Решение № 13326 от 9.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9511/2009 г.

Решение № 13326 от 9.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9511/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на Български фармацевтичен съюз срещу решение № 5823 от 7.05.2009 г. по адм. д. № 15078/2008 г. на Върховния административен съд - пето отделение, като се иска отмяна на същото и да се постанови ново решение, с което да се отмени отказа на министъра на здравеопазването. Ответникът по касационната жалба взема становище да се остави в сила решението. Заключението на прокурора е, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд - петчленен състав на втора колегия приема, че жалбата е допустима и разгледана по същество е частично основателна. С касираното решение тричленният състав на пето отделение на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на Български фармацевтичен съюз, с адрес на управление: гр. София, бул. "Арсеналски" 115, представляван от председателя на Управителния съвет на БФС Мирослав Йорданов Ненчев против отказ на министъра на здравеопазването, обективиран в писмо с изх. № 62-00-1/29.02.2008 г. за утвърждаване и обнародване в Държавен вестник на Кодекс за професионалната етика на магистър-фармацевта. За да постанови решението си съдът е приел, че оспореният отказ на министъра на здравеопазването за утвърждаване и обнародване в ДВ на Кодекс за професионалната етика на магистър-фармацевта по отношение на чл. 8 и чл. 16 от него, е съответен на закона, което обосновава отхвърляне на оспорването. Атакуваният административен акт, в тази му част, е издаден в съответствие с целта на Закона за нормативните актове, която се извежда от Глава I "Общи положения" на ЗНА и с тази на ЗСОМФ. Осъществена е хипотезата на чл. 15 ал. 1 от ЗНА по отношение на чл. 8 КПЕМФ и на чл. 9, ал. 1 ЗНА по отношение на чл. 16 КПЕМФ, които императивно предписват на компетентния държавен орган, когато установи противоречие с норми от по - висок ранг или неяснота на правна норма, да предприеме мерки за тяхното отстраняване, както е постъпил ответника. Компетентен орган в случая е именно министъра на здравеопазването, който по силата на чл. 8, т. 2 ЗСОМФ има задължението да утвърди, а не да удостовери приетия от конгреса на БФС текст на КПЕМФ по смисъла на чл. 78 от АПК, във връзка с чл. 34 от ЗНА. Решението е правилно в тази част, но е незаконосъобразно относно чл. 31, ал. 2 КПЕМФ. Съгласно този текст от кодекса, недопустимо е използването на търговски и други ценови подходи за лекарствени продукти по лекарско предписание с цел пренасочване на пациенти от една аптека в друга. Етиката, нравствеността и морала са взаимосвързани и обуславят поведението на индивида в обществото. Кодекса за професионална етика на магистър - фармацевта следва да определи нравствеността и морала на същия при упражняването на дейността по грижата и съхраняването на здравето на обществото и най вече във взаимоотношенията му с пациентите в аптеката. Относно този текст и тричленният състав е приел, че е незаконосъобразен, но вместо да го отмени е отхвърлил жалбата и в тази част, а тя изцяло се покрива с целите на кодекса и не може да е основание на административния орган да откаже утвърждаването на професионалния кодекс. Още по - малко може да се споделят съображенията на административния орган за опасност от нарушаване на разпоредбите на чл. 9, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗЗК (отм.), тъй като дори да съществува такава, тя може да се осъществи от едно бъдещо поведение на отделния магистър - фармацевт, който би попаднал под санкциите за нелоялна конкуренция, но това не може да се отнесе към всички упражняващи професията. Ето защо в тази част решението следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени отказа на министъра на здравеопазването в тази част. В останалата част относно чл. 8 и 16 от КПЕМФ касационната жалба е неоснователна, тъй като от една страна с тези текстове не се постигат целите на кодекса и от друга, както правилно е приел тричленният състав, те противоречат на нормативни актове от по - висока степен - КРБ и ЗНА и за тях правилно министъра на здравеопазването е приел, че не следва да се утвърждават. Ето защо в тази част решението следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд - петчленен състав на втора колегия на Върховния административен съд