Решение № 13004 от 2.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9580/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Агенция "Пътна инфраструктура", подадена чрез гл. юрк. Николов, срещу решение 10804/04.07.2024 г., постановено по адм. дело 628/2024 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за незаконосъобразност и неправилност се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът Община Божурище , чрез адв. Дончева и юрк. Кръстев, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост , но неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението като незаконосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна След извършената служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 АПК за допустимост на обжалваното решение настоящата инстанция констатира, че решението е недопустимо по следните съображенията: С обжалваното решение, на основание чл. 256 ал.3 във вр. ал.1 от АПК, първоинстанционният съд е осъдил настоящия касатор да извърши дължимите фактически действия /в рамките на нормативните си правомощия и оперативната си самостоятелност/ по изпълнение на задълженията си по чл. 19 ал.2 т.1 и т.3 от ЗП, относно осъществяването на поддръжката /ремонта/ на надлез при км33+710 и надлез при км38+200 на републикански първокласен път І - 8, като е определил двумесечен срок, считано от влизане в сила на решението. Прието е, че претенцията на Община Божурище по чл.256, ал.1 АПК е основателна, тъй като двата надлеза са премостващи път І - 8 , който е международен път с републиканско значение. Изложени са съображения , че няма никакви данни по делото, които да обосноват, че надлезите са пътни съоръжения , прилежащи към общински път, т.е. че задължението за стопанисването им е на Община Божурище. Съдът приема на база доказателствата по делото, че двата надлеза са пътни съоръжения по смисъла на чл. 5 ал.1 т.2 във вр. с § 1 т.3 от ЗП, т.е. са част от републикански път І - 8 , който е първокласен път, част от републиканската пътна мрежа, според публично достъпен Списък и съгласно нормата на чл. 3 ал.2 от ЗП. Прието е за установено, че аварийното състояние и на двата надлеза е безспорно и че няма спор между страните в тази насока. Изведен е решаващият правен извод, че надлезите са част от първокласен републикански път и предвид разпоредбата на чл.8 ал.2 от ЗП са изключителна държавна собственост, управлявана от АПИ по силата на чл. 19 ал.1 т.1 от ЗП, която агенция е нормативно задължена да планира и осъществи ремонта и поддържането на двата надлеза. Това задължение не е изпълнено като конкретни фактически ремонтни действия, което обосновава незаконосъобразно фактическо бездействие на АПИ по задължения за фактически действия, произтичащи пряко от закона по чл. 19 ал.1 т.1 във връзка с ал.2 т.1 и т.3 от ЗП. Така постановеното решение е недопустимо поради липса на предмет, тъй като соченото бездействие на АПИ за изпълнение на задълженията му, произтичащи от чл. 19 ал.2 т.1 и т.3 от ЗП, относно осъществяването на поддръжката /ремонта/ на надлез при км33+710 и надлез при км38+200 на републикански първокласен път І - 8 не попада в приложното поле на чл. 256, ал. 1 АПК. Разпоредбите на чл. 256, ал. 1 и ал. 2 АПК регламентират оспорването на фактически действия и бездействия на административните органи, допуснати при изпълнение на вменените им от закона административни правомощия. Защитата срещу неоснователно бездействие по чл. 256 АПК има за предмет само задължения на административния орган за извършване на определено фактическо действие и то не всяко задължение, а само пряко произтичащо от закона. В случая с обжалваното решение по реда на чл.256, ал.1 АПК, е осъдена АПИ да извърши дължимите фактически действия /в рамките на нормативните си правомощия и оперативната си самостоятелност/ по изпълнение на задълженията си по чл. 19 ал.2 т.1 и т.3 от ЗП, относно осъществяването на поддръжката /ремонта/ на надлез при км33+710 и надлез при км38+200 на републикански първокласен път І - 8. Видно от цитираната норма на чл.19 ал.2 т.1 и т.3 от ЗП, АПИ като управляваща по смисъла на ал.1,т.1, чл.19 ЗП републиканския първокласен път І-8 е задължена за описаните в т.1 до т.8 на ал.2, чл.19 ЗП дейности, между които и посочените от първоинстанционният съд такива по т.1 и т.3, а именно: оперативно планиране на изграждането проектиране и строителство и поддържането на пътищата /т.1/ и организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата/т.3/. Така описаните дейности не са фактически действия и бездействия по смисъла на чл.256 АПК, тъй като всяко от тях е опосредено от издаване на индивидуални административни актове и то не от АПИ. За извършване на основен ремонт и реконструкция на процесните надлези при км33+710 и при км38+200 на републикански първокласен път І-8 е необходимо издаването на строителни книжа по реда на ЗУТ, за което е изискуемо извършването на редица правни действия, а не фактически от АПИ и то не в качеството на административен орган,а на юридическо лице, на което закона е възложил управлението на въпросния републикански път. Следователно защитата по чл. 256 АПК в случая е недопустима. Като не е преценил изложеното, първоинстанционният съд се е произнесъл по същество в недопустимо производството по реда на чл. 256 АПК, което е подлежало на прекратяване. Обжалваното решение съставлява недопустим съдебен акт, подлежащ на обезсилване по реда на чл. 221, ал. 3 АПК. Предвид изхода на спора и надлежно и своевремено заявената претенцията за разноски от касатора, ответникът дължи разноските за настоящата инстанция, съставляващи внесена държавна такса в размер на 70лв и юрк. възнаграждение в минимален размер от 100 лв., определен по реда на чл. 78 ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ общо 170лв. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,