Решение № 127 от 6.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9770/2009 г.
ВАСI отделение06.01.2010 г.докладчик Искра Александрова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 390/1.06.09 г. постановено по адм. д. № 35/08 г. по описа на Варненски окръжен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 127 от 6.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9770/2009 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция Д "ОУИ" - Варна подадена чрез юрисконсулт Пенева срещу решение № 390/1.06.09 г., постановено по адм. д. № 35/08 г. по описа на Варненски окръжен съд. С обжалваното решение е прогласен за нищожен ДРА № 426/29.07.05 г. издаден от ТДД - Разград, потвърден частично с решение № 901/16.09.05 г. на регионален данъчен директор на РДД - Варна в частта, с която са определени данъчни задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 01. и м. 02.2002 г. на "Исперих - Автотранспорт" ООД. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението, като визираното касационно основание е неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу ДРА в обжалваната част. Претендират се разноски. Ответникът по касация - "Исперих Автотранспорт" ООД чрез процесуалния си представител оспорва жалбата по съображения в писмено възражение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба, като допустима, но като неоснователна. С решение на ВАС № 8713/15.07.08 г. постановено по адм. д. № 3926/08 г. е отменено първоначално постановеното решение от Варненски окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата срещу ДРА № 426/29.07.05 г. относно определените данъчни задължения за м. 01 и м. 02.2002 г. и делото е върнато в тази част за ново разглеждане. За да отмени частично първоначално постановеното решение по спора, ВАС е съобразил съдържанието на обжалвания ДРА, и по-конкретно отбелязването, че за тези два периода има издадени ДАПВ. ВАС е приел, че първоинстанционният съд е допуснал съществено съдопроизводствени нарушение като не е взел предвид и обсъдил това обстоятелство във връзка с въпроса относно действителността на ДРА за тези два данъчни периода. ВАС е дал задължителни указания на първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото да се съберат посочените в ДРА два ДАПВ. Също така са дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на материалния закон относно компетентността на възлагащия ревизията орган при наличието на ДАПВ за ревизираните периоди. При новото разглеждане на делото по делото са събрани - ДАПВ № 996/26.02.02 г. издаден на "Исперих- Автотранспорт" ООД и ДАПВ № 1577/21.03.02 г. издаден на "Исперих - Автотранспорт" ООД. Назначена е и съдебно- счетоводна експертиза, чието заключение е, че ДАПВ № 996/26.02.02 г. обхваща периода м. 01.02 г. за който "Исперих - Автотранспорт" ООД подава СД с резултат ДДС за възстановяване в размер на 880, 49 лв. Установено е от вещото лице, че при проверката не е извършена корекция на декларирания размер на ДДС за възстановяване, който е прихванат със задължения на дружеството, установени с ДРА № 019/01 г. Вещото лице е установило също така, че ДАПВ № 1577/21.03.02 г. обхваща периода м. 02.02 г. за който е подадена СД с резултат ДДС за възстановяване в размер на 1 651, 97 г. който е прихванат със задълженията на дружеството по ДРА № 019/01 г. Въз основа на така събраните по делото доказателства, окръжният съд е приел, че ДАПВ са данъчни актове и за периодите, за които са издадени, за да се извърши ревизия е следвало да се спази реда, установен в чл. 115 и 116 от ДПК. Направен е извод, че в тези случаи ревизията следва да се възложи от регионален данъчен директор, какъвто не е конкретния случай, тъй като ревизията е възложена от данъчен експерт в отдел "Данъчен контрол". При тези данни, съдът е приел, че за въпросните периоди ревизията е възложена от некомпетентен орган, поради което ДРА за същите данъчни периоди е нищожен. Настоящата инстанция преценява решението на първоинстанционния съд като правилно. Константна е практиката на първо отделение при ВАС, до изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК (в сила от 19.12.07 г.), че при наличието на ДАПВ, изменение на данъчните задължения за периодите, за които са издадени се прави чрез възлагане на ревизията по специалния ред, установен за това в чл. 115 и 116 от ДПК, респективно чл. 133 и сл. ДОПК. Конкретната ревизия е възложена и извършена по реда на ДПК, поради което за възлагането и за м. 01. и 02.02 г. е следвало да се спази реда, установен в чл. 115 и 116 ДПК. Обоснован е изводът на окръжния съд, че в конкретния случай този ред не е спазен, поради което правилно ДРА в тази част е прогласен за нищожен. Решението като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК