Решение № 6476 от 16.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5420/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Н. П. против решение 511 от 14.03.2025 г. по адм. дело 750/2024 г. на Административен съд Враца, с което е отхвърлена жалбата на П. против заповед рег. 484з-6262/10.12.2024 г. на ВПД директора на Главна дирекция Жандармерия, специални операции и борба с тероризма". Жалбоподателят поддържа, че решението е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено, като му се присъдят направените по делото разноски. Ответникът ВПД директор на Главна дирекция Жандармерия, специални операции и борба с тероризма оспорва касационната жалба и моли решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд Враца е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Административният съд правилно приема, че заповедта е издадена от компетентен по смисъла на чл. 204, т. 3 ЗМВР орган и в съответствие с изискванията за форма, предвидени в чл. 210, ал. 1 ЗМВР. Административният акт е писмен и е със съдържанието, посочено в цитираната разпоредба. Поради това изводът на първоинстанционния съд за спазване на формалните изисквания на закона е правилен, а доводите на касатора в обратен смисъл са неоснователни. Възражението на касационния жалбоподател за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила също е неоснователно. Заповедта е издадена след образувано по реда на чл. 207, ал. 1, т. 2 ЗМВР дисциплинарно производство (заповед 484з-3873/ 01.08.2024г.), в което, в съответствие с изискванията на чл. 206, ал. 3 и ал. 4 от закона, са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, като се използвани допустимите доказателствени средства. Поведението на служителя е установено и от доказателствата, събрани в проведеното административнонаказателно производство, които са използвани при дисциплинарното разследване в съответствие с разпоредбите на чл. 39, ал. 1 и ал. 2 АПК. Ето защо позоваването на тези доказателства, не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а доводите на касатора в обратен смисъл са неоснователни. В изпълнение на чл. 207, ал. 7 ЗМВР обобщената справка с резултата от разследването и всички материали са предоставени на П. за запознаване, като на служителя е осигурена възможност да направи възражения и да посочи доказателства. Наказанието е наложено в сроковете по чл. 195, ал. 2 ЗМВР, определени съобразно изискванията на чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от закона, като е взето предвид, че обобщената справка с резултатите от дисциплинарното разследване е представена на дисциплинарно наказващия орган на 18.11.2024 г. Изводът за съответствие на оспорената заповед с материалния закон също се споделя от настоящата инстанция. При правилно тълкуване и прилагане на закона административният съд приема, че са налице основания по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР за санкциониране на служителя с най- тежкото дисциплинарно наказание. Съгласно цитирания текст в тази категория попадат деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители, уронващи престижа на службата. В конкретния случай съставът на административния съд правилно приема, че след като управлява лек автомобил след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 %о, установена по съответния ред, жалбоподателят, младши инспектор, старши полицай в група 03 на сектор 01 Патрулно постова дейност и масови мероприятия от Зонално жандармерийско управление София към дирекция Жандармерия при Главна дирекция Жандармерия, специални операции и борба с тероризма, извършва тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 203, л. 1, т. 13 ЗМВР. Установените по делото факти формират законосъобразното заключение, че поведението на П. е в противоречие с правилата на т. 15, т. 19, т. 20 и т. 28, б. "а" и б. "б" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които задължават държавния служител да съобразява законността на действията, които предприема, да пази доброто име на институцията, да насърчава гражданите да спазват закона, като дава личен пример за това и като участник в пътното движение да се подчинява на нормативно определените правила за движение по пътищата на Република България и на забраната да управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, включително и по времето на ползване на отпуск. Извършеното от служителя е несъвместимо с цитираните правила за етично поведение и представлява деяние, уронващо престижа службата. Негативната морално- етична оценка се свързва с характера на извършеното от служителя, поради което без значение за правната квалификация е обстоятелството дали деянието е извършено по време на служба и дали служителят на МВР се е представил в това качество, с което е уронил престижа на службата. В случая поведението на П. би могло да стане широко известно и е от такова естество, че реално застрашава със загуба на доверие и накърнява авторитета на структурните звена в състава на МВР, поради обществената нетърпимост към тези нарушения на правилата за движение, които могат да имат тежки последици за живота, здравето и имуществото на хората. В този смисъл е тълкувателно постановление 3/07.06.2007 г. по тълкувателно дело 4/2007 г. на Върховния административен съд. Това е основание извършеното от П. да се квалифицира като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Доводът, че наказанието е наложено без да е извършена преценка на цялостното поведение на служителя, също е неоснователен. При определяне вида на наказанието е съобразена законовата регламентация и обстоятелството, че извършеното от П. е квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. При издаване на заповедта са обсъдени вредните последици от деянието, изразяващи се в увреждане на доброто име на полицейската институция и формата на вината, като е съобразено, че служителят е шофирал, съзнавайки че преди това е употребил алкохол и възможните негативни последици от това. Отчетена е и цялостната служебна дейност на П.. С това изискванията на чл. 206, ал. 2 ЗМВР са изпълнени, а доводите на касатора в обратен смисъл са неоснователни. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съгласно изискванията на чл. 170 АПК и чл. 171, ал. 5 АПК, като на страните е осигурена възможност да ангажират доказателства. Решението е постановено след анализ на събраните доказателства и обсъждане на доводите и възраженията на страните. Съдебният акт е със съдържанието по чл. 172а, ал. 1 и ал. 2 АПК и в него са изложени мотиви в подкрепа на възприетите от съдебния състав правни изводи. Поради това и тъй като други конкретни доводи в този смисъл в касационната жалба не са изложени, а всички възражения са свързани с процедурата по издаване на обжалваната заповед и са обсъдени по- горе, настоящата инстанция намира, че в производството пред административния съд не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради всичко изложено Върховният административен съд приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспореният съдебен акт е обоснован и постановен в съответствие с материалния закон и при отсъствие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че ответникът в касационното производство се представлява от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ касационният жалбоподател следва да заплати на Главна дирекция Жандармерия, специални операции и борба с тероризма" юридическото лице съгласно чл. 37, ал. 2 ЗМВР, в чиято структура е административният орган, сумата 100. 00 лв. възнаграждение за юрисконсулт в касационното производство. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,