Решение № 15886 от 22.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5457/2009 г.

Решение № 15886 от 22.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5457/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Анна Георгиева - гражданка на Украйна, живуща в гр. Варна, ж. к. "Възраждане", бл. 48, ет. 3, ап. 24, подадена срещу решение № 160 от 09.02.2009 г., постановено по адм. дело № 2336 от 2008 г. по описа на Варненския административен съд. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения, че противоречи на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 145, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 46, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), образувано по жалба на чуждата гражданка, е упражнил контрол за законосъобразност на заповед № 770 от 06.04.2007 г. на заместник-директора на НС "Полиция" - МВР, и на директора на ОД "Полиция" - гр. Варна, за отнемане на правото на постоянно пребиваване в Република България на чужденец. Преценявайки законосъобразността на обжалваната административна заповед на основанията за отмяна, поддържани от оспорващата, въз основа на представените от страните писмени доказателства и приложимия закон, съдът е приел, че заповедта е законосъобразна на всички основания по чл. 146, ал. 1 от АПК. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. От приложените към административната преписка писмо до Национална служба "Полиция" - дирекция "Миграция", и писмо с рег. № ХВ-4997 от 14.08.2008 г. на Дирекция "Миграция" е видно, че при извършената проверка в информационните масиви на МВР относно пребиваването на Анна Георгиева е установено, че лицето не е пребивавало в държавата през предходната 2006 г., т. е. не е изпълнено изискването на чл. 26, ал. 2 от ЗЧРБ чужденецът да е пребивавал на територията на Република България най-малко 6 месеца и един ден. Доказателства са събрани редовно в производство пред административния орган и на основание чл. 171, ал. 1 от АПК те имат доказателствена сила и пред съда. Данните за пребиваването на чуждата гражданка в страната през предходната 2006 г. не са оспорени пред съда от жалбоподателката, която е поддържала като основание за отмяна субективни и обективни причини, за да не може да пребивава в страната, които не са преценени обективно от административния орган при издаването на заповедта. При установените обстоятелства по административния спор правният извод на съда, че жалбата е неоснователна, е обоснован и законосъобразен. Обосновано съдът е приел за установено, че обжалваната административна заповед се основава на действителни факти, които са от значение за случая, и административният орган законосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 26, ал. 2 във вр. с чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ за отнемане на правото на пребиваване на жалбоподателката в Република България. Тези законови разпоредби са императивни и административният орган действа като обвързана администрация при издаване на заповедта, както е приел и съдът. Административният орган не следва да преценява и обсъжда причините (основателни или неоснователни), поради които чужденецът не е могъл да пребивава на територията на страната. Административният орган прави не преценка, а проверка дали са налице условията и предпоставките, визирани в хипотезата на правната норма, и действа по нормативно предписания му начин - да издаде посочената от закона административна заповед по чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,