, че намалява иска си за имуществени вреди на 922 лв, от които 900 лв представляват неполучени от него дневни пари за командировки през 2012 и 2013 г. и 22 лв – стойността на закупена карта за градски транспорт за сина на ищеца. По делото са проведени три открити съдебни заседания, съответно на 02.12.2019 г., в което са приети писмени доказателства, на 22.06.2020 г., в което са приети писмени доказателства и са изслушани свидетелски показания и на 20.07.2020 г., в което са приети писмени доказателства. Ищецът е присъствал само в съдебното заседание на 22.06.2020 г. С молба от 16.07.2020 г. ищецът е поискал да бъде отложено насроченото за 20.07.2020 г. съдебно заседание поради симптоми на COVID-19, без представени доказателства за влошено здравословно състояние. С молбата е поискано съдът да коригира определението си от 01.10.2019 г. относно размера на имуществените вреди и за пръв път са изложени нови обстоятелства за наличие на претърпени от ищеца неимуществени вреди - терзания относно посещаването на училище от неговия син пеша в студените есенни и зимни месеци, докато неговите съученици са били транспортирани до училище от техните бащи. Ищецът е заявил, че във връзка с това е негово искане за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 лв. С определение от 17.07.2020 г. Административен съд С.-град е оставил без уважение молбата на ищеца от 16.07.2020 г. На 29.07.2020 г., след приключване на устните състезания, с писмен отговор ищецът е поискал да му бъде присъдена и законна лихва от подаване на исковата молба. Съдът е приел предявените искове за имуществени вреди в размер на 922 лв за допустими, но неоснователни и ги е отхвърлил. От фактическа и правна страна съдът е счел, позовавайки се на влязло в сила съдебно решение, че на 20.06.2012 г. е било подменено СУМПС на Е. П., поради изтичане на срока на преходното свидетелство, но при получаването му не му е предаден от служители в отдел "ПП"-СДВР контролен талон; на 13.02.2019 г. ищецът е поканен да получи своя контролен талон; не е имало основание за отнемане на талона, тъй като заповед за прилагане на принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП не е била издадена. Поради това първата предпоставка на отговорността по чл. 1 ЗОДОВ е счетена за доказана. По отношение на вредите АССГ е приел, след обсъждане на събраните писмени доказателства и свидетелски показания, че такива не са настъпили. За недоказани са счетени твърдяните от ищеца имуществени загуби – неполучени дневни пари за командировки и заплатена карта за градски транспорт на детето му, поради липса на възможност за пътуване със служебен автомобил. По тези съображения исковете са отхвърлени. Решението е правилно. Не са налице съществени процесуални нарушения, довели до опорочаване на крайните фактически и правни изводи на съда. Правото на защита на ищеца не е нарушено. За целия период на неговата висящност пред АССГ делото е било на разположение в деловодството на съда и липсват твърдения и доказателства, че за Е. П. е било невъзможно да се запознае със съдебните книжа. На същия са дадени подробни и конкретни указания за уточняване на нередовната му искова молба и в резултат на изричните негови уточнения преди първото съдебно заседание е приет за разглеждане иск с правно основание чл. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 922 лв, по който съдът се е произнесъл в решението. В предвидените процесуални срокове ищецът не е формулирал надлежно искане за изменение на иска за имуществени вреди чрез неговото увеличение. Молбата от 16.07.2020 г. съдържа неясни твърдения относно размера на иска и правилно е била оставена от съда без уважение. Недопустимо би било и приемането за разглеждане на изцяло нов иск за присъждане на неимуществени вреди в размер на 200 лв, доколкото се въвеждат за пръв път както ново искане, така и нови обстоятелства, които не са били част от исковата молба. Правилно съдът е оставил без уважение неподкрепеното с доказателства за влошено здравословно състояние искане за отлагане на делото, още повече, че същото вече е било отлагано веднъж по искане на ищеца. От представените от самия касатор доказателства е видно, че към датата на съдебното заседание той не е боледувал от COVID-19. Липсват други доказателства за внезапното заболяване, което би го препятствало да присъства в съдебната зала. Освен това всички относими към спора доказателства са били събрани и не е имало искания за събиране на други. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. 3 а да се реализира обективната отговорност на държавата по реда на специалния закон - ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Разпределението на доказателствената тежест сочи, че ищецът следва да установи наличието както на кумулативно изискуемите предпоставки за отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, така и твърдяните в исковата молба факти и обстоятелства, с наличието на които се обосновава правото на иск. Обстоятелството, че АССГ се е позовал в мотивите си на влязло в сила решение, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу процесното незаконосъобразно бездействие / поради неговото преустановяване/ не означава, че съдът не е формирал мотиви относно наличието на първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата. Напротив, съдът е изложил съображения, че приема тази първа предпоставка за установена. Вредата съставлява накърняване на защитимо от закона благо. Отговорността в такъв случай се простира до преките и непосредствени негативни последици, настъпили в патримониума на увреденото лице. Претърпяната загуба е вид имуществена вреда, изразяваща се в намаляване на имотното състояние на кредитора след и в резултат на реализиране на противоправното поведение - акт, действие или бездействие. Разликата между имуществото след противоправното поведение и икономическото положение, което кредиторът би имал, ако това поведение беше законосъобразно, формира размера на претърпяната загуба. Претърпените загуби представляват реалните, ефективни вреди, изразяващи се в намаляване на актива на имуществото на кредитора или накратко, в липсата на едно благо. При пропуснатите ползи е налице нереализирана възможност за увеличаване на имуществото на кредитора. Имуществената вреда следва да има имуществено изражение и то следва да бъде доказано, което не е сторено от ищеца. При тази нормативна уредба, фактическата обстановка по спора е надлежно установена и въз основа на нея са формирани съобразени със закона правни изводи. Неполучени дневни и квартирни пари за командировки, които не са проведени, не могат да представляват вреда по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ по определение. Те не са доход, поради което неполучаването им не представлява пропусната полза, а имат за цел да покрият реални разходи за храна и нощувки на лице, командировано да изпълнява трудови или служебни функции в друго населено място. След като командировки не са проведени, независимо от причината за това, липсват реални разходи за храна и нощувки, които подлежат на репариране, поради което имуществена загуба за ищеца не настъпва. Това изрично следва от чл. 4, ал. 1 от Наредбата за командировките в страната, на която самият касатор изрично се позовава. Липсват твърдения и доказателства, че на ищеца е бил предоставен служебен автомобил за лично ползване за процесния период, който той би могъл да използва за лични цели, включително за транспорт на детето му до училище. Служебните автомобили по определение и при липса на други доказателства се използват за служебни цели. Поради това разходите за карта за транспорт на член от семейството на касатора, които са нормално перо във всеки семеен бюджет, в случая също не представляват вреда по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ, а още по-малко такава в причинна връзка с противоправното бездействие. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски за юрисконсултско възнаграждение не се дължат, на основание чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ /редакция преди ДВ, бр. 94 от 2019 г. / и предвид нормата на § 6 ЗИД ЗОДОВ /същата редакция/, която предвижда разглеждане на висящите производства по исковете с правно основание чл. 1 ЗОДОВ по досегашния ред. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,