Решение № 13301 от 9.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7417/2010 г.

Решение № 13301 от 9.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7417/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Мариана Кънчева Стефанова от гр. Ямбол, подадена от пълномощника й адвокат Николай Георгиев Николов от АК - Сливен, срещу решение № 109 от 26.04.2010 г., постановено по административно дело № 4 по описа за 2009 г. на Ямболския административен съд. Наведените от процесуалния представител на касатора доводи за неправилност на съдебния акт са относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението на Административен съд - Ямбол, оставяне в сила на решение № 29/18.12.2008 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУ "СО") - Ямбол и разпореждане № 50/28.10.2008 г. на длъжностно лице при РУ "СО" - Ямбол, и разноските по делото да бъдат за сметка на "ЗТКИ" ООД гр. Ямбол. Ответникът - "ЗТКИ" ("Завод за технически и каучукови изделия") ООД - гр. Ямбол, чрез повереника си оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение поради неоснователност, а атакуваното с нея решение да се потвърди, като претендира и присъждане на направените по делото разноски пред тази инстанция. Ответниците Директора на РУ "СО" - Ямбол, Кера Димитрова Кънчева и Стефка Кънчева Дакова, не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд - Ямбол, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, ВАС, VI-то отделение, намира касационната жалба за изцяло неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касатора пороци, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба и в съдебно заседание за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касаторовия повереник за необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Производството пред Административен съд - Ямбол е образувано по жалба на "ЗТКИ" ООД гр. Ямбол, против решение № 29/18.12.2008 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата на управителя на дружеството против разпореждане № 50/28.10.2008 г. на длъжностно лице (инспектор "трудови злополуки") при РУ "СО" - Ямбол. С последното на основание чл. 60, ал. 1 от КСО декларираната смъртна злополука с Кънчо Стефанов Кънчев, настъпила на 10.04.2006 г. в "ЗТКИ" ООД, се приема за трудова. Решението на Административен съд - Ямбол, с което жалбата до него е уважена като основателна и са отменени описаните в горния абзац административни решение и разпореждане, е постановено в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, при зачитане силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение № 788/20.01.2010 г. по административно дело № 10246/2009 г. на ВАС, VI-то отделение, по основния спорен въпрос между страните относно характера на злополуката, причинила смъртта на пострадалия Кънчо Стефанов Кънчев. С цитираното решение (окончателно по смисъла на чл. 223 от АПК), постановено в процес между същите страни, тази злополука не се приема за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. В случая е налице приложното поле на чл. 177, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 228 от АПК. Следователно съобразявайки се изцяло с визираното решение на ВАС, Ямболският административен съд е издал един правилен акт, който като такъв следва да бъде оставен в сила от касационната инстанция на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК. В тази връзка, каквито и да било други решения, постановени от различни състави, които са отменени междувременно, не биха могли да бъдат от значение за изхода на настоящия спор. Извън горното, както обосновано е приел първоинстанционния съд, без наличие на трудово правоотношение Кънчев не може да се счита за осигурен по чл. 4, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от КСО, поради което липсата на трудово правоотношение следва да се разглежда като правоизключващ юридически факт спрямо осигурителното правоотношение за трудова злополука. Липсата на осигуряване за трудова злополука е пречка за нейното установяване с акт по чл. 60, ал. 1 от КСО. Такъв акт не може да бъде издаден за лице, което не е осигурено за трудова злополука. Основен елемент на понятието "трудова злополука" е осигурен работник или служител. Осигуряването за трудова злополука произтича от осигурителното правоотношение за всички осигурени социални рискове и се основава на трудовото правоотношение, по което работи осигуреният (чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО). Осигуряването за трудова злополука може да възникне и от осигурителното правоотношение за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест и се поражда за работещите по трудово правоотношение, когато са наети на работа при един или повече работодатели за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец (чл. 4, ал. 2 от КСО). В това производство не може да се разглежда спор относно възникването на трудово правоотношение между пострадалия Кънчо Стефанов Кънчев и "ЗТКИ" ООД - гр. Ямбол, тъй като неговото разрешаване би довело до превръщането му в граждански процес. Такъв спор е трудовоправен по смисъла на 357, ал. 1 от КТ и той се разглежда по гражданскоправен ред. В случая не е налице и влязло в сила постановление по чл. 405а, ал. 2 от КТ, издадено от контролните органи на инспекцията по труда, с което да е обявено съществуване на трудово правоотношение. Гореизложеното налага краен извод, че решението на Ямболския административен съд е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора не следва да бъде уважена акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а касаторката трябва да бъде осъдена да заплати на ответника "ЗТКИ" ООД гр. Ямбол направените от дружеството разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред тази инстанция в размер на 400 лв. (видно от номерирания като лист 17 по делото договор за правна защита и съдействие). Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,