Решение № 15887 от 21.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6938/2019 г.

Решение № 15887 от 21.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6938/2019 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и слeдв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 26, ал. 6 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР). Образувано е по касационна жалба на Директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" при Националния осигурителен институт срещу решение № 681 от 3.04.2019 г., постановено по адм. дело № 3410 по описа за 2018 г. на Административен съд - В., с което е отменено разпореждане № 4506-40-2215 от 26.09.2018 г. на директора на Фонд "Гарантирани вземания на работници и служители" на Националния осигурителен институт и преписката е върната на административния орган за решаване на въпроса по същество при спазване на дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Изложените съображения за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 4 от Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя (НРНИРСОИГВНР) са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата М. Г. от [населено място] е оспорила касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, намери следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - В. е разпореждане № 4506-40-2215 от 26.09.2018 г. на Директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" при НОИ, издадено на основание чл. 26, ал. 3 от ЗГВРС, с което на М. Г. от [населено място] е отказано изплащане на гарантирано вземане по заявление - декларация вх. № 4502-03-213/04.04.2018 г. Отказът е мотивиран с обстоятелството, че лицето не е представило справка по приложение № 1 към чл. 4, ал. 1 от НРНИРСОИГВНР за начислените и неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения от работодателя "Варна Бизнес Сървисиз" ЕООД в несъстоятелност със седалище в гр. В. съгласно решение от 31.03.2017 г. по търг. дело № 1379/2016 г. по описа на Окръжен съд - В. С постановеното решение Административен съд - В. е отменил оспорения акт, след като е стигнал до правилния извод, че от неизпълнението на задълженията на работодателя да изготви справка по Приложение № 1 по чл. 4, ал. 1 от НРНИРСОИГВНР не може да произтече негативно разрешение за лицето с право на гарантирано вземане. Трудовото правоотношение е било прекратено на 05.02.2015 г. и правото на гарантирано вземане е възникнало по силата на § 41 от ПЗР на Закона за пазарите на финансови инструменти (ДВ, бр. 15 от 16.02.2018 г., в сила от 16.02.2018 г.). Вземането е гарантирано при условията и до размера на чл. 22 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР). Неправилно касационният жалбоподател счита, че лицето с право на гарантирано вземане е длъжно да представи нови доказателства и да установи отрицателния факт, че начислените суми за трудови възнаграждения и обезщетения по Кодекса на труда съгласно представената служебна бележка не са му били междувременно изплатени. Всяка страна е длъжна да представи доказателства за установяване на фактите, на които основава своите искания или възражения. В случая ответницата по касация е представила заповед № 26/05.02.2015 г. за прекратяване на трудовия й договор с "Варна Бизнес Сървисиз" ЕООД, подписана от управител А. Каиков. Представена е и служебна бележка изх. № 36/16.02.2015 г., подписана от управител, за начислени трудови възнаграждения през периода 12. 2014 г. – 2. 2015 г. Пояснено е, че сумите за 02. 2015 г. представляват начислени обезщетения по чл. 221 и чл. 224 от Кодекса на труда. Неизпълнението на задължението на работодателя след откриване на производството по несъстоятелност да изготви документ по чл. 4, ал. 1 от НРНИРСОИГВНР не може да влече неблагоприятни правни последици за лицето с прекратено трудово правоотношение. В тежест на административния орган е да посочи доказателства, че сумите съгласно служебната бележка и заповедта вече са изплатени, ако се твърди подобен факт. Видно от мотивите на оспореното разпореждане, административният орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая. Не са установени обстоятелствата във връзка с актуалното състояние на бившия работодател, който е в обявена несъстоятелност съгласно решение на Варненския окръжен съд № 241 от 31.03.2017 г. по т. д. № 1379/2016 г. На основание чл. 711, ал. 1 от Търговския закон решението за обявяване в несъстоятелност води до прекратяване на правомощията на органите на длъжника - юридическо лице. Със същото съдебно решение производството по несъстоятелност е спряно с възможност за възобновяване в срок от една година. От получената в хода на съдебното производство молба от временния синдик Т. И., встъпил на 19.10.2018 г., се установява, че дружеството е със седалище в гр. П., обл. Б., и има три бивши управителки освен Г. Ч., с която административният орган е установил контакт. Установено е, че за М. Г. са подавани декларации обр. 1, съдържащи данни за начислени възнаграждения и обезщетения. Постъпило е и писмо от ТП на НОИ – В. с приложени документи, както и писмо от ТД на НАП – В. изх. № 13402-1/21.03.2019 г. с приложена справка за декларирани доходи (неприети от съда). Подаденото заявление-декларация и приложените към него документи следва да бъдат разгледани съобразно чл. 9, ал. 1 от НРНИРСОИГВНР на база съпоставяне на данните от констативния протокол, Регистъра на осигурените лица и Регистър "Трудови договори". Във връзка с довода за неправилно прилагане на чл. 22, ал. 3 от ЗГВРСНР следва да се посочи, че първоинстанционният административен съд неправилно е приел, че гарантираното вземане е в размер на неизплатените обезщетения по КТ. Видно от служебната бележка, на лицето са били начислени и неизплатени не само обезщетения, но и две месечни трудови възнаграждения. При определяне на размера на гарантираното вземане компетентният орган следва да приложи относимите разпоредби при неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения. Горните обстоятелства подкрепят крайния извод за незаконосъобразност на оспорения акт, което налага отмяната му и връщането на преписката за ново разглеждане и произнасяне. Не се установяват касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При преценката и определянето на размера на вземането следва да бъдат съобразени мотивите на настоящето решение във връзка с чл. 22 от ЗГВРСНР. Разноски не са претендирани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,