Решение № 14497 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9888/2013 г.

Решение № 14497 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9888/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Фондация "Център за модернизиране на политики", със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. "Дианабад", бл. 23, вх. Б, ап. 31, представлявано от управителя Юлиян Петков Боев, против решение от 28.05.2013 г., постановено по адм. дело № 5182/2012 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - министърът на труда и социалната политика, чрез своя процесуален представител е депозирал писмен отговор по касационната жалба, в който се поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение тричленен състав на ВАС е отхвърлил жалбата на Фондация "Център за модернизиране на политики" срещу решение № РД 05-35/30.03.2012 г. на министъра на труда и социалната политика, в частта, с която е отхвърлено предложението й в процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по схема BG EIF 2010/01. Съдът е приел за установено следното от фактическа страна: Фондация "Център за модернизиране на политики" (наричана Фондацията) е юридическо лице с нестопанска цел по смисъла на чл. 33 и сл. от Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Дейността й е свързана с изследване на политиките по отношение на общото развитие на икономиката, управлението на обществения сектор, образованието, науката, културата и технологиите и изработване на концепции, стратегии и модели за тяхното развитие и модернизиране в контекста на световните процеси на глобализация и членство на Република България в Европейския съюз. Във връзка с дейността и целите си, Фондацията е кандидатствала за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от Европейския съюз за интеграция на граждани от трети страни по проекти, които са съфинансирани от Европейския фонд за интеграция на граждани на трети страни за периода 2007-2013 г. Фондацията е подала пред Дирекция "Европейски въпроси и международно сътрудничество" на Министерството на труда и социалната политика проектно предложение с рег. № 018 "Интегрирана методика за събиране на данни за миграцията", като предложението е подадено по схема с процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с конкурентен подбор № BG EIF 2010/01. Предложението на Фондацията е по компонент 4 на схемата: "Подкрепа на анализи и изследвания в областта на политиката по интеграция, включително събирането на данни и подобряване на наблюдението и оценката на техниките на мерките по интеграция". Във връзка с провеждане на процедурата със Заповед № РД 01-12/12.01.2012 г . на оперативния ръководител на ЕИФ са одобрени Насоките за кандидатстване по процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с конкурентен подбор № BG EIF 2010/01. В цитираните Насоки са посочени критериите за допустимост, като в раздел 3.1.1. "Общи изисквания за допустимост на кандидатите", т. 11 е посочено, че кандидатите (водеща организация и/или партньор) не могат да участват в процедурата за набиране на проектни предложения или да получат безвъзмездна финансова помощ, ако имат задължения към отговорния орган и други финансови институции въз основа на виновно неизпълнение на договор за предоставяне на финансови средства по предприсъединителни финансови инструменти, структурни фондове на Европейския съюз, средства от държавния бюджет и други. От оценителния доклад на назначената със заповед № РД 01-200/29.02.2012 г. на оперативния ръководител на отговорния орган Комисия за оценка на получените проектни предложения (протокол № 7 от 16.03.2012 г.) се установява, че предложението на Фондация "Център за модернизиране на политики" е отпаднало на етап "Допустимост", тъй като водещата организация не отговаря на изискването по т. 11, от раздел 3.1.1. от Насоките за кандидатстване, тъй като след служебна проверка е констатирано, че Фондацията има задължения към отговорния орган. Във връзка с това на кандидата е изпратено писмо изх. № ЕИФ 02-105/02.04.2012 г. (в сроковете по т. 3.5 от Насоките), в което обстоятелствено са посочени мотивите на решението на оценителната Комисия досежно проектното предложение на жалбоподателя и отхвърлянето му. С Решение № РД 05-35/30.03.2012 г. на министъра на труда и социалната политика по т. 1 е одобрен оценителния доклад на Комисията за оценка на проектни предложения в процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по схема BG EIF 2010/01 "Интегрирана схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за реализиране на дейности, целящи внедряване в практиката на "Общи основни принципи на политика за интеграция на емигранти в ЕС" и укрепване на капацитета за реализация на тези дейности"; по т. 2 е одобрен размерът на отпуснатата безвъзмездна финансова помощ по BG EIF 2010/01; по т. 3 е одобрен списъкът на одобрените проектни предложения, получени по схемата (представляващи приложение 1 към решението); по т. 4 е одобрен списък на отхвърлените проектни предложения, получени по посочената схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (представляващи приложение 2 към решението). Списъкът на отхвърлените проектни предложения е изготвен въз основа на протокол № 7 от 16.03.2012 г. на Комисията за оценка на проектните предложения, като в този списък под № 18 е посочена Фондация "Център за модернизиране на политики", като в графа "Етап на отпадане на предложението" е отбелязано "оценка на допустимостта". При така установената фактическа обстановка, тричленният състав на Върховния административен съд, е обосновал правни изводи за законосъобразност на оспорения пред него административен акт, като издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на приложимите материалноправни разпоредби. Касационната инстанция счита оспореното решение за правилно, като споделя правните изводи в мотивите на същото. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, досежно издаването на оспореното решение от компетентен орган, и при спазване на изискванията на чл. 59, ал. 1 и 2 АПК, регламентиращи задължителното съдържание на административния акт, когато той се издава в писмена форма, вкл. посочването на правното и фактическо основание за издаването му. В случая съдът се е позовал на изискванията за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, която се провежда в производство (правилата за подаване на проектни предложения, подбор и изпълнение на проектите), което е в съответствие с изискванията на Решение на Съвета 2007/457/ЕО и Решение на Комисията 2008/457/ЕО, вкл. относно определеното минималното съдържание на решението за отпускане на безвъзмездни средства и начина на получаване на информация за резултатите от процеса на подбор, съдържаща обяснение на решенията при подбора. Тези изисквания са възпроизведени в Насоките за кандидатстване по схема BG EIF 2010/01, където изрично е отразено, че с решението на компетентния орган само се одобряват списъка на допуснатите и списъка на отхвърлените предложения. Оспореното решение е издадено въз основа на оценителния доклад на назначената със заповед № РД 01-200/29.02.2012 г. Комисия, в който са изложени фактическите обстоятелства за отхвърляне на проекта на Фондацията. С писмо изх. № ЕИФ 02-105/02.04.2012 г. обстоятелствено са посочени мотивите на решението на оценителната комисия. Съдът е изложил обосновани правни изводи относно същността на правния спор, касаещ решение № РД 05-35/30.03.2012 г. на министъра на труда и социалната политика, съгласно което предложение на жалбоподателя в процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по схема BG EIF 2010/01 е отхвърлено, поради несъответствие с Насоките за кандидатстване, които са били известни на жалбоподателя, не са оспорени и очертават конкретната процедура на правилата за подаване, подбор и изпълнение на проектите на кандидатите. В т. 3.1.1 на Общите изисквания за допустимост на кандидатите, изчерпателно са посочени причините поради които, определени предложения не могат да получат безвъзмездна финансова помощ, а в т. 11 от Насоките изрично е предвидена като отрицателна предпоставка за отказ от безвъзмездно финансиране, задължения към Отговорния орган и други финансиращи институции, въз основа на виновно неизпълнение на договор за предоставяне на финансови средства по предприсъединителни финансови инструменти, структурни фондове на ЕС, средства от държавния бюджет и др. В този смисъл неизпълнението от страна на Фондацията на изискването в т. 11, установено в служебна справка на Комисията за оценка на проектите, изразяващо се в наличие на непогасени финансови задължения от недопустими разходи по договор от № BG EIF 2007/01.04.01 г. отразени в доклад на Сертифициращия орган, правилно е квалифицирано, като виновно неизпълнение по договор. За да е налице същото е достатъчно липсата на изпълнение по задължението по договора и отказа на жалбоподателя да възстанови дължима сума към Отговорния орган след отправена към него покана, независимо че се касае до частно държавно вземане. Основното оплакване в касационната жалба е за неправилно тълкуване от съда на липса на виновно незипълнени договорни задължения на касатора и за липса на акт за установяване на частно държавно вземане, които обстоятелства следва да бъдат приети като задължителни предпоставки за отказа да бъде одобрен кандидата за безвъзмездна финансова помощ. Тяхната липса според касатора води до незакосъобразност на оспореното решение. Касационната инстанция намира тези оплаквания за неоснователни. Не може да бъде споделен доводът поддържан в жалбата, че за установяване на частно държавно вземане е необходим изричен акт на административния орган по смисъла на чл. 162, ал. 2 от ДОПК. В случая паричното задължение на касатора по предходен договор /касаторът не оспорва факта, че не е заплатил сумата от 10 047, 20 лева, посочени в доклада по сертификация на годишна програма за 2007 г., определена като непризнати разходи/ не попада в обхвата на данъчните публични задължения по смисъла на чл. 162, ал. 2 от ДОПК и вземането не се събира по реда на данъчна ревизия и издаване на ревизионен акт. Достатъчно е наличието на доказано изискуемо и установено държавно вземане по отношение на касатора. Договорът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е договор, сключен за изпълнение от държавата на общата европейска политика за хармонично развитие, за икономическо, социално и териториално сближаване и намаляване на неравенството между нивата на развитие на различните региони визирана в чл. 174 от Договора за функциониране на Европейския съюз. Т. е. той е правен способ на държавата за изпълнение на цели на държавното управление, следователно чрез договора за предоставяне на безвъзмездна помощ оправомощените държавни органи - управляващият, сертифициращият и одитиращият, реализират държавната политика обективирана в правни, в случая европейски норми. Страни по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ са административният орган и частноправен субект. С договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ държавата удовлетворява обществен интерес, който представлява цел на държавното управление и е обективиран в правни норми, а частноправният субект задоволява свои специфични интереси. При договора за безвъзмездна финансова помощ е налице съвпадение на две насрещни волеизявления - на органа и на бенефициента. Значителна част от съдържанието е определено от законодателя като дори органа не може да го променя. Налице е императивно определена нормативна рамка, която не би могла да се промени дори и при желание на страните по договора. В случая определените императивно клаузи визират условията на предоставяне на помощта; правомощията на управляващия орган по договора - чл. 29 от Устройствения правилник на Министерството на финансите, в т. ч. и правомощието по подбор на съконтрахента, контрол по изпълнението на договора и санкциите за за нередности. Жалбоподателят става страна само по силата на собствената си воля, обективирала преценката му за задоволяване чрез договора на определени негови интереси. Вярно е, че условията и правните последици на така постигнатото съгласие са твърде сходни с условията и правните последици на издаден по инициатива на частноправния субект индивидуален административен акт, с който се удовлетворява искането му, но това не обосновава основателност на възражението на касатора за недоказано виновно неизпълнение на договора му. Това е така, защото изрично в чл. 16 от договора за безвъзмездна помощ, бенефициентът - фондация "Център за модернизирани политики" е бил длъжен в посочения в отправената до него покана срок да възстанови стойността на извършените недопустими разходи. Неизпълнението на това негово договорно задължение е достатъчно основание да бъде отстранен от участие в схема BG EIF 2010/01 . В случай, те той оспорва неизпълнението на договорните си задължения, то това може да бъде предмет на съдебен контрол по общия исков ред, пред гражданския съд. Съществуват процесуални и материалноправни норми, които уреждат отношенията, породени от неточно изпълнение на договори. С подписването на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ управляващия орган придобива качеството на страна по договор. От този момент в отношенията си с бенефициента той вече не административен орган, а контрагент, поради това актовете, които издава във връзка с изпълнението на договора не са индивидуални или общи административни актове, по отношение на които горестоящия му административен орган има право да осъществява контрол за законосъобразност и целесъобразност, а са становище на страна по договор, несъгласието с което може да бъде разрешено само по общия исков ред. Задължението по сключения договор за безвъзмездна финансова помощ, по което съществува изискуемо вземане, не е публично задължение, поради което не попада в обхвата на проверката за публични вземания, направено с нарочно удостоверяване на Национална агенция по проходите. Същото обаче е достатъчно основание за отпадане на предложението на Фондацията на етап допустимост, предвид изискванията по т. 11 от раздел 3.1.1. от Насоките за кандидатстване, които, участвайки в процедурата за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, кандидатът е приел. По изложените съображения, Върховният административен съд, петчленен състав счита оспореното решение за правилно, като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и предвид направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на деловодните разноски, на основание чл. 143 от АПК, във връзка с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,