Решение № 5914 от 22.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 479/2015 г.

Решение № 5914 от 22.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 479/2015 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Сънфудс България" ЕООД - гр. София, представлявано от управителя Иван Йорданов Лисиков, чрез пълномощника адв. Ваня Константинова, против решение № 2509/03.11.2014 г., постановено по адм. дело № 1698/2014 г. по описа на Административен съд гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против предписания от т. 1 до т. 6 от протокол № 376/11.02.2014 г., издадени от старши инспектор при дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба, моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъдат отменени оспорените предписания. Ответникът по касационната жалба - старши инспектор в дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК и съобразно доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Варна е отхвърлена жалбата на "Сънфудс България" ЕООД против предписания от т. 1 до т. 6 от протокол № 376/11.02.2014 г., издадени от старши инспектор на дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна. За да постанови това решение съдът е приел, че оспорените предписания по т. т. 1-6 от протокол за извършена проверка № 376/11.02.2014 г., издадени от старши инспектор в дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна са законосъобразни, като издадени от компетентен орган, в установената форма, при спазване на процесуалните правила и на материалния закон. Така постановеното решение е недопустимо. Предмет на оспорване в производството пред първоинстанционния съд са задължителни предписания по т. т. 1-6, обективирани в протокол за извършена проверка № 376/11.02.2014 г., съставен от старши инспектор в дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, издадени на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда /КТ/ и чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за насърчаване на заетостта. С разпореждане № 10743/27.06.2014 г. първоинстанционният съд е конституирал страните по делото, както следва: жалбоподател "Сънфудс България" ЕООД и ответник - старши инспектор в дирекция "Инспекция по труда" - Варна. Съгласно списъка на лицата за призоваване, изготвените призовки по делото, както и съдържанието на съдебното решение и съответно - изпратените съобщения за това решение, е видно, че като ответник по делото е призоваван и е участвал старши инспектор в дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, който е извършил проверката, в резултат на която са издадени оспорените пред съда задължителни предписания. Ответникът в първоинстанционното производство е конституиран неправилно, което е довело до постановяване на съдебния акт по отношение на ненадлежна страна. Съгласно чл. 399 от Кодекса на труда /КТ/ осъществяването на цялостния контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности е предоставено на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. Дирекциите "Инспекция по труда" като поделения в системата на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" са органи на изпълнителната власт и дейността на тяхната администрация се осъществява от държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение. В разпоредбата на чл. 404, ал. 1 КТ е предвидено, че за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителни административни мерки, изброени в т. т. 1 - 9, като в т. 1 е предвидено издаването на задължителни предписания на работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство и други. Функциите на контролен орган по чл. 404 и чл. 405а КТ се изпълняват от длъжностни лица с правомощия на инспектори в дирекцията "Инспекция по труда". При издаването на актове на посочените основания инспекторите упражняват не свои частни или публични правомощия, а тези на дирекция "Инспекция по труда", която е надлежно овластеният от закона държавен орган за осъществяване на контрол за спазване на трудовото законодателство. Дирекцията притежава юридическа обособеност и протоколът за извършена проверка с дадени задължителни предписания към проверения работодател е издаден от нейно име. Служителите в дирекцията, които са извършили проверката за спазване на трудовото законодателство не притежават самостоятелна публична правосубектност. Поради това издаденият от тях акт подлежи на оспорване по административен ред не пред ръководителя на същата дирекция, а пред изпълнителния директор на ИА "Главна инспекция по труда", който е по-горестоящият административен орган. Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК, като ответник по делото съдът е следвало служебно да конституира дирекция "Инспекция по труда", гр. Варна, чийто контролен орган е издал оспорения пред съда административен акт. Физическото лице, изпълняващо длъжността "старши инспектор" в дирекцията, не е надлежен ответник в съдебното административно производство. Това лице не е едноличен административен орган по смисъла на § 1, т. 1 ДР АПК, нито частноправен субект, на който са възложени административни правомощия. Затова конституирането му като ответник по делото е неправилно. В този смисъл е установената съдебна практика по дела със сходен предмет, изразена например в решение № 5878/21.05.2014 г. по адм. дело № 14970/2014 г. на ВАС, шесто отделение и във всички посочени в него решения, също на ВАС, шесто отделение: № 8655/25.06.2010 г. по адм. дело № 861/2010 г. и цитираните в него съдебни решения; решения № 9995/19.07.2010 г. по адм. дело № 858/2010 г., № 6366/07.05.2012 г. по адм. дело № 11991/2011 г., № 16038/15.12.2012 г. по адм. дело № 11073/2012 г. и други. Ефективното реализиране на търсената защита на накърнените права е процесуално обусловено от участието в съдебното производство на надлежните страни. Разглеждането на правен спор с участието на ненадлежна страна, съответно - без участието на надлежна страна, доколкото има значение за спорното материално правоотношение, отчитайки действието на конститутивните съдебни решения, съгласно чл. 177, ал. 1, изр. второ АПК, внася несигурност и неяснота по отношение на реализираната защита. Затова, конституирането на надлежните страни в съдебния административен процес представлява задължителна процесуална предпоставка по допустимостта на производството. Провеждането на съдебното производство и постановяването на съдебно решение по спора без участието на надлежна страна в случая е довело до постановяване на недопустимо решение, което представлява касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът следи служебно за допустимостта на съдебното решение. Поради това и с оглед констатираната недопустимост на обжалваното съдебно решение, на основание чл. 221, ал. 3 АПК същото следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда отначало, с участието на надлежния ответник. Поради недопустимостта на съдебното решение настоящият състав не се произнася по останалите касационни основания. При този изход на спора не се присъждат разноски за настоящото производство. Възлагането им следва да бъде разрешено при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,