Решение № 12913 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10754/2017 г.

Решение № 12913 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10754/2017 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез процесуалния представител юрк. Л. Христова, против решение № 312/04.08.2017 г., постановено по адм. дело № 220/2017 г. на Административен съд Враца, с което, по жалба на Ц. Ц., е отменено Уведомително писмо изх. № 01-6500/10771 от 26 от 27.01.2017 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за неизпълнен ангажимент по мярка 214 "АЕП" от програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007 г. -2013 г. за кампания 2013 г по подадено заявление за финансово подпомагане и преписката е върната на касатора за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания. Релевирани се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че неправилно съдът е приел, че не е съобразил указанията, дадени в решение № 217 от 9.05.2014 г. по адм. д. № 91/2014 г. на Административния съд-Враца, оставено в сила с решение № 5997 от 25.05.2015 г. по адм. д. № 9070/2014 г. на Върховния административен съд III отд и тези, дадени в решение № 467 от 28.12.2015 г. по адм. д. № 530/2015 г. на Административен съд-Враца, оставено в сила с решение № 12216 от 11.11.2016 г. по адм. д. № 2120/2016 г. на Върховния административен съд, ІV отд. Твърди, че е съобразил указанията, въпреки че ги намира за несъответстващи на относимите разпоредби на закона, и излага подробни съображения по приложимите разпоредби на Наредба № 11 от 6 април 2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. на МЗХ и ЗПЗП. Моли ВАС да отмени решението и да остави в сила оспорения акт, както и да му присъди направените по делото разноски. В откритото съдебно заседание пред ВАС не изпраща процесуален представител. В писмена молба поддържа касационната жалба. Ответникът по касационната жалба- Ц. Ц. не изпраща представител, нито отговор на касационната жалба. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът е установил изцяло релевантната фактическа обстановка, която е обсъдил ведно с приложимото материално право и е извел законосъобразен извод за неправилност на оспореното писмо на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Намира освен това, че правилно първостепенният съд е приел, че основанието за отказ е изведено въз основа на същите факти и обстоятелства, въз основа на които административният орган е издал и предходните административни актове, отменени по адм. д. № 91/2014 г. на АС- Враца и адм. д. № 530/2015 г. на АС- Враца, във връзка с неочертаване на затревените площи. Счита, че са налице условията на чл. 177, ал. 2 от АПК, тъй като с решението по адм. д. № 91/2014 г. на АС- Враца и № 530/2015 г. на АС- Враца са дадени указания на административния орган по тълкуването и прилагането на закона за извършване на определени процесуални действия преди издаване на новия административен акт, които не са изпълнени. Освен това преразглеждането на оспорения административен акт е недопустимо по арг. от чл. 177, ал. 3 от АПК, а актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязлото в сила решение на съда са нищожни /арг. от чл. 177, ал. 2 от АПК/. Преценява, че като е приел, че административният орган не е изпълнил законовите си задължения да събере доказателства при новопроведеното административно производство, които да мотивират издаденото от него уведомително писмо и е отменил същото, като е върнал преписката на административния орган, първоинстанционният съд е постановил обоснован и мотивиран съдебен акт. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, поради което предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Ц. Ц., против Уведомително писмо изх. № 01-6500/10771 от 26 от 27.01.2017. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за неизпълнен ангажимент по мярка 214 "АЕП" от програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007 г. -2013 г., с което е отказано финансово подпомагане за кампания 2013 г. поради незаявени затревени площи в заявлението за подпомагане по чл. 2, ал. 1, т. 5, б. "а" от Наредба № 11/2009 г. Оспорващият земеделски производител възразил, че обжалваният административен акт е опорочен поради несъобразяване с указанията, дадени в решение № 467 от 28.12.2015 г. по адм. д. № 530/2015 г. на Административен съд-Враца, оставено в сила с решение № 12216 от 11.11.2016 г. по адм. д. № 2120/2016 г. на Върховния административен съд, ІV отд, както и че отново административният орган не е дал възможност на жалбодателя да отстрани допуснатите в заявленията му за подпомагане грешки и непълноти, която възможност е предвидена в разпоредбите на чл. 32, ал. 2 и ал. 4 от ЗПЗП и чл. 66 от Наредба № 11 и че отново административният орган не е извършил проверка налице ли са факти и обстоятелства, въз основа на които да се приложи основанието за отказ, посочено в отмененото в предходното административно дело уведомително писмо, но пък е въвел ново основание за отказ. Така обосновал допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби - отменителни основания по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК. От писмените доказателства по приложената административна преписка и тези, представени от страните, съдът приел за установено, че административното производство е образувано по подадено от жалбоподателя на 16.04.2013 г. заявление за регистрация с УИН 0610051350560 за подпомагане по схема НДЖ1 и приложил таблица за отглеждани 20 биволи. С уведомително писмо изх. № 01-6500/10771 от 09.12.2013 г. на Зам. изпълнителния директор на ДФ"Земеделие този ангажимент е прекратен, като писмото е отменено с влязло в сила решение по адм. д. № 91/2014 г. на АС Враца и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне с дадени указания да изясни конкретните факти и обстоятелства от значение за издаване на административния акт и да разпореди отстраняване на нередностите при въвеждане на данните на жалбодателя при подаване на заявлението му на 16.04.2013 г. С писмо от 01.09.2015 г. жалбодателят поискал да му бъде изплатена субсидията за 2013 г. - с оглед решението на АС Враца и ВАС. На основание същите доказателства, послужили за издаването на посоченото по-горе уведомително писмо, административният орган издал ново- с изх. № 01-6500/10771 от 07.09.2015 г., с което отново отказал финансово подпомагане за кампания 2013 г. с мотиви, че лицето е декларирало по-малък брой животни от вида "бивол" от одобрените за отглеждане и подпомагане и не е представило пред ДФ"Земеделие" документи, които да удостоверят липсата на животните. Това писмо е също отменено- с влязло в сила решение по адм. д. № 530/2015 г. на АС -Враца, потвърдено от ВАС, като преписката отново е върната на ответника за ново произнасяне с дадени указания да се изясни на какво се дължи несъответствието между декларираните животни и липсата на агроекологичен код при условие, че заявлението се попълва служебно от служител на администрацията на ответника и че липсват доказателства, които да установят изпълнение на указанията на съда, не са събирани допълнителни доказателства след връщане на преписката, които да изяснят всички факти и обстоятелства, свързани със спора, и най-вече липсват ли заявените в предходни години одобрени за субсидиране животни от типа "бивол". Съдът констатирал, че в мотивите към процесното-трето писмо, са повторени фактите, изложени в предходните две производства, с посочване, че при неясноти при подаване на заявлението жалбодателят е имал възможност да се обърне към Националната служба по съвети в земеделието- съгласно чл. 6, ал. 2 от Наредба № 5/27.02.2009 г., с оглед на което приел признание от страна на ответника на неизгодния за него факт, че неговите служители не са подпомогнали земеделския производител при оформяне на заявлението. Съобразил, че в отново постановения отказ от плащане са посочени други мотиви-незаявяване на затревени площи в заявлението за подпомагане, без осъществени действия за установяване с годни доказателствени средства на причината за неочертаване на затревените площи. Съдът преценил оспорения административен акт за издаден от компетентен орган - изпълнителния директор на ДФЗ, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП. По отношение на другите отменителни основания установил, че в уведомителното писмо било отразено, че е съобразено с посочените по-горе решения на АС-Враца и ВАС, но това не е така- предвид липсата на доказателства, дори твърдения от страна на административния орган за извършени допълнителни процесуални действия съобразно дадените му с последното отменително решение указания - да установи на какво се дължи несъответствието между декларираните животни и липсата на агроекологичен код / с оглед на това, че заявлението за подпомагане се попълва служебно от служител на неговата администрация/ и че именно след извършване на проверка в тази насока е следвало да се издаде нов акт /без посочените пропуски в предходния отменен/, т. е. налице ли са животните и кой не е попълнил агроекологичния код - заявяващото лице или оформящият заявлението служител. Приел, че съобразно отменителните решения административният орган е следвало да приеме, че това е непълнота на заявлението и да даде възможност на заявителя да я отстрани в определен срок и след това- ако жалбодателят не отстрани нередовността на заявлението си, може да издаде нов административен акт, като впише в него същото основание за отказ, каквото е вписал и в отменения акт, защото е доказал, че то е налице и не е отстранено след предоставена за това възможност. Приел, че при постановяване на процесното УП са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, тъй като е недопустимо, въз основа на същите факти и обстоятелства, съществували по време на издадените предходни уведомителни писма, и без събиране на нови, да се сочи ново основание за отказ. По тези съображения преценил оспореното уведомително писмо за незаконосъобразно и го отменил. Съобразно правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК върнал преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Постановеното решение е правилно. Наведеният довод в касационната жалба, че е налице съобразяване с указанията, дадени в решение № 217 от 9.05.2014 г. по адм. д. № 91/2014 г. на Административен съд-Враца, оставено в сила с решение № 5997 от 25.05.2015 г. по адм. д. № 9070/2014 г. на Върховния административен съд III отд и тези, дадени в решение № 467 от 28.12.2015 г. по адм. д. № 530/2015 г. на Административен съд-Враца, оставено в сила с решение № 12216 от 11.11.2016 г. по адм. д. № 2120/2016 г. на Върховния административен съд, ІV отд, както и със материалния закон, не намира опора в доказателствата по делото. Както е посочил ВАС в отменителното решение, при попълване на общото заявление за плащане на земеделския производител не е оказано съдействие от страна на служителите на общинската служба по земеделие, дължимо според чл. 6 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, в релевантната й редакция /ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 8.03.2013 г./ и че попълненото общо заявление за плащане е било непълно, като тази непълнота не е била констатирана към момента на приемане и въвеждане в системата на заявлението, а дори при административната проверка на данните, извършена на 16.04.2013 г., не са били открити несъответствия. Не е съобразено, че в случая твърдението, че Ц. Ц., че заради неоказано съдействие от страна на служителите в съответната общинска служба по земеделие, заявлението му е останало непопълнено, е прието от ВАС за съответстващо на данните по делото. Няма и съобразяване с мотивите на съда, че при извършената административна проверка по реда на чл. 65 от Наредба № 11 няма данни за спазване на изискването по ал. 2 на същата разпоредба, според която при извършване на административни проверки ДФЗ използва наличната в регистъра на БАБХ към датата на подаване на заявление от кандидата информация и че при установяване на несъответствие между декларирания брой животни и информацията в регистъра на БАБХ, ДФЗ изисква от земеделския стопанин всички необходими документи, които следва да бъдат представени в срока по чл. 59, от където следва, че и административната проверка е била извършена при съществено нарушение на административно производствените правила. Затова е обоснован изводът на съда, съобразно отменителните решения, че не може да се откаже финансово подпомагане само на базата на същите факти и обстоятелства, въз основа на които са издадени и предходните, вече отменени административни актове. Противно на твърдяното, административният орган е дължал съобразяване при повторното произнасяне за финансово подпомагане с указанията в отменителните, задължителни за него решения, предвид разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК. Наведеният довод в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на материалния закон е неоснователно. Противно на твърдяното в настоящата жалба, решаващият съд е съобразил изводите си с нормата на чл. 297 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, че влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Посочените по-горе категорично установени и относими към спора факти и обстоятелства налагат извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради което съдът правилно го е отменил и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК върнал преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания за съобразяване с указанията, дадени с предходните решения на АС -Враца и ВАС, а именно да се изяснят всички факти и обстоятелства, доказващи на какво се дължи несъответствието между декларираните животни и липсата на агроекологичен код в заявлението, като се вземе предвид, че заявлението за подпомагане се попълва служебно от служител на неговата администрация, и без въвеждане на нови основания за отказ от финансово подпомагане - при същите факти и обстоятелства. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение