Решение № 14739 от 14.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 305/2011 г.

Решение № 14739 от 14.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 305/2011 г., VIII о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационните жалби на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП и на Соня Петрова Бонева от гр. Хасково, осъществяваща търговска дейност като ЕТ "Фокус Интернационал - Димитър Бонев - Соня Бонева" със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. "Александър Стамболийски" № 24, срещу решение № 1383 от 22.10.2010 г. на Административен съд - гр. Пловдив, постановено по адм. д. № 28/2010 г. В касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради неправилно приложение на процесуалния и материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, в частта му, в която е отменен Ревизионен акт (РА) № 260900396/8.10.09 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Хасково, частично потвърден с решение № 823/4.12.2010 г. на и. д. директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно установените задължения за месечни вноски за държавно обществено осигуряване и здравно осигуряване за 2001 г., 2002 г. и за периода от 1.01.2003 г. до 30.11.2003 г. вкл. и съответните лихви. Според касатора, разпоредбата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК е приложима само за образуването на ревизионно производство за установяване на данъци, но не и по отношение на осигурителните вноски и не следва да се тълкува разширително. Разпоредбата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК е неприложима и поради това, че за периода 2001 г. - 2003 г. липсва законова уредба за предварително установяване на задълженията за осигурителни вноски с декларация. Инструкцията на НОИ урежда декларирането само на осигурителния доход, върху който лицето би следвало да е внесло вече осигурителните си вноски. При невъзможност за предварително установяване на процесните вземания по смисъла на чл. 108, ал. 2 от ДОПК, единственият възможен начин те да бъдат установени е чрез ревизия. Погасяването им по давност не е пречка за установяването им в ревизионното производство. След това те могат да бъдат доброволно платени или отписани като погасени по давност, съгласно чл. 173 от ДОПК. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на Соня Петрова Бонева от гр. Хасково, осъществяваща търговска дейност като ЕТ "Фокус Интернационал - Димитър Бонев - Соня Бонева", срещу РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответницата по касационната жалба - Соня Петрова Бонева от гр. Хасково, осъществяваща търговска дейност като ЕТ "Фокус Интернационал - Димитър Бонев - Соня Бонева", оспорва същата като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. В касационната жалба на Соня Петрова Бонева от гр. Хасково, осъществяваща търговска дейност като ЕТ "Фокус Интернационал - Димитър Бонев - Соня Бонева", се излагат доводи за незаконосъобразност на решението в частта му, в която е отхвърлена жалбата й срещу РА, относно дължимите суми за ДОО и ЗО за периода 1.12.03 г. - 28.02.09 г., поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че РА е нищожен като издаден след провеждане на ревизионно производство, започнало с невалидна ЗВР № 900206/13.04.09 г. Неправилно е приложен от съда материалния закон, тъй като не е взето предвид, че след като лицето не получава доходи, то не може да прави осигурителни вноски. За да се дължат осигурителните вноски, трябва да е установено получаването на месечен доход в размер на минималната работна заплата за страната. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се прогласи нищожността на РА или същият да бъде отменен като незаконосъобразен, евентуално - делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, поради допуснати съществени процесуални нарушения. Заявява се и претенция за присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП - не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените в тях отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационните жалби, като подадени в срок и от надлежни страни, са допустими, а разгледани по същество - неоснователни, поради следните съображения: С обжалваното в настоящото касационно производство съдебно решение АС - Пловдив е отменил РА в частта му, в която установените задължения за месечни вноски за държавно обществено осигуряване и здравно осигуряване за 2001 г., 2002 г. и за периода от 1.01.2003 г. до 30.11.2003 г. вкл. и съответните лихви. Приел е, че съгласно чл. 140 от ДПК във вр. с чл. 138, т. 3 от същия публичните вземания са погасени по давност. Жалбоподателката е направила възражение за изтекла погасителна давност още с възражението си срещу издадения ревизионен доклад. Освен това, не е спазен срокът по чл. 109, ал. 1 от ДОПК за възлагане на ревизията. Тази норма е приложима както по отношение на задълженията за данъци, така и по отношение на задълженията за осигурителни вноски. Този извод следва от анализа на нормата на чл. 108 от ДОПК. Изтичането на срока по чл. 109, ал. 1 от ДОПК се обвързва с момента на подаване на декларация от задължените лица или този, в който лицата е следвало да подадат декларацията. Конкретният казус попада във втората хипотеза, тъй като жалбоподателката не е подавала декларации по реда на Инструкция № 1 на НОИ от 11.02.2000 г. към НООСЛБГРЧ. Чл. 3, ал. 1 от Инструкцията изисква подаване на декларации за дължимите осигурителни вноски и вноски по здравно осигуряване до 10 дни след изтичане на срока за внасяне (чл. 3, ал. 1 от НООСЛБГРЧ и чл. 40, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗЗО в приложимата редакция определят срок за внасяне - до 10-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят). Следователно, декларациите следва да се подадат до 20-то число на месеца, следващ този, за който се отнасят дължимите вноски. При това положение срокът за образуване на ревизионно производство за установяване на задължения по ДОО и здравно осигуряване, определен в чл. 109, ал. 2 от ДОПК, за периодите до м. 11.03 г. е изтекъл на 31.12.2008 г., а ревизионното производство е образувано през м. април 2009 г. Аналогично е положението с годишното изравняване на база на подадените до 15.04 на следващата година ГДД, но жалбоподателката няма такова. За да отхвърли жалбата срещу останалата част от РА, съдът е изложил следното в мотивите на своето решение: Видно от приложената по делото заповед № 100-А/1.06.2006 г. на директора на ТД на НАП - Хасково, началникът на сектор "Ревизии и проверки" е надлежно упълномощен да издава ЗВР. В заповедта е достатъчно да бъде посочен орган по приходите, на когото се възлагат правомощията, без поименно да е посочено конкретното лице и в този смисъл е изискването на чл. 11, ал. 3 от ЗНАП. В качеството си на самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО жалбоподателката дължи осигурителни вноски, независимо че през ревизирания период фирмата й като ЕТ е била с отрицателен финансов резултат. Това следва от разпоредбите на чл. 6, ал. 7, т. 1 и 8 от КСО. Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 4 от КСО дължат авансови осигурителни вноски върху посочен от тях осигурителен доход, но в рамките на определения минимален и максимален размер на дохода, съгласно ЗБДОО за съответната година. Посоченият от лицето осигурителен месечен доход може да се различава от действително реализирания и в този случай окончателният размер на дължимите осигурителни вноски се определя на базата на действителния осигурителен доход, който лицето следва да декларира в справка към ГДД, но и в този случай размерът на осигурителния доход не може да бъде по-малък от определения в ЗБДОО за съответната година, респ. преди въвеждане на минималните осигурителни прагове - върху двойния размер на минималната работна заплата за страната. Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, по аналогичен начин се решава и въпросът за дължимите здравни осигуровки. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, осмо отделение, касационните жалби са неоснователни. Решението на съда е правилно и законосъобразно. Не са допуснати съществени процесуални нарушения. Фактическата обстановка е точно установена и правните изводите на съда са съобразени с материалноправните приложими норми. Не е спорно по делото обстоятелството, че през ревизирания период Соня Петрова Бонева е осъществявала търговска дейност като ЕТ и съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО е задължително осигурена за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО тя дължи и вноски за здравно осигуряване. Съгласно чл. 7, ал. 3, респ. ал. 4 след 1.01.07 г. от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗЗО вноските се дължат до 10-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. Независимо от това, че се касае за авансово внесени вноски, като съгласно чл. 7, ал. 8 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО окончателната осигурителна вноска се определя на базата на годишния осигурителен доход, съгласно ГДД, правилно съдът е приел, че съгласно чл. 140, ал. 1 от ДПК , приложима за периодите 2001 г. - м. ноември 2003 г., публичните вземания, каквито са процесните по смисъла на чл. 13 от ДПК са погасени по давност към момента на образуването на ревизионното производство, поради изтичането на 5-годишния срок, считано от 1 януари на годината, следваща тази, през която е следвало да се платят. Нормата на чл. 140, ал. 1 от ДПК не свързва изтичането на погасителния давностен срок с подаването на декларация. Доколкото, съгласно чл. 138, т. 3 от ДПК , респ. чл. 168, т. 3 от ДОПК, публичното вземане се погасява по давност, при направено възражение от страна на ревизираното лице, органът по приходите незаконосъобразно го е установил чрез РА. Що се отнася до приложимостта на чл. 109, ал. 1 от ДОПК, тази разпоредба, както правилно е приел АС-Пловдив, е приложима и по отношение на задълженията за задължителни осигурителни вноски, доколкото раздел II от глава ХIV касае установяването на задължения, както за данъци, така и за задължителни осигурителни вноски. Съгласно чл. 1 от Инструкция № 1 на НОИ от 11.02.2000 г., с тази инструкция се уреждат сроковете, съдържанието, редът, начинът за събиране и съхраняване на данни от осигурителите за осигурените от тях лица и от самоосигуряващите се за държавното обществено осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, здравното осигуряване и осигуряването за безработица. Според чл. 2,осигурителите и самоосигуряващите се лица представят в териториалните поделения на Националния осигурителен институт (НОИ) - районните управления "Социално осигуряване" (РУСО), декларации по образец съгласно приложения № 1, 2, 3 и 4. В декларациите се вписват: 1. кодът на осигурителя или самоосигуряващия се - идентификационният код по регистър "БУЛСТАТ"; 2. единният граждански номер, имената, осигурителният стаж, трудовото възнаграждение (осигурителният доход); осигурените социални рискове, осигурителните вноски за осигурените лица и самоосигуряващите се. В чл. 3е предвидено, че декларациите се подават в съответното териториално поделение на НОИ, където е регистриран осигурителят, за всеки календарен месец не по-късно от деня, следващ датата, на която са били дължими окончателно осигурителните вноски за съответния месец, а за самоосигуряващите се - не по-късно от 10 дни след изтичане на срока за внасяне на дължимите осигурителни вноски. Следователно, налице е задължение за подаване на декларация, и 5-годишният срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК за образуване на производство по този кодекс към момента на възлагането на ревизията със ЗВР № 900206/13.04.09 г. е изтекъл. Дори и да се приеме, че тези декларации не са такива по смисъла на чл. 105 от ДОПК а имат значение само за събиране на данни за самоосигуряващите се лица, тъй като се подават след срока за внасянето, както твърди първият касатор, то независимо от срока по чл. 109, ал. 1 от ДОПК, задълженията за периода 2001 г. - м. ноември 2003 г. за задължителни осигурителни вноски са погасени по давност, поради изтичането на давностния срок по чл. 140, ал. 1 от ДПК към момента на възлагане на ревизията. Правилно е посочено в мотивите на обжалваното решение, че в заповедта на директора на ТД на НАП, с която се определя компетентен орган да възлага ревизии по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК не е необходимо лицето да се посочва поименно. В самата заповед за възлагане на ревизията не е задължително да се цитира заповедта на директора на ТД на НАП, с която се определя компетентен орган да възлага ревизии и това е видно от текста на чл. 113, ал. 1 от ДОПК. С оглед на изложеното, неоснователен е доводът на втория касатор за нищожност на РА. Съгласно чл. 6, ал. 7, т. 1 от КСО осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 7 се определя по реда на ал. 8 въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗОДФЛ, респ. ЗДДФЛ. По силата на чл. 5, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване физическото лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка, е самоосигуряващо се. Самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, които не получават гарантиран със закон минимален месечен доход за упражняваната от тях трудова дейност, са задължени да правят осигурителни вноски върху нормативно установения минимален размер на дохода съгласно Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. По този начин са определени задълженията на ревизираното лице с РА за периода от 1.12.2003 г. до 28.02.2009 г. и това се потвърждава от заключението на вещото лице по назначената ССЕ. По аналогичен начин е определен размерът на вноските за здравно осигуряване в чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. Посочените материалноправни норми са правилно приложени от съда. Обстоятелството, че окончателният размер на месечния осигурителен доход се определя на базата на дохода, деклариран с ГДД, не означава, че вноските не се дължат върху минималния месечен осигурителен доход, определен със ЗБДОО за съответната година, независимо от това дали лицето е получило доход в посочения размер или не. С оглед на изложеното, решението на АС - Пловдив, като правилно и законосъобразно и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, не се дължат разноски на страните за касационното производство.