Решение № 11578 от 4.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4866/2015 г.

Решение № 11578 от 4.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4866/2015 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Бургас Ирена Стоянова Андонова и е против решение № 488/16.03.2015 г., постановено по адм. д. № 1702/2014 г. по описа на Административен съд Бургас. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Сейнт Валънтайн" ЕООД, гр. Бургас, представлявано от управителя Валентин Атанасов Донев против ревизионен акт (РА) № 021400213 от 23.04.2014 г., издаден от началник сектор дирекция "Контрол" и главен инспектор по приходите в ТД на НАП, гр. Бургас, в частта, с която е потвърден с решение № 205/18.07.2014 г. на директора на дирекция ОДОП гр. Бургас, при ЦУ на НАП. Съдът е отменил РА като незаконосъобразен. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена ССчЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Предмет на спора е била констатацията на органа по приходите, с която на дружеството допълнително е доначислен ДДС в размер на 11416.81 лв, ведно с лихви 3733.62 лв за данъчен период 1.01. - 31.01.2011 г. и като правни основания са посочени нормите на чл. 82, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 25, ал. 2 и ал. 3, т. 2, чл. 26 и чл. 27, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗДДС. При преценката на доказаните по делото за случая факти и приложимата законова уредба се установява, че за процесните фактурирани доставки на са в наличност законово изискуемите предпоставки, включително по чл. 6 от ЗДДС за реалност. Неправилен е изводът на органа по приходите, че със закупените от дружеството-жалбоподател вещи са извършени последващи облагаеми доставки в полза на трети лица. Производството по провеждането на ревизията е протекло по нормалния за това ред, а не в особеното производство по чл. 122 - 124 ДОПК, констатациите на органа по приходите нямат презумптивна вярност и доколкото ревизираното лице е твърдяло отрицателен факт, че доставки не са осъществени, то в тежест на дирекцията е било да докаже наличието на реално осъществени безвъзмездни доставки на прецесните активи, при това именно за данъчния период 1.01. - 31.01.2011 г. Липсва такова доказване и ангажирани в тази насока доказателста. Нещо повече - в приетата ССчЕ вещото лице е направило безспорен извод, че с процесните активи, закупени по обсъжданите фактури не са извършени последващи облагаеми доставки, както през данъчния перод м. януари 2011 г., така и в последствие, както и че липсва каквато и да е счетоводна информация за безвъзмездното им предоставяне или прехвърляне по друг повод. Във връзка с гореизложеното решаващият съд е достигнал до правилния извод, че изводът на органа по приходите, че със закупените от дружеството-жалбоподател вещи са извършени последващи облагаеми доставки в полза на трети лица, собственици на апартаменти в сградата, построена от дружеството е неправилен и необоснован. Правилно е преценено и, че поради недължимост на установените с РА задължения по ЗДДС неправилно и незаконосъобразно се явява и определянето на лихви по отношение на тях. Законосъобразно РА е отменен в обжалваната му част като са присъдени съответните разноски. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. В настоящата инстанция не са претендирани разноски от ответника по касационната жалба, поради което съдът не присъжда такива. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав