Решение № 10452 от 8.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5626/2017 г.

Решение № 10452 от 8.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5626/2017 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по протест на прокурор от ОП - Д., против решение № 145/06.04.2017 г. по адм. д. № 688/2016 г. на Административен съд - Д. в частта, с която е отхвърлен протеста по отношение на оспорените разпоредби на чл. 15, ал. 1 и думата "безсрочно" от чл. 55, ал. 2 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Общински съвет - Т.. В протеста излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от общинската Наредба противоречи на чл. 14, ал. 7 от Закона за общинската собственост, като недопустимо стеснява кръга на отдаваните под наем имоти и срока за отдаване под наем. По отношение на чл. 55, ал. 2 от общинската Наредба изразява становище, че тя противоречи на разпоредбата на чл. 67 от Закона за собствеността, като допуска възможност за безсрочно учредяване на право на строеж. Съдът не е съобразил изложените възражения, поради което се иска да бъде отменено решението в оспорените части.

Ответникът по касационната жалба - Общински съвет - Т., редовно уведомен, не изпраща представител.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационния протест. С оспорения текст на чл. 15, ал. 1 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Общински съвет - Т. се въвежда ограничение, както за срока на отдаване под наем - 5 години, така и относно вида на имотите - части от имоти, публична общинска собственост. Оспорената разпоредба е материално-незаконосъобразна поради противоречието и с норма от по-висок ранг. Другата оспорена разпоредба - на чл. 55, ал. 2 от Наредбата, в частта относно думата "безсрочно", противоречи на разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ЗС, според която правото да се построи сграда в чужда земя се погасява, ако не се упражни в продължение на пет години. Неправилно съдът е обвързал този текст с разпоредбата на чл. 65 ЗС и чл. 37, ал. 3 ЗОС. По изложените съображения, решението следва да бъде отменено в оспорените части.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационният протест е подаден от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустим.

Производството пред Административен съд - Д. е образувано по протест на прокурор от Окръжна прокуратура - Д. срещу Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество в община Т., приета от Общински съвет - Т. с решение № 9-135 от 31.10.2008 г., изменяна и допълвана няколкократно, последно с решение № 4-68 от 17.08.2015 г. в частта на чл. 4, ал. 1; чл. 15, ал. 1 и чл. 55, ал. 2. С протеста се твърди, че тези разпоредби противоречат на закона, съответно чл. 8, ал. 9 от Закона за общинската собственост; чл. 14, ал. 5 от Закона за общинската собствеността и чл. 67 от Закона за собствеността.

Съдът е отменил разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество в община Т. приета от Общински съвет, и е отхвърлил протеста в частта, с която се оспорват нормите на чл. 15, ал. 1 и чл. 55, ал. 2 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета от Общински съвет - Т.. Осъдил е Общински съвет на О. Т. да заплати в полза на Окръжна прокуратура - Д. направените по делото разноски - държавна такса в размер на 35 лева за публикация на обявлението за образуваното дело в Д. вестник.

Съдът се е позовал в мотивите си на разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗНА. По отношение на протестирания текст на чл. 15, ал. 1 от Наредбата съдът е приел, че с нормата на чл. 14, ал. 7, изр. 1 от Закона за общинската собственост е предоставена възможност на общинските съвети, в рамките на установения 10 годишен срок, по свое усмотрение, да преценят какъв да е максималният срок, в който тази категория общински имоти могат да се отдават под наем. Определеният в чл. 15, ал. 1 от Наредбата пет годишен срок е в рамките на максимално предвидения по закон, поради което нормата на чл. 15, ал. 1 от общинската наредба е в съответствие с чл. 14, ал. 7 от Закона за общинската собственост. По тези съображения, административният съд е отхвърлил в тази част протеста за отмяна на чл. 15, ал. 1 от общинската наредба.

По оспорената разпоредба на чл. 55, ал. 2 от Наредбата, съдът е приел за неправилно изразеното в протеста становище, че посоченият текст противоречи на чл. 67 от Закона за собствеността. Според съда, това се дължи на погрешно тълкуване на чл. 67 от Закона за собствеността. Оспореният текст от общинската наредба е приет въз основа на правилото по чл. 37, ал. 3 от Закона за общинската собственост и не касае погасяване на учреденото право на строеж, в случай, че то не бъде упражнено в рамките на пет годишен срок, а се отнася до възможността, предвидена в чл. 65 от Закона за собствеността и в чл. 37, ал. 3 от Закона за общинската собственост, правото на строеж, трансформирано в право на собственост върху построения обект, да бъде учредено безсрочно или за определен срок. С оглед тези съображения протестът за отмяна на чл. 55, ал. 2 от Наредбата е отхвърлен от съда.

Решение е правилно по отношение произнасянето на съда в частта на чл. 55, ал. 2 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество в община Т., а е неправилно при преценката за законосъобразност на разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от същата Наредба.

Установено е по делото, че Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество в община Т. е приета от Общински съвет - Т. с Решение № 9-135 от 31.10.2008 г., изм. с Решение № 4-55 от 21.06.2010 г., изм. и доп. с Решение № 5-81 от 23.08.2010 г., изм. с Решение № 2-30 от 25.03.2011 г., изм. и доп. с Решение № 10-144 от 19.12.2012 г., изм. с Решение № 5-85 от 02.09.2013 г., доп. с Решение № 5-87 от 02.09.2013 г., изм. и доп. с Решение № 1-5 от 17.02.2015 г., изм. и доп. с Решения № 3-42 и № 3-43 от 25.06.2015 г., изм. и доп. с Решения № 4-68 от 17.08.2015 г.

От административната преписка по приемане на оспореното решение се установява, че са спазени изискванията на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от Закона за местно самоуправление и местна администрация. Наредбата е приета на валидно правно основание - чл. 8 от Закона за общинската собственост и чл. 21, ал. 2 от Закона за местно самоуправление и местна администрация.

Протестираните разпоредби от Наредбата са със следното съдържание:

• Чл. 15, ал. 1 от Наредбата гласи: "Части от имоти, публична общинска собственост, с изключение на обектите, подлежащи на концесиониране, могат да се отдават под наем след решение на общинския съвет, за срок до 5 години".

-Чл. 55, ал. 2 от Наредбата гласи: "Правото на строеж се учредява безсрочно или за определен срок".

По оспорения текст на чл. 15, ал. 1 от Наредбата, касационната инстанция счита, че изводите на съда противоречат на закона и по-конкретно на разпоредбата на чл. 14, ал. 7 от Закона за общинската собственост /ЗОС/. Съгласно тази разпоредба, свободни имоти или части от тях - публична общинска собственост, могат да се отдават под наем за срок до 10 години при условията и по реда на ал. 2 след решение на общинския съвет. Законът урежда по един и същ начин отдаването под наем на имоти, публична общинска собственост, независимо дали се отнася до цели имоти или до части от тях. Не е ясно по какви причини общинската наредба урежда реда за отдаване под наем само на части от имоти, публична общинска собственост, и то за срок, различен от законоустановения. Съгласно чл. 8 от Закона за нормативните актове, всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда, съобразно нормативните актове от по-висока степен, неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Законът категорично определя максималния срок, за който е възможно сключването на договор за наем за този вид общински имоти. В този смисъл не са налице законодателно неуредени обществени отношения, които да налагат приемането на посочената разпоредба. Дори и да се приеме такава разпоредба, тя трябва да е съобразена с нормативния акт от по-висока степен. Общинският съвет няма правомощие да променя законоустановения срок, като го намалява. Въпреки че определеният от общинския съвет срок е в границите на общия 10-годишен срок, посочен от закона, с оспорената разпоредба общинският съвет е определил нов, по-кратък срок за договорите за наем и поради това неговата разпоредба не е съобразена със закона. Не може да се приеме за основателен довода на съда, че срокът е в интерес на населението на общината. Ограничаването на правото на всяко физическо или юридическо лице да сключи договор за наем за общински имот за период от 5 г. до 10 г., е незачитане на гарантирано от закона право. Общинският съвет има възможност да сключва договори с различна продължителност на срока в рамките на 10 годишния законов срок, но преценката за всеки договор трябва да е конкретна. С оглед на това решението в тази част, следва да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество с отмяна на оспорената разпоредба на чл. 15, ал. 1 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество в община Т.

По отношение на оспорената разпоредба на чл. 55, ал. 2 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество в община Т., касационната инстанция намира решението за правилно. Касационната инстанция споделя изводите на административния съд, че разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от Наредбата се основава на разпоредбата на чл. 37, ал. 3 ЗОбС, касаеща учредяването на право на строеж за определен срок, и на разпоредбата на чл. 65 от ЗС, която урежда учредяването на безсрочно право на строеж. Разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от Наредбата урежда учредяването на право на строеж в двете му хипотези-срочно и безсрочно. Поради това съпоставянето на тази разпоредба е с посочените по-горе законови норми. Не може разпоредба, касаеща учредяването на право на строеж, да бъде сравнявана със законова разпоредба, касаеща погасяването на правото на строеж, каквато е нормата на чл. 67 от Закона за собствеността. В общинската Наредба не се съдържа разпоредба, уреждаща хипотеза на погасяване на неупражнено в пет годишен срок право на строеж. Поради това на общо основание приложима е нормата на чл. 67 ЗС. Решението в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,