Решение № 6126 от 8.6.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Сто Експорт" ЕООД срещу решение 6122/24.10.2022 г., постановено по адм. д. 413/2022 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на "Сто Експорт" ЕООД срещу ревизионен акт Р-22221020006279-091-001/23.08.2021 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, потвърден с решение 1739/12.11.2021 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София, с който на "Сто Експорт" ЕООД допълнително е начислен ДДС в размер на 11 592, 22 лв. за данъчен период м.08.2022 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира възнаграждение за юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Със заповед за възлагане на ревизия Р-22221020006279-020-001/15.10.2020 г., издадена от началника на сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" в ТД на НАП София, е възложено извършването на ревизия на "Сто Експорт" ЕООД за определяне на задълженията му по ЗДДС за данъчни периоди от 01.08.2020 г. до 31.08.2020 г., като е била изменена със заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия Р-22221020006279-020-005/21.10.2020 г., със заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия Р-22221020006279-020-003/25.11.2020 г., със заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия Р-22221020006279-020-004/18.12.2020 г., като е включено и определянето на задължения по ЗДДС на дружеството за периода от 01.09.2020 г. до 30.11.2020 г. На ревизираното лице, в съответствие с чл. 113, ал. 2 от ДОПК, са връчени екземпляри от заповедите за възлагане на ревизия. Със заповедта за възлагане на ревизия, в съответствие с чл. 113, ал. 1 от ДОПК, са определени данните за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2-5 от ДОПК, ревизиращите органи по приходите, срокът за извършване на ревизията. В хода на ревизията са извършени процесуални действия, които са описани в ревизионния доклад и в ревизионния акт. Изготвен е ревизионен доклад Р-22221020006279-092-001/16.07.2021 г., същият е връчен на ревизираното лице, съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт Р-22221020006279-091-001/23.08.2021 г. В хода на ревизионното производство е установено, че основен предмет на дейност на дружеството е търговия с интериорни и входни врати, като през ревизираните периоди дружеството е декларирало продажби към контрагенти от Европейския съюз Република Австрия, Република Румъния и Република Италия. Поради това доставките са разгледани като ВОД по смисъла на чл. 7 ЗДДС. Констатирано е, че за ревизирания период основен доставчик на стоките предмет на ВОД е "Монарх 96" ЕООД, който от своя страна ги е закупувал от "Изток Инвест 3000" ЕООД. Спедицията към клиентите на ревизираното лице е осъществявана от прекия доставчик за сметка на ревизираното лице, като за целта са ползвани наети от "АБЦ България" ЕООД товарни автомобили. От задълженото лице са представени писмени доказателства, които след анализ от страна на органите по приходите са намерили отражение при формиране на правните изводи и основанията за облагане в ревизионния доклад и в ревизионния акт. За удостоверяване на ВОД са представени инвойс/фактури, международни товарителници, писмени потвърждения от получателите по доставките и документи за счетоводното отразяване на стопанските операции. Установено е, че плащанията по доставките към L. CAR PROFESIONAL S. R. L. са извършени в брой, за което са приложени фискални бонове. Плащанията от FEREASTRA ASO G. S. R. L. са извършени по банков път. На основание чл. 45 ДОПК са извършени насрещни проверки на прекия доставчик и превозвач - "Монарх 96" ЕООД, на предходния доставчик - "Изток Инвест 3000" ЕООД и на наемодателя на превозните средства - "АБЦ България" ЕООД. Резултатите са обективирани в съответните протоколи за извършени насрещни проверки. Въз основа на представените от тях документи е формиран извод, че издадените от дружествата фактури документират реални доставки на стоки. Независимо от това е прието, че са налице основания за извършване на корекции на декларираните от ревизираното дружество резултати по ЗДДС, тъй като румънските дружества L. CAR PROFESIONAL S. R. L. и FEREASTRA ASO G. S. R. L. не са отчели получени доставки на стоки от "Сто Експорт" ЕООД. В тази връзка е изпратена молба за административно сътрудничество до приходната администрация на Република Румъния в съответствие с чл. 7 от Регламент /ЕС/ 904/2010, изготвена от български орган по приходите за L. CAR PROFESIONAL S. R. L. Получен е отговор, в който българските данъчни власти са уведомени, че чуждестранният търговец отрича да е извършвал сделки със "Сто Експорт" ЕООД. В отговора е посочено, че в съответствие с писменото изявление на управителя на румънското дружество, приложените при обмена на информация фактури имат различен печат по форма и съдържание от тези на компанията, а подписът не принадлежи на никой от служителите на предприятието. При така установеното органите по приходите са счели, че по отношение на доставките към L. CAR PROFESIONAL S. R. L. и FEREASTRA ASO G. S. R. L липсват доказателства, че стоките са транспортирани извън територията на Република България и са предмет на ВОД към посочените румънски дружества. При констатираните разплащания е прието, че "Сто Експорт" ЕООД е извършило облагаеми доставки на стоки по посочените в ревизионния доклад общо 19 на брой фактури на стойност 57 961, 08 лв., които не могат да се определят като ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС и същите следва да се третират като такива с място на изпълнение на територията на страната, като съответно да се обложат с 20 % ставка на данъка на основание чл. 86, ал. 2, във връзка с чл. 66, ал. 1 ЗДДС. Вследствие на тези изводи са извършени корекции и на ревизираното лице е начислен допълнително ДДС в общ размер на 11 592 22 лв. за данъчните периоди от м.08.2020 г. до м.10.2020 г. върху данъчните основи на издадените към L. CAR PROFESIONAL S. R. L. и FEREASTRA ASO G. S. R. L фактури. Ревизионният акт е обжалван по административен ред пред по-горестоящия административен орган, който го е потвърдил с решение 1739/12.11.2021 г. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на ревизионния акт, той е потвърден с решение 6122/24.10.2022 г. на Административен съд София град, постановено по адм. д. 413/2022 г. Съдът е приел, че за да се приеме, че са осъществени вътреобщностни доставки на стоки за други държави членки на Европейския съюз, е необходимо доставчикът да представи обективни доказателства, установяващи по безспорен начин, че доставената от него стока действително е превозена извън територията на Република България и фактически е доставена на получателя на доставката. При наличие на противоречиви данни в тежест на оспорващия е задължението да установи несъмнено с други допустими доказателства и доказателствени средства, че стоките действително са напуснали пределите на страната. В случая това не е направено. Документите, които удостоверяват извършването на доставката са посочени в чл. 45, т. 1 и т. 2 ППЗДДС - документ за доставката фактура, в която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава-членка, под който номер му е извършена доставката, и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. Останало е недоказано обстоятелството, че посочените в представените фактури стоки са изпратени или транспортирани в друга държава членка и че вследствие на това изпращане или транспортиране, тези стоки са напуснали физически територията на Република България. Решението е правилно. При правилно установени факти, първоинстанционният съд е формирал правилни правни изводи. С решение 6122/24.10.2022 г., постановено по адм. д. 412/2022 г. по описа на Административен съд София град, е отхвърлена жалбата на "Сто Експорт" ЕООД срещу ревизионен акт Р-22221020006279-091-001/23.08.2021 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, потвърден с решение 1739/12.11.2021 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София. Предметът на спора е свързан с реалността на осъществената вътреобщностна доставка, като с оглед на това съдържание на спора и установяването на неговия предмет се обосновава с анализ на събраните по делото доказателства и приложимите правни разпоредби. С оглед определения предмет на спора, решаването на същия се обуславя не само от приложимостта на съответните разпоредби на ЗДДС чл. 7, чл. 51 и сл. от ЗДДС (облагане на вътреобщностните доставки), на ППЗДДС в приложимите му за процесните периоди редакции на чл. 45 (удостоверяване наличието на обстоятелства за вътреобщностните доставки), но и от разпоредбите на Директива 2006/112, от разпоредбите на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, както и от мотивите, съдържащи се в решения на Съда на Европейските общности (решение по дело С-409/2004 г., решение по дело С-146/2005 г., решение по дело С-273/2011 г., решение по дело С-430/2009 г., решение по дело С-492/2013 г., решение по дело С-285/2009 г. и решение по дело С-184/2005 г.). При съобразяване на мотивите на посочените решения, настоящата инстанция несъмнено също така съобразява обстоятелството, че същите са постановени при фактическа обстановка, която не може да се определи като абсолютно идентична на процесната, както и с обстоятелството на евентуално неточно посочена в тези решения фактическа обстановка, доколкото Съдът на Европейския съюз не може да установява фактическата обстановка по поставеното преюдициално запитване, по което се произнася, с оглед на обстоятелството, че същата тази фактическа обстановка е установена и подлежи на установяване от запитващата юрисдикция. Настоящата съдебна инстанция избира подхода на първоначален анализ на посочените правни норми и мотиви на решения на Съда на Европейския съюз с оглед на необходимостта от установяване първо на съдържанието на приложимите правни норми и след това установяване на съответствието на същите и приложимостта им по отношение на събраните по делото доказателства. Този подход се налага с оглед на обстоятелството, че както се посочи по-горе в мотивите на това решение спорът между страните е както по отношение на фактите, така и по отношение на правото. Така определеният предмет на спора се очертава от настоящата инстанция с оглед на събраните в хода на съдебното производство доказателства, с оглед на изявленията на страните в съдебните заседания, с оглед на съдържанието на представените по делото писмени бележки от процесуалните представители на двете страни, с оглед на констатациите, съдържащи се в ревизионния доклад, установяванията, съдържащи се в ревизионния акт и съдържанието на решението на решаващия административен орган. Така очертаният предмет на спора следва да даде отговор на основното обстоятелство дали от страна на "Сто Експорт" ЕООД е била извършена вътреобщностна доставка на посочените във фактурите стоки за Република Румъния, или пък е налице доставката на стоки на територията на Република България, в който случай за същите е следвало да се начисли съответно ДДС на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, както са сторили и органите по приходите. Изясняването на посочените въпроси, така, както е очертан предмета на спора ще бъде извършено в посочения хронологичен ред. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява издаването на процесните фактури от жалбоподателя в полза на дружеството от Република Румъния. Като доказателства по спора са представени и международни товарителници. Съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗДДС облагаеми с нулева ставка на данъка са вътреобщностните доставки по чл. 7, с изключение на освободените вътреобщностни доставки по чл. 38, ал. 2 (процесните доставки не са сред тези по чл. 38, ал. 2). Съгласно чл. 53, ал. 2, т. 1 от ЗДДС документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностната доставка, се определят с правилника за прилагане на закона, а съгласно чл. 53, ал. 2, т. 2, документи за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, определени с Регламент за изпълнение ЕС 2018/1912 на Съвета от 4 декември 2018 г. за изменение на Регламент за изпълнение ЕС 282/2011 по отношение на някои освобождавания при вътреобщностни сделки, или определени с правилника за прилагане на закона, Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗДДС вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Предпоставките за приложимостта на посочения текст са наличието на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика или пък на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, като получателят на стоките следва да бъде регистрирано лице за целите на ДДС в друга държава членка. Във връзка с приложимостта на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС е и чл. 45 от ППЗДДС регламентиращ документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностната доставка на стоки. Съгласно посочения текст, в приложимата му редакция към момента на извършване на процесните доставки, и съобразно обстоятелството, че за процесния случай не е налице вътреобщностна доставка по чл. 7, ал. 4 от закона и доставчикът не е физическо лице, което не е едноличен търговец и не е регистрирано по закона, за доказване на вътреобщностна доставка на стоки доставчикът следва да разполага със следните документи - документ за доставката - фактура за доставката, в която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката, документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, когато не прилага презумпцията по чл. 45а от Регламент за изпълнение ЕС 2018/1912 на Съвета от 4 декември 2018 г. за изменение на Регламент за изпълнение ЕС 282/2011 по отношение на някои освобождавания при вътреобщностни сделки, транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество; транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика. В процесния случай ревизираното лице е закупувало от "Монарх 96" ЕООД, а то от своя страна от предходен доставчик - "Изток Инвест 3000" ЕООД. Превозът е осъществяван от "Монарх 96" ЕООД с наети от "АБЦ България" ЕООД транспортни автомобили, за което по делото са представени договори и приемо-предавателни протоколи, съдържащи описание посредством регистрационните номера на превозните средства. Според обясненията на спедитора дружеството е осъществило продажби към "Сто Експорт" ЕООД, за което са приложени фактури и приемо-предавателни протоколи за предадените стоки. Управителят на "Монарх 96" ЕООД посочва, че продажбите и извършения транспорт към ревизираното лице се получават директно от клиентите на "Сто Експорт" ЕООД от складовете на "Монарх 96" ЕООД, където те се и съхраняват. За доставените стоки на крайните клиенти на "Сто Експорт" ЕООД доставчикът издава фактури за продадените стоки и извършения транспорт на "Сто Експорт" ЕООД. След като е безспорно, че транспортът е за сметка на доставчика ревизираното лице, то по аргумент от чл. 53, ал. 2 ЗДДС, вр. чл. 45, т. 2, б "б" ППЗДДС, необходимото доказателство за експортиране на стоката до територията на друга държава членка е транспортният документ. Такива са представени в ревизионното производство, заедно с потвърждения за получаване, но настоящият съд намира, че тяхната вярност е опровергана от останалите доказателства, събрани от ревизията, включително и от получената по линия на международния обмен информация, съгласно която румънският контрагент L. CAR PROFESIONAL S. R. L. отрича да е имал каквито и да било търговски взаимоотношения с дружеството "Сто Експорт" ЕООД. В тази връзка следва да преценят и представените международни товарителници с оглед на това дали същите могат да послужат като годно доказателство за осъществени вътреобщностни доставки и конкретно да удостоверят получаването на стоките на територията на друга държава-членка (а не простото им предаване на превозвача), което е сторил и първоинстанционния съд. Следва да се съобрази и характера, предназначението, както и доказателствената сила, които притежава международната товарителница в контекста на регламентацията в Закона за автомобилните превози и Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки. Съгласно чл. 49 от Закона за автомобилните превози, с договор за автомобилен превоз на товари превозвачът се задължава срещу заплащане да превози с превозно средство до определено местоназначение товар, който изпращачът му предава. Съобразно чл. 50 договорът за превоз се установява с товарителница, като действителността на договора за превоз не зависи от издаването, редовността или изгубването на товарителницата. По силата на чл. 61 товарителницата удостоверява условията на договора и получаването на товара от превозвача до доказване на противното. Идентични са и разпоредбите на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки. Съгласно чл. 4 от Конвенцията договорът за превоз се установява с товарителница. Липсата, нередовността или загубата на товарителницата не засягат нито съществуването, нито действието на договора за превоз, който остава подчинен на разпоредбите на тази конвенция, а съобразно чл. 5 товарителницата се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани от изпращача и от превозвача. Тези подписи могат да бъдат отпечатани или заменени с печатите на изпращача и превозвача, ако това се разрешава от законодателството на страната, в която се изготвя товарителницата. Първият екземпляр се предава на изпращача, вторият придружава стоката, а третият се задържа от превозвача. Освен това, съгласно чл. 9, т. 1 от Конвенцията товарителницата удостоверява, до доказване на противното, условията на договора и получаването на стоката от превозвача. Следователно като документ, удостоверяващ само и единствено (и то с оборимата презумпция) получаването на стоката от превозвача, товарителницата не представлява доказателство за преминаване на собствеността от доставчика на получателя на стоката, като същата съобразно посочените текстове не представлява доказателство за обстоятелството, че стоката е била получена от получателя. Доказателствената стойност на товарителницата се ограничава до доказване на обстоятелството, че стоката е била предадена на превозвача, от което следва, че съобразно приложимите норми, както на Конвенцията, така и на ЗАвтПр, същата не би могла да представлява доказателство за получаване на стоката от лицето, за което е била предназначена. При така установеното и при съдържанието на нормата на чл. 45, т. 2, б. "б", която въвежда задължение за наличието на транспортен документ, който да удостоверява, че стоката е била получена на територията на друга държава членка, представената международна товарителница не би могла да се определи като доказателство за осъществени вътреобщностни доставки. Същата, обаче би могла да се определи като такова доказателство при условието на попълване на съответните реквизити от международната товарителница, а именно с посочване на точното място на разтоварване, часа на пристигане на стоките и с полагането на подпис и печат на получателя. В процесния случай всички представени международни товарителници са еднотипни и без серийни номера. В тази връзка съдът съобразява, че образецът на международната товарителница представлява комплект от седем с еднаква поредна номерация части. Предназначението на отделните екземпляри е: част 1: Оригинал, отпечатан в червен цвят, който се предава на изпращача след сключване на превозния договор; част 2: Отпечатана в син цвят, която се предава на получателя след съответната заверка от негова страна; част 3: Отпечатана в зелен цвят, която остава в превозвача след приключване на превозния договор. Правилни са изводите на първоинстационния съд, че липсата на поставени статистически номера върху товарителниците индикира, че същите са изготвени единствено за целите на формалното документиране и доказване на ВОД, без действително да е осъществявано трансгранично движение на стоки. Освен това, следва да се съобрази и обстоятелството (правилно установено от административната инстанция), че от данните в представените международни товарителници не може да се установи мястото на получаване на стоките (точен адрес и склад на клиента). Посочено е единствено град и държава "Bucuresti, Romania". Видно от вписванията в клетки 23 и 24, няма данни за лицата, които са предали, а също така и за лицата, които са приели стоките. Необходимото съдържание на товарителницата е очертано в чл. 6, т. 1 от Конвенцията, а с оглед приложените към преписката международни товарителници, същите не отговарят на тези изисквания. При тази непълнота представените транспортни представляват доказателство само за обстоятелството, и то оборимо, че стоките са били предадени на превозвач, но не и, че същите са получени на територията на друга държава-членка. Поради оборимостта на установената в чл. 9 от Конвенцията презумпция, фактът на получаването на стоките винаги следва да бъде предмет на проверка на база съвкупен анализ на всички събрани доказателства. Именно в този аспект верността на процесните международни товарителници се опровергава по делото. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че в хода на ревизията превозвачът не е представил убедителни доказателства за извършения транспорт: пътни листове с вписан маршрут България - Румъния, отчет на водача за резултатите от осъществената командировка, нито доказателства за извършени разходи във връзка с транспорта - заплатени пътни и магистрални такси, разходи за гориво, за паркинги. При този извод се поставя въпросът за добросъвестността на ревизираното лице и доколко той е взел всички разумни мерки в рамките на своите възможности, за да се увери, че осъществените от него ВОД не го довеждат до участие в измама /виж решението на СЕС по делото Teleos, т. 68/. Изричното изявление на управителя на L. CAR PROFESIONAL S. R. L., че не е имал търговски взаимоотношения с дружеството "Сто Експорт" ЕООД, и че никога не е сключвал сделки с него, както съставените идентични международни товарителници без статистически номера и потвърждения, изключват добросъвестността на Сто Експорт ЕООД при осъществяването на процесните операции. Наличието на вътреобщностна доставка е съществено разколебано и оборено от информацията, получена от компетентните органи от Република Румъния. Изводите си настоящата съдебна инстанция съобразява както с установената по делото фактическа обстановка, така и при съобразяване на обстоятелството, че вътреобщностното придобиване (доставки) на стоки е въведено с директива 91/680. Oбщностният законодател създава посредством дял XVIa от Шеста директива преходен режим на данъчно облагане на търговския обмен между държавите-членки, основан върху установяването на ново данъчно събитие, а именно вътреобщностното придобиване на стоки (от седмо до десето съображение от Директива 91/680). В това отношение се налага изводът, че вътреобщностната доставка на стока и вътреобщностното придобиване представляват в действителност една и съща икономическа операция, въпреки че последната създава различни права и задължения както за страните по сделката, така и за данъчните органи на съответните държави-членки. Така всяко вътреобщностно придобиване, обложено в държавата-членка, в която пристигат изпратените или превозените на територията на Общността стоки по силата на член 28а, параграф 1, буква а), първа алинея от Шеста директива, съответства на освободена доставка в държавата-членка, в която започва посоченото изпращане или превозване, в изпълнение на член 28в, А, буква а), първа алинея от същата директива. От това следва, че освобождаването на вътреобщностна доставка, съответстваща на вътреобщностно придобиване, позволява да се избегне двойното данъчно облагане, а следователно и нарушаването на принципа на данъчен неутралитет, присъщ на общата система на ДДС. В тази връзка в поредица от свои решения съдът на Европейския съюз е установил дали член 28а, параграф 3, първа алинея и член 28в, А, буква а), първа алинея от Шеста директива, предвид термина "изпратен(и), употребен в тези две разпоредби, следва да се тълкуват в смисъл, че вътреобщностното придобиване на стока е осъществено и освобождаването на вътреобщностната доставка става приложимо, само когато правото да се разпорежда като собственик със стоката е прехвърлено на получателя на доставката и доставчикът докаже, че стоката е изпратена или превозена в друга държава-членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на доставката. Настоящата съдебна инстанция съобразява и обстоятелството, че условията, които трябва да са изпълнени, за да може дадена операция да не бъде определена като вътреобщностно придобиване и да бъде обложена с ДДС, са посочени в член 2 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност. Освен посочените в параграф 1, буква i) от този член условия, които уточняват качеството на продавача и на получателя на доставката, член 20, първи параграф определя вътреобщностното придобиване като придобиването на правото на разпореждане като собственик на движима материална вещ, изпратено или превозено до лицето, придобиващо стоките от или от името на продавача, или от лицето, придобиващо стоките в държава-членка, различно от тази, в която е започнало изпращането или превоза на стоките, като по този начин поставя вътреобщностното придобиване в зависимост от две условия, а именно, от една страна, прехвърлянето на получателя на доставката на правомощието да се разпорежда като собственик с дадена движима вещ, и от друга страна, изпращането или превозването на тази вещ до получателя на доставката от продавача или от получателя на доставката или за тяхна сметка към държава-членка, която не е държавата-членка, от която се изпращат или превозват стоките. Операцията, която съответства на вътреобщностното придобиване, тоест вътреобщностната доставка, е освободена от ДДС, ако отговаря на условията, посочени в член 138, параграф 1 от директивата. За разлика от условията, посочени за вътреобщностното придобиване, тази разпоредба предвижда, че за да могат да бъдат освободени като вътреобщностната доставка, стоките следва да бъдат изпратени или превозени извън съответната им територия, но в рамките на Общността, тоест че изпращането или превозването следва да се извърши от държава-членка, която е част от територията на Общността, където действа общата система на ДДС, до друга държава членка на Общността. От представените доказателства по спора се установява, че първото условие, отнасящо се до вътреобщностното придобиване, а именно прехвърлянето на правомощието за разпореждане със стоката като собственик е изпълнено, доколкото стоката е предадена на превозвача. Страните, обаче спорят по отношение на второто условие, на което е подчинено едно такова придобиване. Спорът е по отношение на обстоятелството дали действително процесните стоки са напуснали физически територията на Република България. В тази връзка настоящата съдебна инстанция споделя напълно мотивите, съдържащи се в решението на съда на Европейския съюз по дело С-409/2004 г., съгласно чиито мотиви изразът, употребен в член 28в, A, буква a), първа алинея от директива 77/388/ЕИО от 17 май 1977 г. за хармонизиране на законодателството на държавите-членки във връзка с данъците върху оборота обща система на данък върху добавената стойност: единна данъчна основа, на който съответства чл. 2, параграф 1, б. i) от директива 2006/112, предполага стоките действително да са напуснали държавата-членка на доставката. При наличието обаче на множество възможни буквални тълкувания на дадено понятие, за да се определи значението му, следва да се прибегне до контекста, в който то се вписва, като се отчитат целите и смисъла на Шеста директива. От целта, преследвана с предвидения в дял XVIа от Шеста директива преходен режим, а именно прехвърлянето на данъчния приход в държавата-членка, в която се извършва крайното потребление на доставените стоки (решение по дело E. H. E., точка 40), следва, че този режим е създаден, за да регулира по-конкретно вътреобщностното движение на стоките. Като замества системата на внос и износ между държавите-членки, този режим ясно се разграничава от режима, уреждащ осъществяваните на територията на страната операции. Предварителното условие за прилагането на такъв режим е вътреобщностния характер на дадена операция, и по-конкретно физическото движение на стоки от една държава-членка до друга. Всъщност това условие, свързано с преминаването на граници между държавите-членки, е съставен елемент на дадена вътреобщностна операция, който я отличава от осъществяваната на територията на страната. Също така настоящата съдебна инстанция съобразява и обстоятелството, че е уместно да се отбележи, че от практиката на Съда на Европейския съюз следва, че задължение на данъчната администрация да извършва проучване, за да установи намерението на данъчнозадълженото лице, би било в противоречие с целите на общата система на ДДС да се гарантира правната сигурност и да се улеснят присъщите на прилагането на ДДС действия чрез отчитането на обективния характер на съответната операция, освен в изключителни случаи (решение от 6 април 1995 г. по дело BLP G., C-4/94, точка 24, както и решение по дело O. и др. и решение по дело K. и R. R., точка 42). В процесния случай това е било сторено от българската данъчна администрация, като в хода на административното производство е била открита административна процедура за обмен на информация между компетентните органи на Република България и Република Румъния съгласно чл. 7 от Регламент (ЕС) 904/2010 на Съвета. Съгласно получения отговор от данъчната администрация на Република Румъния румънският контрагент L. CAR PROFESIONAL S. R. L. отрича да е имал каквито и да било търговски взаимоотношения с дружеството "Сто Експорт" ЕООД. Именно тази информация разколебава доказателствената сила на представените от Сто Експорт ЕООД документи, които имат и характера на частни такива. Тази съдебна инстанция съобразява и обстоятелството, че съгласно чл. 55, параграф 2 от Регламент (ЕС) 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност, получената информация по този регламент може да се използва с цел определяне на данъчната основа или за упражняване на административен данъчен контрол с цел определяне на данъчна основа. Съгласно чл. 55, параграф 5, освен това информацията може да се използва при съдебни производства, които могат да доведат до налагане на санкции, образувани по повод нарушение на данъчното законодателство. Съгласно чл. 56 от регламента доклади, декларации и други документи, или заверени копия, или извлечения от тях, получени от служителите на запитания орган и предадени на запитващия орган, в рамките на предвиденото в настоящия регламент съдействие, могат да се използват като доказателства от компетентните органи на запитващата държава членка на същото основание като подобни документи, предоставяни от друг орган на същата държава. Тази съдебна инстанция съобразява и мотивите, съдържащи се в решение на Съда на Европейския съюз по дело С-285/09, в които се посочва, че при особени случаи, при които въпреки взаимната помощ и административното сътрудничество между данъчните органи на съответните държави членки има основателни причини да се предполага, че в държавата членка по местоназначение може да не бъде платен ДДС за вътреобщностното придобиване, което съответства на посочената доставка, държавата членка, от която се изпращат или транспортират стоките, по принцип е длъжна да не допуска освобождаване в полза на доставчика и да задължи впоследствие да внесе данъка, за да се избегне опасността сделката да остане изцяло необложена. По отношение на принципа на данъчен неутралитет следва да се посочи, че той не е пречка доставчикът, който участва в измамата, да е длъжен да плати впоследствие ДДС за вътреобщностната доставка, която е извършил, доколкото участието му в измамата е решаващо обстоятелство, което трябва да се вземе предвид при преценката на пропорционалността на националната мярка. Посочва се също така, че данъчнозадълженото лице, което умишлено е участвало в данъчна измама и е застрашило функционирането на общата система на ДДС, няма право да се позовава на тези принципи. При съобразяването на тези обстоятелства следва извода за законосъобразност на решението на първоинстанционния съд. Искане за присъждане на разноски е направено от ответника, поради което на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да му се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1443, 30 лв. Искане за присъждане на разноски е направено от жалбоподателя по спора, но с оглед на изхода на спора, на него не се дължат разноски. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение