Решение № 10469 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4940/2012 г.

Решение № 10469 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4940/2012 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Мариян Панайотов Петров от гр. Търговище, чрез назначения служебен защитник адвокат Стоян Петров от САК, против решение № 1131 от 2.03.2012 г. по адм. дело № 6644/2010 г. по описа на Административен съд София-град, Второ отделение, 26 състав, с което е отхвърлена жалбата на касатора против експертно решение (ЕР) № 0254 от заседание № 040/16.06.2010 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) по психични болести и същият е осъден да заплати на НЕЛК 150,00 лв. разноски по делото за възнаграждение на юрисконсулт. Искането е за отмяна на оспорения съдебен акт като неправилен поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, а соченият порок е относим към касационното отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Националната експертна лекарска комисия - София, не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд-шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в 14-дневния преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд София-град по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ), е оспореното от Мариян Панайотов Петров експертно решение № 0254 от заседание № 040/16.06.2010 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) по психични болести. С последното е потвърдено ЕР № 0702 от зас. № 053/12.04.2010 г. на ТЕЛК за психични заболявания при МБАЛ "Св. Анна" - гр. Варна, с което е определена на жалбоподателя 80% трайно намалена работоспособност. За да отхвърли оспорването АССГ, след като е преценил законосъобразността на обжалваното ЕР на НЕЛК на основанията по чл. 146 от АПК е приел, че същото е издадено от компетентен орган - съгласно чл. 112, ал. 1, т. 4 ЗЗ и императивната разпоредба на чл. 49, ал. 1 от Правилника за устройство и организация на работата на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ - обн. ДВ, бр. 34/2010 г./ - специализиран състав по психични болести, определен съобразно водещата диагноза, в законоустановената форма, постановено е при липса на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. С процесния административен акт е определен краен процент ТНР на жалбоподателя в размер на 80 %. Специализираният състав на НЕЛК е приел водеща диагноза "шизофрения" и общи заболявания шизофрения - параноидна форма, промяна на личността, параноиден синдром. При определяне процента ТНР административният орган е потвърдил решението на ТЕЛК, което се основава на разпоредбата на част втора, раздел III, т. 2.2, от приложение № 1 към чл. 58, ал. 1 от НМЕР (отм.), и размерът на признатата на жалбоподателя трайна неработоспособност е правилно определен. За изясняване на спора от фактическа страна първоинстанционният съд е назначил и изслушал съдебно-медицинска експертиза, от заключението на която се установява, че се касае до клинично доказано заболяване шизофрения и че за това заболяване НЕЛК правилно е потвърдил определените от ТЕЛК 80 % ТНР. Съдът е кредитирал напълно заключението на вещото лице, като компетентно, незаинтересовано и неоспорено от страните и което се подкрепя от останалите доказателства по делото. В заключението на вещото лице е отразено, че според данните от медицинската документация жалбоподателят е заболял след уволнението си от казармата, когато поведението му рязко се променило, проявявал кверулантна активност, пишел писма до различни инстанции. През 2007 г. е стациониран и клинично уточнен като параноидна шизофрения. В медицинската документация няма данни да е лекуван във Военна болница, нито по делото са представени такива, поради което съдът не е уважил искането на процесуалния представител на жалбоподателя за отмяна на оспореното ЕР на НЕЛК и изпращане на преписката на нова комисия от специалисти към НЕЛК, които да прегледат документацията във Военна болница и да освидетелстват наново жалбоподателя. Решението на Административния съд - София-град в частта му, с която е отхвърлена жалбата срещу процесното ЕР на НЕЛК, е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция, а доводите на касатора се преценяват като неоснователни. Фактите по спора са правилно установени и съответно по тях са и направените верни правни изводи. По делото е била назначена СМЕ, според която размерът на признатата на жалбоподателя трайна неработоспособност е правилно определен. По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила в частта, с която се отхвърля жалбата на Мариян Панайотов Петров против ЕР № 0254 от заседание № 040/16.06.2010 г. на НЕЛК по психични болести. Тъй като в съдебното производство упълномощения от НЕЛК юрисконсулт Цветанка Георгиева Иванова не е осъществила ефективно процесуално представителство и въпреки редовното й призоваване не се е явила на насрочените открити съдебни заседания на 2.02.2011 г. и на 22.02.2012 г., на които е прието заключението на СМЕ и е даден ход на делото по същество, нито е ангажирала становище по съществото на спора, касационният съд намира, че не се следва юрисконсултско възнаграждение на НЕЛК и първоинстанционното решение в частта, с която такова е присъдено следва да се отмени. Такова не се дължи и за касационното производство пред Върховния административен съд, пред който упълномощения юрисконсулт не е ангажирал становище по касационната жалба и не се е явил на насроченото за 10.05.2012 г. открито съдебно заседание. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,