Решение № 6172 от 25.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 802/2016 г.

Решение № 6172 от 25.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 802/2016 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Красно село, против решение № 7785 от 11.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9851/2015 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отменена по жалба на К. Р. П. заповед № 1713/10.08.2015 г. на директор на ДСП - Красно село, преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по подадената молба-декларация рег. № ПД 502-1713/21.07.2015 г. за отпускане на еднократна помощ за отглеждане на дете по чл. 8в от ЗСПД, в 7-дневен срок от влизане в сила на решението и ДСП - Красно село е осъдена да заплати направените от жалбоподателката разноски по делото в размер на 442 лева. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба - К. Р. П., чрез пълномощника адв. Данаилова, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение, Административен съд - София-град е отменил заповед № 1713/10.08.2015 г. на директора на ДСП - Красно село, с която на К. Р. П. е отказано отпускане на еднократна помощ за отглеждане на дете по чл. 8в от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД); преписката е изпратена на директора на ДСП - Красно село за ново произнасяне по молба - декларация рег. № ПД 502-1713/21.07.2015 г. За да постанови това решение съдът е приел, че неправилно с административния акт е отказано отпускането на еднократна помощ по съображения, че новата редакция на чл. 8в от ЗСПД предвижда, като условие за получаване на паричната помощ майката да не е осигурена и да не получава обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на Кодекса за социално осигуряване (КСО). В тази връзка съдът е изложил, че приложима в случая е редакцията на чл. 8в от ЗСПД, преди изменението на нормата с ДВ, бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г. Според решаващия състав, правопораждащите за жалбоподателката факти са се осъществили при действието на старата редакция на чл. 8в от ЗСПД, поради което именно нея е следвало да съобрази административният орган. Изложено е, че заповедта по чл. 10, ал. 4 от ЗСПД няма правопораждащ ефект, а изменената разпоредба на чл. 8в от ЗСПД няма обратно действие, поради което е приложима само за юридически факти, настъпили след влизането й в сила. Предвид това тълкуване съдът е направил извода, че в конкретния случай искането на жалбоподателката е следвало да бъде уважено и да й бъде отпусната исканата социална помощ. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е установено, че К. Р. П. е родила дете - К. Н. М. на 27.05.2015 г.; същата е записана за студентка в редовна форма на обучение в първи курс през учебната 2014/2015 г. в Нов български университет - магистърски факултет; на 21.07.2015 г. е подала молба - декларация, заведена с рег. № ПД 502-1713 от същата дата, за отпускане на еднократна помощ за отглеждане на дете на основание чл. 8в от ЗСПД. В административното производство е установено, че майката е осигурена и получава обезщетение за раждане и отглеждане на дете по КСО, поради което административният орган е приел, че не отговаря на изискването към момента на подаване на молбата, за да й бъде отпусната еднократна помощ по чл. 8в от ЗСПД. Предвид тази безспорна фактическа обстановка, правните изводи на първоинстанционния съд са правилни. Спорният въпрос за приложимия материален закон на чл. 8в от ЗСПД до или след изменението му с ДВ, бр. 57/2015 г. в сила от 28.07.2015 г. съдът е разрешил, като правилно е приел, че приложима е уредбата към момента на раждането на детето, според която уредба е без значение получаваните обезщетения по КСО за раждане и отглеждане на детето, като към момента на подаване на молбата - декларация майката е била трети семестър студентка в магистърски факултет в Нов български университет. Разпоредбата на чл. 8в от ЗСПД предоставя право на майката /осиновителката/ студентка, учаща в редовна форма на обучение да получи еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година, независимо от доходите на семейството, когато детето не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца. Това е редакцията до изменението й в сила от 28.07.2015 г. и която е приложим материален закон към настоящия случай. Правото е призната от закона възможност за определено поведение и възниква от възникването на предвидените в закона факти с правно значение / юридически факти/. Социалната помощ по чл. 8в от ЗСПД е право, което възниква от момента на раждането на детето и с този юридически факт следва да бъдат съобразени всички правни последици /права/, които законът признава, както правилно е приел и съдът в обжалваното решение. В случая правото е упражнено пред административния орган по старата уредба. Съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му - чл. 142, ал. 1 от АПК, но това не означава, че следва да бъде отречено право възникнало и упражнено на законно основание, без това законно основание да е отречено с обратна дата на последващ закон. Разбирането на административния орган мотивирало отказа означава да бъде признато вид обратно действие на материалната норма, което се изразява в това, законодателно по нов начин да се преуредят факти, възникнали до промяната, преди да са осъществени правата и нещо повече, това да бъде преценявано и към момента на издаване на административния акт. Такова обратно действие е допустимо само с изрична разпоредба на закона, каквато в случая не е налице и което правилно е отбелязано в мотивите на обжалваното решение. В този смисъл ирелевантно за спора е причината, поради която административният акт е издаден на 10.08.2015 г. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното искане на ответницата по касация за присъждане на заплатените от нея разноски в касационното производство, представляващи адвокатско възнаграждение, Дирекция "Социално подпомагане" - Красно село следва да бъде осъдена да заплати на К. Р. П. разноски в размер на 430 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,