Решение № 4713 от 2.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13147/2011 г.

Решение № 4713 от 2.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13147/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Владислав Вълов Мишев против заповед рег. № К- 8745/31.08.2011 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 11 и ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е издадена в нарушение на изискванията за форма и в противоречие с административнопроизводствените правила и материалноправни разпоредби. Моли да бъде отменена, като му се присъдят направените по делото разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Жалбоподателят Мишев е назначен като държавен служител, кат. В, главен инспектор, началник на сектор "Противодействие на криминалната престъпност" към отдел "Криминална полиция" при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) - София. По повод сигнал на нарушения, допуснати от директора на ОД на МВР - София е разпоредена проверка и е назначена комисия като дисциплинарно- разследващ орган (заповед № Iз-1403/30.05.2011 г. и заповед № Iз- 1757/6.07.2011 г. на министъра на вътрешните работи). В хода на проверката комисията разглежда дейността и поведението и на други служители от дирекцията, между които и жалбоподателя. Комисията установява, че на 20.11.2010 г. около 23.00 часа Даниел Божилов, тогава служител на ОД на МВР - София, управлява личния си автомобил след употреба на алкохол и катастрофира в района на гр. Севлиево. За инцидента и обстоятелството, че водачът на автомобила е употребил алкохол, жалбоподателят Мишев е информиран устно от служителя като негов началник два дни по-късно. Въпреки това Мишев не изпълнява задължението по чл. 35, ал. 1 от Инструкция № Iз-1015/4.07.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР (отм.) незабавно да докладва по реда на подчиненост и задължително да уведоми сектор "Човешки ресурси" за настъпилото произшествие. При тези данни комисията приема, че поведението на Мишев следва да се квалифицира като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 11 и ал. 2 от ППЗМВР, изразяващо се в неизпълнение на служебните задължения и предлага на жалбоподателя да бъде наложено дисциплинарно наказание "порицание" (справка рег. № 3997/26.07.2011 г.). След като се запознава с материалите от проверката, събраните доказателства и обясненията на служителя от 9.08.2011 г. министърът на вътрешните работи издава оспорената заповед рег. № К - 8745/31.08.2011 г., с която налага на Мишев, на основание чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 11 и ал. 2 от ППЗМВР дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година за извършено нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че след като е разбрал за извършеното от бившия служител на сектора Даниел Божилов на 20.11.2010 г. деяние не е уведомил писмено по реда на подчиненост за настъпилото произшествие, с което е нарушил чл. 35, ал. 1 от Инструкция № Iз-1015/4.07.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР (отм.) с посочения по-горе текст. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е подадена в срок и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Оспорената заповед на министъра на вътрешните работи е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 1 от ЗМВР орган и при спазване на формалните изисквания на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР- заповедта е писмена и в нея е посочено в какво са изразява нарушението, както и нормите, които са нарушени. Обстоятелството, че в заповедта не са конкретизирани времето и мястото на извършване на нарушението в случая не опорочава административния акт. Дисциплинарното нарушение на жалбоподателя се изразява в проявено бездействие, т. е. в непредприемане на действия, които съгласно изричния текст на инструкцията служителят е длъжен да извърши незабавно след като узнае за настъпили произшествие от негов подчинен. Следователно задължението възниква веднага след узнаването за инцидента, а данни за това се съдържат в представената справка, чиито мотиви допълват тези на заповедта. По тези съображения съдът приема, че формалните изисквания на закона са спазени, а доводите на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни. Оспорената заповед е издадена след провеждане на проверка по реда на чл. 237, ал. 2 от ППЗМВР за установяване на допуснатото от Мишев нарушение. Дисциплинарното наказание е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР, след изпълнение на изискванията на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР - приемане на писмените обяснения на служителя. Въпреки това при постановяване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалноправни норми, които обосновават извод за нейната отмяна. В нарушение на разпоредбата на чл. 229, ал. 4 от ЗМВР не са оценени всички доказателства, които имат значение за изясняване на случая. Нарушението на жалбоподателя е прието за установено единствено въз основа на обясненията на бившия служител на министерството Даниел Божилов, който заявява, че устно е уведомил Мишев за пътния инцидент и обстоятелството, че е употребил алкохол. Не са съобразени противоречията в обясненията на бившия служител от 21.06.2011 г. и тези в допълнителното сведение от 19.07.2011 г., в което последният изцяло се отрича от предходните си изявления по отношение на директора на ОД на МВР - София Николов. Това заедно с обстоятелството, че обясненията или част от тях са съставени под диктовка на друг служител, както Божилов сам признава, безспорно поставя под съмнение достоверността на изложеното от него и по отношение на Мишев, факт, който не е съобразен от дисциплинарно наказващия орган. Не е взета предвид и липсата на официални данни и обективни сведения за допуснатото от Божилов пътнотранспортно произшествие, постъпили в ОД на МВР - София (писмо рег. № 16463/20.09.2011 г.), както и неизпълнението на служебните задължения от страна на дежурния по ОДЧ по време на инцидента служител на ОД на МВР - Габрово, който не уведомява за произшествието съответните служби в гр. София (справка вх. № 4337/24.06.2011 г.). Посочените нарушения на административнопроизводствените правила са съществени, тъй като се отразяват на правилността на крайния извод на административния орган, който е направен при отсъствие на доказателства и при формално тълкуване и противоречие със събраните такива. Заповедта е издадена, без да са установени предвидените в закона материалноправни предпоставки. Жалбоподателят е наказан за нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 11 и ал. 2 от ППЗМВР - неизпълнение на служебни задължения, изразяващо се в неизпълнение на нормата на чл. 35, ал. 1 от Инструкция № Iз-1015/4.07.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР (отм.), която задължава служителя незабавно да докладва по реда на подчиненост и задължително да уведоми сектор "Човешки ресурси" за настъпилото произшествие. Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 дефинира понятието като противоправно деяние, извършено от или срещу служител на МВР, както и други деяния или събития, засегнали дейността на или нормалното функциониране на службите на министерството. По смисъла на чл. 33, ал. 2 от инструкцията произшествия са и всички деяния, които съдържат признаците на престъпление от общ характер, както и събитията, изброени в чл. 33, ал. 3. За да възникне задължение за жалбоподателя да докладва по реда на подчиненост и да уведоми сектор "Човешки ресурси" съгласно чл. 35, ал. 1 от инструкцията, следва същият да е информиран за събитие с характера на изброените в чл. 33 от инструкцията. В случая от събраните доказателства такъв извод не може да бъде направен. Официални или обективни данни за пътен инцидент, предизвикан от служител на ОД на МВР - София, в дирекцията не са постъпили, поради което липсват доказателства жалбоподателят Мишев да е уведомен за такова събитие. Дори да се приеме, че последният е информиран за инцидента от Божилов, то пак не са налице основания да се направи извод, че за Мишев е възникнало задължение по реда на цитирания текст от инструкцията. За да се направи преценка за това, че от страна на Божилов е извършено противоправно деяние - произшествие по смисъла на чл. 33, ал. 1 от инструкцията следва да се установи, че пътният инцидент е настъпил след допуснато от него нарушение на правилата за движение. Това обстоятелство обаче следва да бъде установено по съответния ред - с акт за установяване на нарушение или с образуване на досъдебно наказателно производство, каквито документи или данни за такива пред Мишев и в дирекцията не са представени. От друга страна, за да се приеме, че извършеното от Божилов е престъпление - произшествие по смисъла на чл. 33, ал. 2 от инструкцията, следва да се установи, че Божилов е управлявал моторното превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда (чл. 343б, ал. 1 от НК във връзка с чл. 33, ал. 4 от Инструкция № Iз-1015/4.07.2006 г.), което отново следва да бъде установено с допустимите по закон средства. В случая такива обективни данни пред Мишев и в дирекцията не са представени, а съдържанието на разговора на Мишев и Божилов и получените от последния при този разговор сведения са неустановени. При липсата на документални данни, установяващи вината на служителя за настъпилия пътен инцидент и алкохолното съдържание в кръвта на водача на автомобила следва да се приеме, че получената устна информация по случая, за която няма данни да съдържа сведения в горния смисъл, не е достатъчна да формира заключението, че е настъпило произшествие по смисъла на чл. 33 от инструкцията, за което началниците на служителя, който го е допуснал, включително жалбоподателя Мишев имат задължение да докладват. Поради това следва да се приеме, че за последния не е възникнало задължение по чл. 35 от инструкцията, а при липсата на такова, с бездействието си служителят не е допуснал и нарушение по смисъла на нормата, обосноваващо налагането на дисциплинарно наказание. След като поведението на жалбоподателя не може да се квалифицира като неизпълнение на задължението по чл. 35, ал. 1 от Инструкция № Iз-1015/4.07.2006 г. (отм.), то не е допуснато и нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 11 и ал. 2 от ППЗМВР, поради което не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Поради всичко изложено настоящият състав приема, че предпоставките, предвидени в закона за налагане на дисциплинарно наказание не са осъществени и следователно не са налице предпоставки за упражняване дисциплинарната власт на административния орган. Заповедта е издадена в противоречие с цитираните материалноправни разпоредби и подлежи на отмяна. С оглед изложеното, направеното искане, доказателствата за действително направени разноски и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Министерство на вътрешните работи следва да заплати на жалбоподателя сумата 360.00 лв. разноски по делото. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,