Решение № 8598 от 26.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 266/2018 г.
ВАСПетчленен състав26.06.2018 г.докладчик Здравка Шуменска
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 14228 от 22.11.2017 г. по адм. дело № 3423 по описа за 2016 г. на Върховния административен съд, пето отделение, тричленен състав. ОСЪЖДА министерство на земеделието и храните да заплати на С. К. К. сумата 840.00 лв., съдебни разноски. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8598 от 26.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 266/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт В. Н., в качеството му на процесуален представител на Р. П., министър на земеделието, храните и горите, срещу решение № 14228 от 22.11.2017 г. по адм. дело № 3423 по описа за 2016 г. на Върховния административен съд, пето отделение, тричленен състав. С него по жалба на С. К. К. е отменена негова заповед, с което е прекратено служебното правоотношение на лицето, като незаконосъобразна. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, които могат да се квалифицират като отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне жалбата на лицето и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - С. К. К. оспорва същата като неоснователна чрез адв. М. Т. и депозирано становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, II колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и при съобразяване с чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Върховния административен съд, пето отделение е била заповед № РД -15-53/12.02.2016 г., с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2, във връзка с ПМС № 25/05.02.2016 г. и утвърдено длъжностно разписание на Министерство на земеделието и храните, сега Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ), в сила от 12.02.2016 г., е прекратено служебното правоотношение на лицето за заеманата длъжност "главен експерт" в отдел "Лидер", дирекция "Развитие на селските райони" в МЗХ, а именно поради съкращаване на длъжността. В мотивите на съдебното решение подробно е изложена фактическата обстановка по спора, а именно законосъобразността на оспорената от С. К. заповед, приложените от административния орган правни разпоредби и възраженията на страните. По делото безспорно е установено, че лицето е заемало посочената длъжност "главен експерт" в отдел "Лидер", дирекция "Развитие на селските райони" в министерството на земеделието и храните. От длъжностно разписание, утвърдено със заповед № РД-09-48/01.02.2016 г., в сила от същата дата се установява, че общата числеността на персонала на МЗХ е 614 щатни бройки, от които 394 в специализирана администрация. Последната е структурирана в 1 главна дирекция и още 14 дирекции, една от които дирекция "Развитие на селските райони" с 50 щатни бройки, разпределени в 5 отдела. От тях за длъжността "главен експерт" са предвидени 19 щатни бройки. В отдел "Лидер" са били предвидени общо 10 щатни бройки, от които 6 броя за "главен експерт", една от които е заемало лицето. Със заповед № РД-09-68/12.02.2016 г. министърът утвърждава ново длъжностно разписание на МЗХ, в сила от 12.02.2016 г., а със заповед № РД-09-67/12.02.2016 г. той утвърждава, считано от същата дата и структура на административните звена в министерството, като в Специализирана администрация отново е предвидена дирекция "Развитие на селските райони", с пет отдела, с наименования идентични на съществувалите до момента. От представеното длъжностно разписание в сила от 12.02.2016 г. се установява, че числеността на МЗХ е увеличена на 654 щатни бройки, като съответно и броят на длъжностите в Специализирана администрация е увеличен на 439 щатни бройки или с 45 броя, разпределени в 1 главна дирекция и още 14 дирекции. Запазена е дирекция "Развитие на селските райони", която отново е структурирана в 5 отдела, един от които "Лидер". Щатната численост на дирекцията е запазен на 50 бройки, от които за длъжността "главен експерт" са отново са предвидени 19 щатни бройки, макар в отдел "Лидер" те да са намалени с 1 щатна бройка. Намален е с 1 щатна бройка броят на служителите, заемащи тази длъжност в отдел "Конкурентоспособност на земеделието", а броят на главните експерти е запазен в отдел "Програмиране и техническа помощ" и е увеличен с по една щатна бройка в отделите "Околна среда и климат" и "Социално-икономическо развитие на селските райони". Първоинстанционният съд е направил преценка, че съгласно поименното щатно разписание, в сила от 01.02.2016 г., незаетите в дирекцията "Развитие на селските райони"места са три . От поименното щатно разписание, в сила от 12.02.2016 г., се установява, че свободните длъжности са се увеличили с една щатна бройка и са четири, като са посочени конкретно в кои отдели са те. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, II колегия, намира, че обжалваното решение е правилно. Съдът е установил правилно фактическата обстановка по делото и съответно на доказателствата е приел, че е налице липса на числено намаляване на щата в администрацията, както и липса на реално премахване на длъжността като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания. С новото длъжностно разписание в сила от 12.02.2016 г., не е намален броят на служителите на МЗХ и не е намален и броят им в дирекцията (50), в която е заемала длъжност жалбоподателката. Не е намален и броят на служителите, заемащи длъжността "главен експерт" в цялата дирекция "Развитие на селските райони" (19). При съпоставка на поименните щатни разписания се установява, че всички служители, които са заемали длъжността "главен експерт" в отдел "Лидер" към 01.02.2016 г., включително служител, заемащ длъжността по чл. 15 ЗДСл за определен срок и без конкурс, както и служител, заемащ длъжността за определен срок, са преназначени и е прекратено служебното правоотношение единствено със С. К., а в дирекцията е налице 1 свободен щат за същата длъжност, макар и в друг отдел. Законосъобразен и съответен на доказателствата по делото е изводът на съда, че формално изискванията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл са осъществени. Същевременно от доказателства безспорно е установено, че макар броят на служителите, ангажирани с изпълнение на длъжността "главен експерт" в отдел "Лидер" на посочената дирекция на МЗХ да е намален, броят на служителите, заемащи същата длъжност в същата дирекция, но в други два отдела е увеличен, а освен това са налице общо 4 свободни щатни бройки в тази дирекция, макар и три от тях да са други длъжности. Също така правилно е прието от съда че правомощието на органа по назначаването да извърши структурни и организационни промени е упражнено в противоречие с принципа на съразмерност, предвиден в чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от АПК. При утвърдената от министъра идентична структура на дирекцията, в която е заемала длъжност жалбоподателката и при установеното значително увеличение на щатния брой на служителите, заемащи длъжност в администрацията на министерството следва извод, че в случая утвърждаването на новото щатно разписание не е извършено с оглед съответните изисквания за осигуряване на необходимия административен капацитет и оптимизация на администрацията на министерството. За точност касационната жалба не съдържа конкретни доводи относно допуснати нарушения от първоинстанционния съд, като конкретно те са отнасят единствено до неправилната преценка на последния относно броя на незаетите, свободни щатни бройки. Останалите съображения са относно компетентността на административния орган, който действа в условията на оперативна самостоятелност, която не подлежи на съдебен контрол и относно изменението на Устройствения правилник на МЗХ, във връзка с организацията на работа в министерството. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответната страна следва да се присъдят съдебни разноски, представляващи реално платено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 840.00 лв., на основание чл. 143 от АПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, II колегия, петчленен състав,
Цитирани разпоредби
1- чл. 106, ал. 1, т. 2