Решение № 9222 от 3.10.2023 г. на ВАС, IV о.

Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от У. Отман, гражданка на Тунис, лично и като законен представител на малолетните деца Л. Халил и Л. Халил, подадена чрез пълномощника адвокат Р. Жекова, срещу решение 269 от 12.04.2023 г., постановено по адм. дело 278/2023 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата й против решение 2885/09.02.2023 г. на заместник- председател на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. Излагат се доводи за неправилност на съдебния акт поради неправилно приложение на материални закон и необоснованост - основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба се излагат две възражения, че съдът неправилно приел в Тунис могат да се върнат и че не е изследвана семейната връзка на чужденката и нейните деца. Претендира се отмяна на съдебното решение. Ответната страна заместник - председател на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Георгиева, оспорва жалбата, и изразява становище за нейната неоснователност. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от У. Отман, гражданин на Тунис, лично и като законен представител на малолетните деца Л. Халил и Л. Халил, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ на заместник председател на ДАБ им е отказано предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Административният съд е събрал административната преписка и въз основа на съдържащите се в нея данни е приел за напълно установени фактите, изложени в оспорения административен акт. Съдът е изложил мотиви, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазени административнопроизводствени правила, както и че същият отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. Приел, че в решението се съдържали както фактически, така и правни основания за неговото издаване, обосноваващи отказа на административния органа да предостави статут на чуждата гражданка и нейните деца. Съдът установил, че не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основания за отмяна на оспорения акт. Констатирал, че административният орган е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност, изложените в бежанската история обстоятелства, и извел правилен и законосъобразен извод за липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. На следващо място са обсъдени доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, като е прието, че не са налице и основанията по чл. 9 от ЗУБ. Съдът е споделил извода на административния орган, че чуждата гражданка и децата й са принудени да остане извън държавата, в която са живеели - Сирия, тъй като със самото си присъствие на територията на тази държава са изложен на реална опасност от тежки посегателства поради насилие от протичащия към момента в тази държава въоръжен конфликт. Същевременно първостепенният съд е възприел мотивите на административния орган, че чуждата гражданка е живяла необезпокоявано в страната си на произход - Тунис, поради което обоснована се явявала преценката относно сигурността на територията на тази държава, където чужденката и децата й могат да живеят. По тези съображения съдът е приел, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му като е отхвърлил жалбата против него като неоснователна. Постановеното решение е правилно. Неоснователни са касационните оплаквания, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Въз основа на безспорно установени в хода на административното производство и в хода на съдебното дирене факти, съдът е достигнал до обоснован извод. Правилно първоинстанционният съд е приел, че бежанската история на чужденката и малолетните й деца не разкриват необходимост от предоставянето на статут на бежанец поради основателни опасения от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от ЗУБ. Видно от доказателствата по делото, У. Отман не е членувала в политически организации, в религиозни организации и общности. Правилно административният съд приел, че тя не е имала проблеми в страната по произход поради етническата си принадлежност. Следва да се посочи, че спрямо нея не е било осъществено и преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини. Заявените причини от молителката са лични и не попадат в хипотезите за предоставяне на закрила по реда на ЗУБ. Съдът правилно е установил, че в административното производство задълбочено са изследвани и обсъдени обстоятелствата изложение от нея и нейния съпруг. Видно от проведените интервюта с тях се установява, че само причината за напускане на Сирия е идентично. Правилно са констатирани съществени противоречия и разминавания относно кога и къде са се запознали двамата съпрузи, както и къде са родени децата им. От бежанската история на чужденката се установява, че е напуснала доброволно страната си на произход Тунис и е заминала на екскурзия в Турция, за да пазарува за магазина си. Твърди, че със съпруга си се запознала в Турция и там сключили религиозен брак, след която заминали за Сирия. В проведеното интервю със съпругът й, той заявил, че се запознал с нея по телефона, тя дошла от Тунис в Сирия през 2007 и тогава се оженили. Първата му среща с нея е станала пет години преди да започне войната в Сирия. Категорично заявил, че не е сключвал брак с нея в Турция. Относно децата, в проведеното интервю чужденката е заявила, че децата са родени в Сирия, а видно от декларацията за лични данни, същата е посочила, че са родени в Турция. Нейният съпруг е заявил, че само най- малкото дете Л., била родена в Турция. От заявеното в молбата за международна закрила и от събраните доказателства по време на двете проведени интервюта, правилно административният съд е приел, че не може да се направи извод за реални и субективно осъзнати от кандидатката опасения за сигурността й по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Обосновани са изводите на Административен съд Хасково и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на У. Отман и нейните деца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Предвид данните по делото правилно съдът е приел, че липсват доказателства тя и децата й да са били изложени на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността им като граждански лица в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си на произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. От информацията в представената справка с вх. 655/17.10.2022г. на Дирекция Международна дейност към ДАБ при МС, административният орган правилно е установил, че в настоящия случай молителката и децата й не могат да се завърнат в Сирия. Относно предоставената информация със справка с вх. МД-787/29.11.2022г. и вх. ЦУ-46/24.02.2023г., съдът правилно е приел, че не са налични вътрешни или международни въоръжени конфликти на територията на Тунис, поради което за кандидатката и децата й не съществува реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл.9, ал.1 ЗУБ. По следващите възражения на касационната жалбоподателка следва да се посочи, че съдът правилно е установил, че в случая не е налице разделяне на семейството. По делото не са представени доказателства за инициирано производство по чл.34 от ЗУБ. Не се установява чужденката да се намира в стабилна и дълготрайна връзка със съпруга си и с ненавършили пълнолетие и невстъпили в брак деца родени от другата съпруга на мъжа й по смисъла на §1, т.3, б. а от ДР на ЗУБ. Самата тя заявява във второто проведено интервю, че не разчита на съпруга си и сама ще се оправи. В случая са налице съществени разминавания в бежанската история на чужденката, липса на доказателство за сключен брак дори и религиозен. На следващо място, правилно съдът е установил, че няма нарушения на висшия интерес на децата - Л. Халил и Л. Халил. Административният орган е спазил нормата на чл. 15, ал. 6 ЗЗДет, като е назначил социален работник от Дирекция "Социално подпомагане", който е предоставил социален доклад и съгласно последния са спазени всички права на децата. Мотивите в решението са формирани на база възприетите факти и дават обосновани отговори на развитите оплаквания на жалбоподателката, а имено, че е спазено изискването на чл. 172 а, ал. 2 от АПК. Несъгласието с тях не обуславя извод за неправилност на съдебния акт. Предвид горните съображения настоящият състав намира, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение