Решение № 8373 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 520/2011 г.

Решение № 8373 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 520/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане на адв. Слави Димитров, в качеството му на процесуален представител на Весела Теофилова, едноличен търговец с фирма ЕТ "Ралина ИВ Весела Теофилова", с правно основание чл. 239, т. 1, т. 5 и т. 6 от АПК. Иска се отмяна на влязлото в сила решение № 12421 от 25.10.2010 г. по адм. дело № 4888 по описа за 2010 г. на Върховния административен съд, първо отделение. В искането се твърди, че са налице предпоставките по чл. 239, т. 1, т. 5 и т. 6 от АПК, поради което, освен че е допустимо, същото е и основателно. Моли съда да постанови акт, с който се уважи искането и се отмени посоченото решение като неправилно. Ответната страна по искането за отмяна - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново оспорва същото като неоснователно със становище по реда на чл. 242 от АПК. Претендира присъждане на съдебни разноски. Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на искането и навадените доводи, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Искането за отмяна е процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 240 от АПК, а разгледано по същество е неоснователно. Върховният административен съд, първо отделение е бил сезиран с касационна жалба от процесуалния представител на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново, юрисконсулт Мариан Иванов, срещу решение № 73 от 2.03.2010 г. по адм. дело № 835 по описа за 2009 г. на административния съд - Велико Търново. С това решение по жалба на Весела Теофилова, едноличен търговец с фирма ЕТ "Ралина ИВ Весела Теофилова" е отменен РА № 1200-9000142 от 7.08.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Монтана, потвърден в обжалваната част с решение № 458 от 12.10.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново относно определено задължение по реда на чл. 122 от ДОПК за ДДС в размер на 28 816.49 лв., главница и лихва в размер на 4 136.03 лв., за периода 15.01.2007 г. - 28.01.2009 г. При разглеждането на тази жалба по реда на чл. 208 и сл. от АПК, касационният съдебен състав е приел, че тя е основателна, като е отменил съдебния акт, произнесъл се е по съществото на спора, като е отхвърлил жалбата на задължения субект - жалбоподател. В искането за отмяна е посочено като първо основание за предявяването му това по чл. 239, т. 1 от АПК. По смисъла на тази разпоредба, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страните, то същите следва да бъдат преценявани, като се допусне исканата отмяна като извънреден способ за контрол върху съдебните актове. В случая такъв не може да се осъществи по посочения ред, понеже такива доказателства не се представят или по-точно се представя решение от 22.01.2009 г. на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), постановено по жалба № 3991/2003 г. на "Булвес" АД, срещу България за установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС). Посоченото решение няма характера на обстоятелство или ново писмено доказателство от съществено значение за делото по посоченото основание за отмяна, което се определя от естеството му на акт, издаден от съдебен орган. Искателят не е страна по делото на Европейския съд по правата на човека, по което е постановено решение от 22.01.2009 г. по жалба № 3991/2003 г. на "Булвес" АД, поради което решението на ЕСПЧ няма действие по отношение на него и не може да бъде преценяван като писмено доказателство по чл. 239, т. 1 от АПК. В искането за отмяна е посочено като второто основание за предявяването му това по чл. 239, т. 5 от АПК. По смисъла на тази разпоредба отмяна се допуска, когато страната, вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Конкретното позоваване на искателя се свежда до нарушеното му право да се яви лично в проведеното съдебно заседание от 28.09.2010 г., респ. на правото му на справедлив процес. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия, намира, че искането и в тази му част е неоснователно. В случая не е налице хипотезата на чл. 239, т. 5 от АПК. За проведеното заседание искателят е била редовно призован и се е представлявал от адв. Сл. Димитров, който е оспорил касационната жалба и е представил писмени бележки по повод защитата му. Няма данни, а и не се твърди за прекратяване упълномощаването на адв. Сл. Димитров в това му качество. След като е налице редовно призоваване, няма пречка страната в съдебното производство да се яви лично, с или без повереник. По делото не са налице обстоятелства, които обуславят нарушаване на посочените права, още повече, че е налице и съдебен акт, по повод приключване на производството, с който със силата на присъдено нещо е приключил спорът, с който е бил сезиран съдът. Същият в конкретния случай представлява последният съдебен акт в двуинстанционното съдебно-административно производство. В искането за отмяна е посочено като трето основание за предявяването му това по чл. 239, т. 6 от АПК. По силата на тази разпоредба отмяна се допуска, когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Нормата визира не установено нарушение на ЕКПЧОС изобщо, а нарушение по отношение на конкретния правен субект, страна в проведеното съдебно производство, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Решенията на ЕСПЧ, постановени в производство по чл. 34 от ЗКПЧОС се ползват със сила на присъдено нещо по отношение на страните по конкретното дело. Те имат установителен характер досежно констатираното нарушение на гарантирано от конвенцията право и са задължителни за изпълнение за държавата - страна по делото. Действието на тези решения не се разпростира върху други правни субекти, навели твърдения, че и по отношение на техни права са налице нарушения при сходни обстоятелства. Доколкото всяко нарушение на права на конкретен правен субект се отнася до конкретна фактическа обстановка, постановяването му се предпоставя от подадена от засегнатото лице жалба, в преклузивен, шестмесечен срок след изчерпването на всички вътрешноправни средства за защита и постановеното решение на Европейския съд по правата на човека е с предмет установяване на нарушение по така предявената жалба от засегнатото лице и е противопоставимо само на страните по конкретното дело - жалбоподателя и държавата, срещу която е подадена жалбата. Подателят на искането за отмяна, по което е образувано настоящото дело се позовава на решение от 22.01.2009 г. на Европейския съд по правата на човека, с което е установено нарушение на чл. 1 на Протокол № 1 към ЕКПЧОС по отношение на жалбоподателя по това дело - "Булвес" АД. Подателят на настоящото искане за отмяна не е страна по делото на Европейския съд по правата на човека, по което е постановено решение от 22.01.2009 г. по жалба № 3991/2003 г. на "Булвес" АД, поради което решението на ЕСПЧ няма действие по отношение на него и не представлява основание за отмяна по чл. 239, т. 6 от АПК на влезлите в сила съдебни решения, посочени в искането за отмяна. Искането следва да бъде отхвърлено, понеже не се установяват посочените и твърдяни от искателя правни основания за това. При този изход на делото съдебни разноски не се дължат, както и на ответната страна по искането за отмяна, понеже в производството не е участвал негов процесуален представител. Съобразно изложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав,