Решение № 5199 от 20.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4451/2025 г.

Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на Х. А. А., представен от адв. Милушева, срещу решение 2736/20.03.2025г. на Административен съд Хасково по административно дело 404/2025 г. Касаторът заявява общо трите категории основание за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Преобладаващата част от касационната жалба съдържа доводи за незаконосъобразност на оспорения пред първостепенния съд индивидуален административен акт в привръзка със заявено несъгласие с решаващия извод на съда, че този акт съответства на изискванията за законосъобразност. С характер на касационни оплаквания са доводите на касатора за опущения в познавателната дейност на съда, на която са основани установяванията за отсъствието на високо ниво на безогледно насилие на територията на страната му по произход. Търсената защита е за отмяна на обжалваното решение, а имплицитно и на решението на председателя на ДАБ към МС и връщане на преписката на административния орган. Ответникът касация - председателят на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата. С оспорения съдебен акт е отхвърлена жалбата на Х. А. срещу решение 1196/03.02.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет (ДАБ към МС), с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първостепенният съд е описал динамичния фактически състав по издаването на обжалвания административен акт. Приел е, че актът е издаден от компетентен административен орган, във формата за действителност и без при издаването му да са допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила, като актът е съобразен с материалния закон. Съдът е обсъдил предпоставките за предоставяне на търсената от А. международна закрила и е отрекъл те да са осъществени. По установяванията на инстанцията по същество Х. А. е регистриран като сирийски гражданин с постоянен адрес в Сирия, [населено място], обл. Хомс, [етническа принадлежност] по етнос, [вероизповедание], неженен. При проведеното с него интервю не се установило по отношение на него да е извършено преследването по чл. 8, ал. 1 ЗУБ в страната по произход. Причините за напускане на тази страна не сочели на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец. Основният посочен от кандидата за закрила мотив да я напусне били опасенията да не бъда призован от кюрдските сили или на служба в редовната армия. До напускането на Сирия живял в лагера за бежанци Алхамудли, където са останали родителите му, двамата му братя и пет сестри. В лагера нямало инциденти и сражения. Съдът е обсъдил промяната в обстановката в Сирия, след като я е напуснал жалбоподателя. Приел е, че не съществуват на причини за опасения от преследване в контекста на правилото на чл. 8, ал. 5 ЗУБ. Съдът се е позовал на Глава V В от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на ВКБООН, за да отрече на преследването за неизпълнение на задължението за военна служба характеристиките на преследване, което е основание за предоставяне на международна закрила. По мотивите на съдебния акт жалбоподателят не е заявил да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства от категорията на тези по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ смъртно наказание или екзекуция или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, а опасността от тежки посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ не съществува. Обсъдени са справки, изготвени от Дирекция Международна дейност към ДАБ, включително справки от 29.01.2025 г. и 03.02.2025 за констатации за възстановяване на дейността на 94 от общо 114-те подкрепяни от Върховния комисариат за бежанците на ООН обществени центрове в Сирия; за брой лица, осъществили контакт с тези центрове; за брой завърнали се в Сирия бежанци. Съдът е приел, че с оспорения акт не се нарушава забраната по чл. 4, ал. 3 ЗУБ. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. Касационният жалбоподател изразява несъгласие с фактическите изводи на съда, но не сочи нарушени процесуални, логически или опитни правила и доказателствените средства, засегнати от опорочена познавателна дейност. Само тогава оплакванията му биха се отнесли към съществените нарушения на съдопроизводствените правила и необосноваността като касационните основания за неправилност на съдебния акт. Заради забраната по чл. 220 АПК касационното съдебно производство не е средство за изправяне на процесуалните пропускания на пред инстанцията по същество. Процесуално задължение на чужденеца в извънсъдебната фаза на производството е да представи всички доказателства в подкрепа на молбата си за международна закрила (вж. чл. 63а, ал. 2 ЗУБ) без правото му да представя доказателства да е преклудирано до края на тази фаза. Израз на състезателното право в процеса е правото му като страна в производството по оспорване на решението на директора на ДАБ да посочи фактите, на които основава исканията си и да представи доказателства за тях (арг. чл. 8, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и чл. 150, ал. 2 АПК). Фактическите твърдения и доводи на касатора не се проверяват със средствата на инстанционния контрол, освен ако възсъздават такива от първоинстанционното производство и то като противовес на фактически изводи на съда, формирани в нарушение на процесуалните, логическите или опитните правила, само когато има въведени такива касационни основания. Тогава касационният съд може да поправи порочната познавателна дейност на първостепенния съд и да приеме различни от установените от този съд факти. Не се основава на информационни източници фактическият довод за достигнато в провинция Хомс, Сирия такова високо ниво на безогледно насилие, което да поставя в състояние на сериозна заплаха цивилно лице само с факта на присъствието му на тази територия. Без да се твърдят конкретни допуснати от първоинстанционния съд нарушения в процеса на доказване, касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на установените от този съд факти (чл. 220 АПК). Съобразен с материалния закон е подходът на съда за изследване в отношение на субсидиарност на мерките на международна закрила по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Отсъствието на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец е елемент от фактическия състав за предоставяне на хуманитарен статут (чл. 9, ал. 1 ЗУБ). В молбите на А. за предоставяне на международна закрила не се съдържа твърдение той да се опасява от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група (вж. чл. 8, ал. 1 ЗУБ) и това опасение да е в причинна връзка със ситуирането му извън страната, както и с невъзможността или отказа му да се ползва от закрилата на държавата на произхода или да се завърне в нея. На такива опасения не сочи и информацията, предоставена пред интервюиращия орган. Сведенията в интервюто са измежду източниците на информация за обстановката в държавата на произход на чужденеца (вж. чл. 63, ал. 2 ЗУБ). Неотносими към тази форма на международна закрила са опасенията, основани на състоянието на вътрешен въоръжен конфликт и възможността кандидатът за закрила да бъде призован като войник. Първостепенният съд е съобразил своеобразния прогресивен характер на материалноправната легитимация на търсещия международна закрила (арг. чл. 9, ал. 3 ЗУБ), като е включил в предмета на доказване актуалното състоянието на държавата по произход и след напускането ѝ от чужденеца по справките на Дирекция Международни дейности към ДАБ от 29.01.2025 г. и 03.02.2025 г. Съдът е обсъдил доводите на жалбоподателя за осъществяване на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут в контекста на разясненията от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на ВКБООН. По бежанската му история А. е лице избягващо военна служба, което не е само по себе си източник на основателен страх от преследване. Правилен е изводът на съда, че състоянието в държавата по произхода на А. не предполага реална опасност от тежко посегателство, като това по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, изразено в тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. . Отказът на председателя на ДАБ към МС да предостави на Х. А. международна закрила е законосъобразен, а съдебният акт за отхвърляне на оспорването срещу индивидуалния административен акт правилен. Дължимо е оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение