Решение № 2392 от 19.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15021/2012 г.

Решение № 2392 от 19.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15021/2012 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е образувано по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 38 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ по жалба на Петър Каменов Петков от гр. Монтана срещу Решение № 949 от 16.11.2012 г. на Министерския съвет на РБългария за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път I -1 /Е-79/, обход на гр. Монтана от км 102+060 до км 114+520.20 " на територията на област Монтана в частта му, в която за следните, собствени на жалбоподателя недвижими имоти /части от тях/ в землището на гр. Монтана са определени следните обезщетения, а именно:

1. за ПИ 48489.2.444 с площ от 1349 кв. м., находящ се в м. "Сланището", представляващ нива- земеделска територия, III категория е определено парично обезщетение в размер на 527 лв.;

1. за ПИ 48489.2.527 с площ от 4879 кв. м., находящ се в м. "Сланището", представляващ нива- земеделска територия, III категория, от който се отчуждават 1671 кв. м., е определено парично обезщетение от 614 лв и

1. за ПИ 48489.2.446 с площ от 2651 кв. м., находящ се в м. "Сланището", представляващ урбанизирана територия с начин на трайно ползване- за хранителновкусова промишленост, е определено парично обезщетение от 28 843 лв.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на административния акт в обжалваните му части поради заниженост на определеното обезщетение за отчуждаваните имоти или части от имоти.

Ответникът, Министерският съвет на Република България, чрез юриск. Демирев оспорва жалбата.

Заинтересованите страни, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители юрк. Игнатов, юрк. Манолова и юрк. Станева, оспорват жалбата като неоснователна.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна срещу акт, подлежащ на обжалване по АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна при следните съображения:

Видно от представените в преписката доказателства, първите два поземлени имота, съответно ПИ 48489.2.444 с площ от 1349 кв. м. и ПИ 48489.2.527 с площ от 4879 кв. м / от който се отчуждават само 1671 кв. м./ са с предназначение на територията - земеделска земя и начин на трайно ползване - нива. Третият недвижим имот - ПИ 48489.2.446 с площ от 2 651 кв. м. съставлява урбанизирана територия с начин на трайно ползване - за хранително-вкусова промишленост. Административният орган е изготвил независима оценка на имотите съгласно предоставените на оценителя от Агенцията по вписванията пазарни свидетелства, които отговарят на изискванията на чл. 32 от ЗДС, при което е достигнал до следните осреднени цени за обезщетение на отчуждените имоти/части от имоти, както следва: за ПИ 48489.2.444 с площ от 1349 кв. м. - обезщетение в размер на 527 лв; за ПИ 48489.2.527 с площ от 4879 кв. м /от който се отчуждават само 1671 кв. м./- обезщетение в размер на 614 лв и за ПИ 48489.2.446 с площ от 2 651 кв. м. - обезщетение в размер на 28 843 лв.

По делото са назначени, изслушани и приети еднолична съдебно-оценителна експертиза и тройна такава, назначена поради оспорване на единичната от ответника и заинтересованите страни, като и двете експертизи са дали заключение по едни и същи въпроси, поставени от страните и одобрени от съда.

Съдът базира фактическите и правните си изводи на тройната съдебно-оценителна експертиза, приета като неоспорена от всички страни по делото. Вещите лица по тройната експертиза са представили заключение, в което също са обсъдили пазарни аналози за първите два имота със земеделски характер с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждаваните, в рамките на относимия период по § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС - 03.04.2011 г. - 03.04.2012 г. и са изчислили средна стойност за отчуждените имоти/части от имоти - земеделски земи, както следва: 1. За ПИ 48489.2.444 с площ от 1349 кв. м. - средна пазарна стойност от 3 842 лв и 2. За ПИ 48489.2.527 с площ от 4879 кв. м /от който се отчуждават само 1671 кв. м./- средна пазарна стойност от 4 475 лв за отчуждаваната част. По отношение третият отчуждаван имот - ПИ 48489.2.446 с площ от 2 651 кв. м., попадащ в урбанизирана територия, вещите лица са определили равностойно парично обезщетение в два варианта - по удвоена данъчна оценка при условията на чл. 96, ал. 1 от Правилника за приложение на Закона за държавната собственост /ППЗДС/, към който препраща разпоредбата на чл. 32, ал. 3, т. 1 от ЗДС, в който вариант равностойното парично обезщетение е в размер на 27 978 лв и по пазарни аналози- вписани в Службата по вписвания 4 бр. сделки, в който вариант равностойното парично обезщетение е в размер на 82 630 лв Настоящият съдебен състав кредитира заключението на тройната съдебно-оценителна експертиза по отношение този трети имот, попадащ в урбанизирана територия, във втория му вариант - въз основа на представените по делото пазарни свидетелства по следните съображения:

В съдебно заседание, проведено на 20.01.2014 г. вещите лица уточняват, че имотите, сделките с които са ползвали за пазарни аналози, макар да са във фактическа близост с отчуждавания имот, не попадат с него в един квартал. Град Монтана безспорно не е град с районно деление.

Въпреки това настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията на ответната и на заинтересованите страни по отношение на годността на ползваните към заключението пазарни свидетелства. Съгласно разпоредбата на § 1а, т. 4 от ДР на ЗДС "имоти, намиращи се в близост до отчуждавания", са имотите, които са разположени в един и същ район в големите градове с районно деление; в един и същ квартал в другите градове или населени места или селищни образувания; в едно и също землище в земеделските територии и горските територии. Определението за близост на имотите, дадено в закона, е непълно от гледна точка на разнообразието от устройствени решения и предназначението на имотите. Не може да бъде пропуснат и фактът, че самото определение съдържа очевидно противоречие в пространствените мащаби, определящи съответния пазар за урбанизираните имоти, а именно, че при градовете с районно деление близостта се определя от границите на целия район, а в другите населени места близостта се определя спрямо определен квартал. Достатъчно е да се спомене, че един район, чието създаване съгласно ЗАТУРБ надвишава многократно изискванията за община, включва в своите граници винаги повече от един квартал по смисъла на § 5, т. 10 от ДР на ЗУТ. Абсолютизирането и буквалното тълкуване на § 1а, т. 4 от ДР на ЗДС като правен резултат би довело до неравнопоставеност между собствениците на отчуждаваните имоти по повод възможностите за определяне на размера на паричните обезщетения за сходни имоти по признак "близост" в зависимост единствено от административното и градоустройственото деление на съответните населени места. В тази връзка справедливото тълкуване на закона изисква близостта на имотите да се определя въз основа на местоположението им, съотнесено към онези условия, които предопределят пазара на съответния вид имоти, съобразно техните специфични характеристики. Това определяне е въпрос на конкретна преценка за всеки отделен случай, още повече, че в. л. Дринова, изготвила и първото заключение, изрично уточнява в съдебно заседание, че част от ползваните пазарни аналози се намират на една и съща улица в непосредствена близост до отчуждавания имот, макар и в два съседни квартала.

При изложените съображения настоящият състав намира, че ползването на пазарен аналог, намиращ се във физическа близост, на една и съща улица, макар и в друг квартал по ПУП на гр. Монтана, е допустимо и годно да даде представа за цената, която би получил собственикът на отчуждавания имот, ако се бе разпоредил със своя имот преди неговото отчуждаване./ в т. см. и Решение № 7926/10.06.2013 г. по адм. д. № 6883/2012 г. по описа на ВАС/.

Предвид изложеното, жалбата следва да се уважи по отношение оценката и на трите процесни имота, като обезщетението следва да бъде увеличено, както следва: за ПИ 48489.2.444 - от 527 лв на 3 842 лв и за отчуждената част от ПИ 48489.2.527 - от 614 лв на 4 475 лв. и за ПИ 48489.2.446 - от 28 843 лв. на 82 630 лв.

В полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски по делото, тъй като искането за това е направено своевременно. По делото са представени доказателства за заплатено възнаграждение за вещо лице в размер на 200 лв. за изготвяне на съдебно-оценителната експертиза, които следва да бъдат присъдени.

Водим от изложеното, Върховният административен съд, състав на Трето отделение