Решение № 7446 от 8.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5951/2007 г.

Решение № 7446 от 8.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5951/2007 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е образувано по направено искане от "Атур" ЕООД (в ликвидация) със седалище гр. Смолян, представлявано от ликвидатора Дойчин Терзийски, да бъде прогласена нищожността на заповед № РД-16-152 от 9.07.1993 г., издадена от министъра на търговията. В жалбата са развити съображения, че издателят на заповедта не е притежавал материалната компетентност да възстановява имущество на Районния кооперативен съюз (РКС) - гр. Смолян, на имуществото, описано в заповедта. Ответникът по жалбата - Министерството на икономиката и енергетиката, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Анна Мартулкова - Стоева, изразява становище за основателност на искането по подробно изложени мотиви в писменото становище, изпратено по делото. Заинтересованата страна - Районният кооперативен съюз - гр. Смолян, прави искане за оставяне без разглеждане на искането поради липса на правен интерес. Върховният административен съд - трето отделение, след като обсъди данните по делото и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: С посочената по-горе заповед министърът на търговията е постановил на основание § 1 от допълнителните разпоредби на Закона за кооперациите (отм.) и чл. 1, ал. 3 от ПМС № 192 от 1991 г. (отм.) да се върне на РКС - Смолян, от "Атур" ЕООД - гр. Смолян, одържавено и иззето с ПМС № 35 от 1959 г. имущество, представляващо недвижим имот с площ 4202 кв. м, парцел I, пл. № 1956 от кв. 124 по плана на кв. "Райково" - гр. Смолян.I. По допустимостта на искането: Съгласно разпоредбата на чл. 126 от АПК съдебните производства започват по искане на заинтересовано лице или прокурора в определените от АПК или друг закон случаи, като под понятието "заинтересовано лице" кодексът визира лица, чиито субективни права са засегнати от правния спор. Съгласно разпоредбата на чл. 126 от АПК това са лицата, които са адресати на административния акт или са били конституирани като страна в административното производство по издаване на административния акт. В случай, че не са били страни в административното производство по глава пета от АПК, то правният им интерес от съдебното оспорване би се обусловил от засягане на правната им сфера от издадения административен акт. В този случай съгласно разпоредбата на чл. 21 от АПК задължително изискване е наличието на непосредствено засягане на права, свободи или законни интереси или създаване на права или задължения. Непосредствената връзка между административния акт и правната сфера на лицето е тази, която обуславя и качеството му на заинтересовано по см. на чл. 126 от АПК за започване на съдебно производство. В конкретния случай заповедта на министъра на търговията - предмет на делото, по своята правна същност е административен акт - властническо волеизявление на оправомощен от закона административен орган, което се характеризира с отношения на власт и подчинение. Тя поражда права и задължения за точно определени лица, тъй като има конкретен адресат. Правен интерес от искането за обявяване на нищожността й може да се обоснове и с нормата на чл. 120 от Конституцията на Република България, тъй като е налице пряк и непосредствен интерес поради това, че с административния акт пряко и непосредствено са засегнати права или защитени от закона интереси на жалбоподателя.II. По основателността на искането: Преди всичко следва да се отбележи, че като предмет на делото е въведено искане за обявяване нищожност на заповед на министъра на търговията от 1993 година. В теорията на административното право липсва категорична дефиниция относно разграничителния критерий между нищожните и унищожаемите административни актове. При договорите противоречието със закона (материалната незаконосъобразност) винаги води до нищожност, докато при административните актове в някои случаи, в зависимост от тежестта на нарушението, порокът води направо до нищожност, но в други само до унищожаемост. Материална незаконосъобразност от степен, водеща до нищожност, ще бъде налице само когато сме изправени пред пълна липса на условията (предпоставките), визирани в хипотеза на приложима материалноправна норма, когато актът е изцяло лишен от законно основание, когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон и от нито един орган. В конкретния случай тези предпоставки са налице, защото заповедта е била издадена от министъра на търговията извън рамките на предоставените му правомощия със ЗК (отм.) и с чл. 1, ал. 2 от ПМС № 192 от 1991 г. (отм.). Съображенията за това са следните: Съгласно § 1, ал. 1 от ДР на ЗК (отм.) и чл. 1, ал. 1 ПМС № 192 от 1991 г. се възстановяват правата на съществуващите и възстановени кооперации върху тяхното иззето и одържавено имущество след 10 септември 1944 година. В конкретния случай тези изисквания не са били налице поради обстоятелството, че от представените в настоящото производства доказателства е видно, че РКС - Смолян, е бил регистриран с решение № 1181 от 31.05.1991 г. по ф. д. № 1 от 1991 година. Не може да бъде споделено твърдението, че РКС - Смолян, е бил вписан с решение № 1 от 8.08.1982 г. по ф. д. № 1 по описа на Районния съд - Смолян, тъй като такива доказателства не са представени по делото. Нещо повече, видно от съдебното удостоверение, издадено от този съд на 10.10.2008 г., фирмено дело с № 1 от 1980 г. не съществува вписано в описната книга. Това обстоятелство се потвърждава и от представения опис на фирмените дела за периода от 1971 до 1988 година. На второ място, не са били налице безспорни доказателства, че заявеното за връщане одържавено и иззето имущество е било собственост на РКС - Смолян. В тази насока следва да се вземат предвид представените актове - протоколи за завземане на отчуждени по регулация недвижими имоти и протоколи за оценка по реда на § 85 ЗПИНМ за имоти пл. № 1729, 1725, 1730 и др., въз основа на които може да се направи извод, че те не са били собственост на РКС - Смолян. Нещо повече, действително от приложените нотариални актове към искането до министъра на търговията за възстановяване на собствеността върху недвижимия имот липсва каквато и да било индентификация на същите - липсват посочени парцеларни или планоснимачни номера на всеки един от тях. В подкрепа на този извод е и представеният от МИЕ протокол № 08 (ДОК-590 на НИКК - МВР, за графологична експертиза върху нотариалните актове, представени по искането за издаване на заповедта - предмет на делото. От изложената дотук фактическа обстановка явно са налице посочените по-горе основания, въз основа на които да се обяви нищожност на заповед № РД-16-152 от 1993 г. на министъра на търговията. Що се отнася до другите доводи, изложени в искането, те се свеждат до незаконосъобразност на тази заповед и са извън предмета на спора, поради което не следва да се обсъждат в настоящото производство. Воден от изложеното и на основание чл. 172, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - трето отделение,