Решение № 3182 от 15.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8007/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от АТ-87 ЕООД гр. Варна, чрез адвокат В. Добрев срещу Решение 865/21.06.2023г., постановено по адм. д. 2313 по описа на Административен съд Варна за 2022 г. с което е отхвърлена жалбата на АТ-87 ЕООД срещу Ревизионен акт (РА) Р-03000321006822-091-001 от 17.06.2022 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП Варна, потвърден с Решение 164/13.09.2022г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") Варна при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП). В касационната жалба се поддържа становище за постановяване на съдебното решение при наличие на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се извода на съда за валидност на ревизионния акт, като се твърди, че решението не е съобразено с приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Излагат се доводи за неотчетено от съда съществено нарушение на административно-производствените правила, изразяващо се в това, че ревизионното производство е следвало да бъде спряно до влизане в сила на предходно съставен ревизионен акт от 13.07.2020г., с който по отношение на касатора са установени задължения за ДДС за м.01-07-2019г., а за 2019г. в процесното ревизионно производство са установени задължения по ЗКПО. Твърди се, че решението е основано на документи, предоставени от куриерски дружества, които въпреки отправеното искане не са представени в оригинал съгласно разпоредбата на чл.183 ГПК. По изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на решението, обявяване нищожността на ревизионния акт или неговата отмяна. Претендират са разноски за две инстанции. Касационната жалба се поддържа в представена писмена молба, чрез упълномощен адвокат. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" Варна, оспорва касационната жалба в представена по делото молба, подадена чрез юрк. Недялкова-Петрова. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд - Варна е било образувано по жалба на АТ-87 ЕООД срещу Ревизионен акт /РА/ Р03000321006822-091-001/17.06.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение 164/13.09.2022 година на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика - Варна при Централното управление на Националната агенция за приходите, с който на дружеството са определени допълнителни задължения за корпоративен данък за данъчни периоди 2019 г. и 2020г. в размер на 6480,58 лева главница и 1069.61 лева лихви; и задължения за данък върху добавената стойност за посочените в акта данъчни периоди на 2019г.и 2020г. в общ размер на 10800.48 лева главница и 2567.54 лева лихви. В хода на производството пред първоинстанционния съд като доказателства по делото са приети документите, които са част от ревизионната преписка, както и заключение на съдебно-техническа експертиза. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна съдът формирал краен извод за неоснователност на оспорването. По въпроса за валидността на акта, съдът приел, че същия е издаден от компетентен орган, като се е позовал на приетото и неоспорено от страните заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза. Съдът е приел, че ревизионния акт e издаден в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити съгласно чл. 120, ал. 2, изр. първо ДОПК, в това число фактически и правни основания за издаването му, като препраща към ревизионния доклад, който е неразделна негова част. Не са установени съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е установил, че ревизионното производство се е развило по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, като данъчната основа за облагане е определена след извършен анализ по чл. 122, ал. 2 ДОПК. Приел е за доказани предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Прието е за безспорно, че дейността на ревизираното дружество за процесния период се изразява в продажба на инструменти, материали и консумативи за маникюр чрез електронен сайт www.probitsshop.com, като пратките са изпращани чрез куриерски дружества, поръчките са приемани в онлайн платформа на магазина или по телефона, а заплащането им се е осъществявало с наложен платеж, с пощенски паричен превод, по банков път или чрез платформата на PayPal. Съдът е счел за правилни констатациите на ревизиращите органи, основани на получени от трети неучастващи в административното производство лица и в частност от Еконт Експрес ООД, като по отношение на представените от куриерското дружество документи, съдът е изложил мотиви за това, че документите представляват електронни извлечения от софтуерната програма на дружеството, която автоматично генерира разходни касови ордери и товарителници и данните от тези документи не са опровергани от ревизираното лице. Приел е за доказани установените в хода на ревизията неотчетени приходи от продажби на стоки, които представляват неотразени фактури, заплатени по банков път или чрез платформата РayРal. По отношение на извършените продажби чрез Еконт Експрес ООД е установено, че в документите представени от куриера е посочен по-малък размер на сумите, изплатени чрез куриерското дружество в сравнение със сумите посочени от жалбоподателя, поради което е прието че представената от куриера информация е коректна. От органите по приходите е установено, че жалбоподателят не е декларирал в дневниците за продажби и в СД за ДДС приходи от продажби, за установяването на които е изискана информация от посочените в РД доставчици, както и че дружеството е осъществило вътреобщностни доставки на стоки, които са платени по банковата му сметка, а продажбите по цитираните фактури не са декларирани в дневниците за продажби на дружеството. Ревизиращите органи са обобщили по месеци информацията от КЛЕН на ФУ за регистрираните продажби в брой, като са взели предвид и данните от ИС на НАП за издадени от АТ 87 ЕООД сторно бележки, както и тези, представени на хартиен носител от жалбоподателя. Вследствие на извършения анализ е определен и размерът на реализираните приходи от продажби и дължимия ДДС и корпоративен данък. Крайния извод на съда е за законосъобразност на ревизионния акт и правилно определен размер на публичните задължения. Решението е валидно и допустимо и правилно. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за валидност на оспорения ревизионен акт. Според ЗЕДЕУУ електронен подпис е е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) 910/2014. В чл. 13, ал. 3 е дадена дефиниция на квалифициран електронен подпис електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 12 от Регламент /ЕС/ 910/2014. От приетите по делото доказателства се установява съответствие на оспорените от ревизираното лице в рамките на съдебното производство електронни подписи с изискванията на чл. 3, точка 12 от Регламент /ЕС/ 910/2014 на ЕП и Съвета относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар. Цитираната разпоредба предвижда, че "квалифициран електронен подпис" означава усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи. Съгласно т. 55 от Решение по дело С-362/21 на СЕС, при оспорване на такъв подпис в рамките на съдебно производство националният съд е длъжен да провери дали са изпълнени всички предвидени в чл. 3, т. 12 кумулативни условия, което го задължава по-специално да провери дали са изпълнени условията по чл. 26 и по приложение I към регламента. При действието на чл. 28, § 1 от Регламент (ЕС) 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23.07.2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО квалифицираните удостоверения за електронни подписи следва да отговарят на изискванията, предвидени в Приложение І, а правилото на чл. 28, § 2 от Регламента е, че квалифицираните удостоверения за електронни подписи не подлежат на каквото и да било задължително изискване, което надхвърля изискванията, предвидени в Приложение І. Съгласно Приложение І не е част от съдържанието на квалифицираното удостоверение включването на данни в електронна форма, които свързват други данни в електронна форма с конкретен момент във времето и представляват доказателство, че последните данни са съществували в съответния момент, което е понятието за електронен времеви печат по чл. 3, т. ЗЗ от Регламента, като с арг. от чл. 28, § 2 от същия Регламент въвеждането на допълнителни изисквания към удостоверението е недопустимо. Първостепенният съд е извършил проверка на валидността на КЕП, поставени от участвалите в ревизионното производство органи по приходите чрез приобщаване на заключение на СТСЕ, която е установила съответствието на КЕП с условията на чл. 3, т. 12 от Регламент (ЕС) 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23.07.2014 г. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател за това, че съдът е основал изводите си на документи, предоставени от Еконт Експрес, които въпреки отправено искане не са представени в оригинал съгласно разпоредбата на чл.183 ГПК. Видно от констатациите в ревизионния акт и ревизионния доклад, установените по отношение на АТ-87 ЕООД данъчни задължения са следствие на анализ на информация и доказателства, предоставени от самото ревизирано лице, която информация е съпоставена с предоставените от Еконт Експрес данни за изпратени и получени пратки и изплатени суми. С оглед установеното, че предоставените от жалбоподателя данни са в по-голям размер от тези предоставени от Еконт Експрес ООД, приходните органи са приели за установени по-благоприятните данни за реализирани приходи. Следователно, доколкото приходите от продажби на пратки изпратени чрез Еконт Експрес ООД за ревизирания период не са изчислени въз основа на информация от куриерското дружество, а въз основа на такава, предоставена от ревизираното лице (отчетен оборот по касов апарат, постъпления по банкова сметка и сметка PayPal), то непредставянето на документите в оригинал на основание чл.183 ГПК или неизпълнението на разпоредбата на чл. 184 ГПК (в случай че документите са електронни), не следва да се приема като съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В случая, административният съд по искане на жалбоподателя е допуснал извършване на съдебно-икономическа експертиза, посредством която дружеството да докаже твърденията си за размера реализираните приходи за ревизираните периоди. Жалбоподателят, въпреки неколкократно предоставената възможност от страна на съда и предупреждения за последиците, не е внесъл определения депозит за вещо лице, при което сам се е поставил в невъзможност да се съберат релевантни за спора доказателства. При събраните доказателства по делото и неизпълнение на вмененото в чл. 124, ал. 2 ДОПК задължение за опровергаване на констатациите на приходните органи, законосъобразни са изводите на съда в подкрепа на установеното от ревизията. Неоснователно е възражението в касационната жалба за незаконосъобразност на РА с оглед на това, че ревизионното производство не е било спряно до влизане в сила да предходно съставен ревизионен акт. Наличието на друго ревизионно производство и друг издаден РА, с който на субекта са установени задължения за различни периоди няма правно значение за законосъобразността на процесния ревизионен акт. С оглед изхода на спора искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответника по касация е основателно. В полза на данъчната администрация следва да се присъди сумата от 2 428.75 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция на основание чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,